Вероятно си спомняте, че наистина се засрамих, когато Emil L. Georgiev, сподели, че няма нито едно цвете на паметната плоча (защото паметник няма) на българските воини, които "останаха завинаги войници" по време на Втората световна война.

Днес с моите ученици заварихме паметната плоча все така без цвете, но поправихме тази грешка. Имахме пореден истински ‪#‎ЧасПоРодолюбие‬.

Но не по задължение, нито по идея на ‪#‎ПсевдопатриотичнияФронт‬, нито така, както маргиналните варненски wannabe-политичета тръбят, че трябва.

А човешки, български, с естествената нужда да помълчим в памет на нашите герои и да почетем паметта им с цвете. Учениците сами дадоха по левче, за да почетат българските воини - без организация, без принуда, без излишни гръмки фрази поговорихме за българското участие в тази война.

На 9-ти май ‪#‎псевдопатриотите‬ за пореден път показаха, че за тях Русия е по-важна от България, след като отбелязаха края на Втората световна война пред съветския, а не пред българския паметник.

Дано оттук насетне не забравяме, че нашите, българските герои са по-важни от окупаторите.

Споделяйте, за да се знае, че...
‪#‎Помним‬