Синоним няма. А робство има ли?

Никой добросъвестен историк не твърди, че българите са процъфтявали под властта на султана

Вече дни наред словото на кмета на Панагюрище Никола Белишки по повод 139 години от Априлското въстание е хит в социалните мрежи. "Няма синоним на "турско робство". Всички опити да бъде намерен са равносилни на национално предателство", заяви тогава кметът.

С тези си думи Белишки си спечели възторг и одобрение в социалните мрежи. "Има мъже в тая държава! Браво г-н Кмете!". Много изказвания в този дух биха могли да бъдат прочетени по повод словото на Белишки.

Има и други, разбира се. "Изказвам силното си възмущение, че осквернихте с невежеството си 139 – годишнината от Априлското въстание. Пред цяла България и останалите Балкански държави Вие показахте, че познанията Ви по история  и по етимология на думите, са крайно незадоволителни за заеманата от Вас позиция, като по този начин дадохте повод за пореден път да се заговори за прословутата българска некомпетентност".

Дали кметът е мъж е въпрос на гледна точка. Дали познанията му по история са задоволителни също не може да се каже обективно, защото вероятно е бил в училище, когато в учебниците по този предмет се употребяваше точно терминът "турско робство".

Но едно е сигурно. Никой добросъвестен български историк не се опитва да намери синоним на този термин. Единственото, което се прави през последните години е опит за уточнение. Защото терминът "турско робство" не е съвсем коректен от историческа гледна точка. Вярно, възрожденците ни са го употребявали, а Иван Вазов е написал "Под игото", но това е друга тема.

Това, че Априлското въстание е потушено с жестоки зверства, е исторически факт. Но доколко въстаналите са били роби е съвсем отделен въпрос. Слава Богу, че Копривщица, градът, където е гръмнала първата пушка през 1876 г. е запазен за поколенията. И много ясно може да се види какъв точно стандарт на живот са имали копривщенци. Особено Тодор Каблешков, местният водач на въстанието, написал прочутото "Кърваво писмо", чиято родна къща е една от най-впечатляващите в градчето.

Нека дадем думата на Иван Хаджийски, безспорен авторитет, който едва ли може да бъде обвинен в липса на патриотизъм. Една от неговите творби е озаглавена "Психология на Априлското възстание". В периода 1936-1938 г. Хаджийски обикаля много от населените места, участвали във въстанието и разговаря с негови съвременици, които са все още живи. Ето някои от неговите бележки:

"Не е вярно, дори смешно е да се твърди, че въстанието било предизвикано само от непоносими данъци, произвол на турската администрация, безчинства на частни лица - турци, - обезчестяване на жени, дишхакъ и други насилия. Данъците преди въстанието в местата, които лично съм посетил, решително не са били непоносими особено като се сравняват с днешните.

Смешно е да се говори за системен произвол от страна на турската администрация. Какъв произвол е имало в един Калофер например, където всеки пратен мюдюрин е треперел да не засегне нещо старците, защото достатъчно  било те да пишат два реда на дядо Тъпчилеща в Цариград, за да изстине мястото му в Калофер и той да си замине  между два дни? Какъв произвол е имало в Копривщица, Панагюрище, Тетевен, където турчин не е имал право да минава яхнал на кон, където кадъна не е могла да роди? Какъв произвол е имало в Котел или Казанлък, управлявани фактически от българи - мемлекет-чорбаджии? Какъв произвол е имало в Сливен и Ямбол, където за най-голяма турска храброст се е смятало минаването нощем през Клуцохор или Каргона (българските части от тези градове)  и където, когато турчин искал да се похвали, че е храбър, казвал: "Наемам се да мина нощем през Каргона." Какъв произвол е имало в Габрово, дето дядо Илия Видинлията, личен приятел на султана, е обуздавал дори изпратените там турски офицери?...

Турската феодална експлоатация (данъци и повинности) в никой случай не е превишавала тази във Второто ни българско царство. Нещо повече — привилегированите раи получаваха положение по-благоприятно от това, което имаха при българската власт. И ние смело можем да кажем с думите на проф. П. Ников: "След първите два завоевателни века на примерно турско управление на мир, ред и сигурност, правда и благосъстояние, които българският народ почувствувал като благодат въпреки чуждия ярем, от края на XVI век турската държава почнала да се разлага и запада вътрешно и външно".

Но да се обърнем и към Захари Стоянов, летописецът на въстанието:

"Но преди руските войни българският народ е живял под турското владителство сравнително много по-добре, отколкото когато са захванали да се грижат за неговите съдбини различни християнски държави. Това се доказва още по-добре, като се вземе пред вид, че на българите се е позволявало да носят оръжие открито наедно с турците, че във време на кърджалийските времена те са били свободни да се бранят от нападателите с оръжие в ръка, убивали са ги, събирали са чети, мнозина са били предводители на тези чети, съставени от българи и турци, нещо, което у последните се считало за престъпление в по-новите времена"...

Турското правителство при всичката си деморализация винаги е държало страната на народа срещу тиранията на различни забити, аени, чорбаджии, па дори и на подвластни князе. Много паши и каймаками са били изгонвани и сваляни от своите постове следствие на най-малкото оплакване от страна на населението, без разлика на вяра и народност".

Горещо съветваме всички да прочетат тези творби в тяхната цялост, особено написаното от Хаджийски, което е по-неизвестно за широката публика. Нито Хаджийски, нито пък Стоянов, разбира се, твърдят, че по време на османската власт българите са живеели цветущо. И никой не би могъл да го твърди.

Но не са били роби, т.е. нечия собственост без никакви права. Дискириминирани на религиозен принцип - да. Живеещи в условията на власт, която не може да им осигури спокойствие, за да си гледат бизнеса, ако използваме съвременната дума - да. По-добре образовани от своите управници турци, на които трябва да правят теманета  - да. Всичко това е много неприятна ситуация, достатъчна за да се вдигне въстание. Но не е робство.

Патриотизмът може да се докаже по различни начини. Но какъв точно патриот си при положение, че обиждаш паметта на предците си с определението "роби"?