Свободата днес и тук 21 Октомври 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ципрас в страната на мечтите

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Йошка Фишер, в. Дневник

Коментарът е написан за портала "Проджект синдикейт" и се публикува в "Дневник" с тяхно разрешение. 

Гърция може да предизвика единствено съжаление. В продължение на повече от 5 години Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) я превърнаха в обект на провалил се експеримент със съкращаване на бюджетни разходи, който само засили икономическата криза в страната. Сега правителството на премиера Алексис Ципрас изглежда обречено на това да хвърли Гърция в пропастта.

А не биваше да става така.

Когато СИРИЗА, лявата партия на Ципрас, дойде на власт през януари, изглеждаше възможен един нов и ориентиран към растеж компромис. Дори твърдолинейните германски привърженици на бюджетната дисциплина - и определено канцлерът Ангела Меркел - започнаха да преосмислят позицията си. Причината е, че техните рецепти доведоха до безспорни нежелани последици за еврото и за стабилността на Европейския съюз.

Правителството на Ципрас с известно основание можеше да се представи като най-добрият партньор на Европа за прилагане на обширната програма за реформи и модернизация на Гърция. Мерките за компенсиране на най-бедните бяха посрещани с относителна симпатия в столиците на ЕС, а благосклонното отношение можеше да се подсили, стига Гърция да бе започнала да съкращава раздутия си бюджет за отбрана (както би могло да се очаква от едно ляво правителство).

Но Ципрас пропиля шанса на Гърция

защото лично той, както и други от лидерите на СИРИЗА се оказаха неспособни са погледнат отвъд хоризонта на собствената си партия с корени, залегнали в действията на една радикална опозиция. Те не схванаха - и не искат да разберат - разликата между предизборната кампания и управлението. Според тях да водиш Realpolitik е равносилно на това да се продадат.

Разбира се, именно приемането на неизбежните и наложителни мерки е линията, разделяща едно правителство от опозицията. Една опозиционна партия може да заявява претенциите си, да дава обещания и дори мъничко да си фантазира. Управляващата партия не може да пребивава в някакъв илюзорен свят на теоретични системи. И колкото по-фантасмагорични са обещанията на една опозиционна партия, толкова по-голямо е предизвикателството да се затвори пропастта, отделящо я от реалността, когато тя, подобно на СИРИЗА, действително победи на избори и дойде на власт.

Ципрас изглежда забрави акцента, който марксистката традиция поставя върху диалектичното единство на теория и практика. Ако искаш да преговаряш за промяна на посоката и темпото с кредиторите си, едва ли ще успееш, ако унищожаваш доверието към себе си и се надсмиваш и подиграваш на онези, от чиито пари се наждаеш, за да не фалираш. Най-малкото, това е поуката, която сме си извлекли от теорията и практиката (известни още като реалният живот).
 



Но неспособността на СИРИЗА да се измъкне от радикалния си затворен свят не ни казва защо сформира коалиция с крайно десните "Независими гърци", след като можеше да направи правителство с една от центристките проевропейски партии. Надявам се, че не споделят общи политически приоритети, особено по отношение на стратегическите съюзи, което може да бъде еднакво лошо и за Гърция, и за Европа.

Две стъпки, които Ципрас направи скоро, след като дойде на власт, засилиха скептицизма ми. Първото е

флиртът му с руския президент Владимир Путин

Второто е опитът му да изолира Германия в еврозоната, което просто няма как да се случи.

Във валутния съюз на Европа се бе установил консенсус, че трябва да се стори всичко възможно Гърция да бъде задържана в него. Но гръцкото правителство трябва да разбере, че другите членове на еврозоната няма да са склонни да приемат исканията ѝ, ако това ще означава делегитимация на собствените им болезнени реформи. Нещо повече - докато времето за избягване на фалита изтича (а той може да настъпи още през юли), гръцките власти трябва убедят партньорите си с действия, а не с обещания.



Хаотичното напускане на еврозоната от Гърция - което в момента е най-голямата опасност - може да се избегне единствено, ако и двете страни действат с презумпцията, че преговорите не са за това кой ще спечели и кой ще изгуби в тях.

Няма да е лесно: всички страни са изправени пред сходен вътрешен натиск и какъвто и да е компромис ще принуди всички да дават обяснения у дома. Но дори да ги нямаше Тройката и валутният съюз,

Гърция пак щеше спешно да се нуждае от дълбоки реформи, за да стъпи на крака

Тя се нуждае от време и пари, които ЕС да ѝ предоставят, но също така и от това гръцките власти да приемат реалността.

Някои в Европа също ще трябва да се разделят с илюзиите си. Гръцката криза не може да бъде използвана нито да отслаби европейските консерватори и да промени баланса на силите вътре в ЕС, нито да бъде свалена от власт гръцката левица.

Сегашната криза и преговорите за уреждането ѝ са само за едно единствено нещо: бъдещето на Гърция в Европа и бъдещето на общия европейски проект. В интересите на Европа - политически и икономически - е да се помогне на Гърция отново да се изправи и да бъде задържана в еврозоната.

Но каквото е да е споразумение относно това как да бъде изпълнена тази задача, в момента изисква Гърция да докаже, че преследва същата цел.



Авторът е бивш министър на външните работи на Германия (1998-2005), когато страната категорично подкрепяше намесата на НАТО в Косово, и се обяви против войната в Ирак. През 60-те и 70-те години той участва в протести срещу елита на страната и играе ключова роля в основаването на Зелената партия в Германия, която ръководи почти две десетилетия. Коментарът му е написан за портала "Проджект синдикейт".


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional