Президентът Росен Плевнелиев и министърът на отбраната Николай Ненчев изказаха признателност към офицерския корпус на Царство България. Това се случи на 9 май по време на тържествената церемония по полагане на урни с пръст от бойните полета на Българската армия през Втората световна война. Ритуалът се проведе на Алеята на бойната слава в двора на Военна академия „Г. С. Раковски”. Специални гости на церемонията бяха ветерани от войната, в това число възпитаници на Военните на Н.В. Училища.
Росен Плевнелиев: „От кръвта на милионите жертви и изпод руините, които остави най-опустошителната война в човешката история, се роди стремежът за мир и за тази Европа, към която и ние днес принадлежим. Българските воини бяха част от тази победа. Над 200 хил. български войници и офицери участваха в заключителната фаза на Втората световна война, над 12 хил. от тях трагично загинаха. Ние няма да ги забравим. В ден като днешния отново имаме повод за гордост, като си припомняме геройствата на нашата армия, многото победи, саможертвата в името на отечеството. Заслужена е тази гордост!”
Николай Ненчев: „След завръщането си от фронта по-голямата част от достойните български офицери не само не получават заслужено признание и уважение, но са подложени на жестоки гонения и репресии. Хиляди са избити, изпратени в лагери и затвори. Отнето им е имуществото, семействата им са разселени из цялата страна, оставени са без професия. Комунистическият режим бързо забравя героизма им и на практика унищожава цвета на българското войнство. И тук се спори за числа, защото част от архивите, включително от срамните офицерски процеси са били укривани или унищожени.
Нека потомците на тези невинни жертви знаят, че днес демократична България се прекланя и пред тяхното мъченичество, че подвигът им също не е забравен. Че те са неотменна част от бойната слава на Българската армия и урните, които сега полагаме носят паметта за тях.”
Краят на втората световна война в Европа продължава да разделя българското общество. За едни това е „победа над фашизма”, за други – „замяна на един човеконенавистен режим с друг” (в Източна Европа), а трети обръщат внимание на факта, че България е със статут на победена страна след края на ВСВ. Ние от Клуб „Един завет” смятаме, че независимо от политическата конюнктура тогава и днес, воинският героизъм е преди всичко повод за свеждане на глави в знак на признателност. И напомняме, че българският офицер воюва не за идеологии, а за България. Както в небето над София, така и при Драва-Соболч.