На днешния ден, преди 10 години почина д-р Иван Дочев - български юрист, политик и патриот.

Става особено популярен през 30-те и 40-те години на миналия век като един от основателите и водачите през 1930 г. на непартийното антикомунистическо патриотично движение Съюза на българските национални легиони. Заедно с ген. Христо Луков, генерал Никола Жеков и Христо Статев името му се превръща в символ на патриотизъм и родолюбие сред българската младеж. Дочев заема изненадващата за емисаря на Гестапо в София позиция, че "съгласно Търновската конституция всеки един български гражданин е равен пред законите и има право на държавна защита и на тази база не бива да се допусне депортиране на който и да било български гражданин по искане на коя и да е външна сила, защото това нарушава нашия суверенитет и правата, които имаме по конституция", но подкрепя приемането на Закона за защита на нацията.

Иван Дочев получава по-късно 3 смъртни присъди - 2 присъди от т.нар. комунистически Народен съд и още 1 присъда от друг съд на тоталитарния режим в България. Те са произнесени задочно. По политически убеждения е монархист, патриот и антикомунист.

Роден е в Шумен на 7 януари 1906 г. Завършва „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет през 1936 г. Кмет на Калофер и Силистра.

Главен редактор на вестник "Прелом" и на антикомунистическото списание "Идеи и дела", председател на Националния студентски съюз.

След 9 септември 1944 г. емигрира в Австрия. След Втората световна война остава в Западна Германия, след което живее в Канада и най-дълго в Съединените щати. В САЩ участва в основаването и ръководи Комитета на поробените от комунизма народи, председател е на Българския национален фронт.

През 1948 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет.

Автор е на 5 книги. Наричан е след 10 ноември 1989 г. почетен доайен на българските политици. От 1997 г. до смъртта си е в България, живее в родния си град Шумен.