Свободата днес и тук 10 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Времето за шикалкавене изтече

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com

Създателите на македонската нация и нейния език от средата на миналия век алармират за опасност от страна на България, от която с тяхна помощ се е късало толкова живо месо.
Откъсваха и хиляди българи от родината им, за да ги заселят в степите си. Планомерно обезбългаряваха български земи.

Те никога не подпомогнаха националното й движение за освобождаване от турско владичество за разлика от движенията в Гърция и Сърбия. Напротив, гледаха да го задушат. Или не беше по тяхна инициатива разтурянето на Българската легия в Белград. Или не възроптаха срещу независимостта на Българската църква през 1870, обединила териториите с етнически българи. Или не настояваха пред турските власти за заточението на български владици в лицето на граф Игнатиев, чието име и днес „краси” известен столичен булевард. Този булевард пресича бул. „Васил Левски”. Вече е известно, че въпросният граф има определена „заслуга” за провеждането на съдебния процес срещу Апостола и съответно – за гибелта му. Булевардът на графа обкантва и паметника на патриарх Евтимий. Още една перфидна гавра наред с очевидното недоразумение – паметника на съветската армия или МОЧА, както го нарича Иво Инджев…

„Опасността” от въздигането на българска държава в собствените й етнически граници избегнаха осем години по-късно след ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ Санстефански договор, увенчал края на победоносната Руско-турска война.

Освободиха, но не безкористно. Освободиха, за да завладеят.

За разлика от покрусените българи, те не са изненадани от Берлинския договор, макар да се правят на такива.

Или пък не скочиха срещу Съединението на две от разкъсаните части на България през 1885. Или не насърчиха Сърбия да нападне тези две обединили се части от България.

Или не подтикнаха български офицери да детронират законния български княз Батенберг.

Или не подтикнаха също така към убийството на Стефан Стамболов, дръзнал да им се противопоставя като отстоява българския национален интерес.

Или не бяха срещу обявяването на българската независимост от Турция през 1908. Или през Междусъюзническата война не бяха отново срещу България. Или през Първата световна война не нападнаха страната ни, но понесоха поражение от нея, маркирано от Брест-Литовския мирен договор на 3 март 1918 г.

Или не бяха в основата на изкуственото въстание през септември 1923 – чужд имплант в развитието на страната. Както и в чудовищния атентат в „Света Неделя” през 1925.
Всъщност в какво противно на интересите на България не са присъствали.

Присъстваха активно в освобождението от свободата й през септември 1944.

Закърлежиха се в снагата й чрез местния си набъбващ слугинаж – внезапно вдъхновен за борба с липсващия фашизъм, какъвто у нас не е имало. Като категория АБПФК би трябвало да са извънземни, но тях ги имаше и ползваха привилегии.

За сведение на по-младите – за тях имаше отделни лекарски кабинети. Навсякъде категорията АБПФК се ползваше с предимство пред обикновените простосмъртни българи.

Баща ми е царски офицер от 65-и Дравски боен випуск. Произведен е в чин офицер на самия фронт на 27 март 1945 и заминава на война /https://edinzavet.wordpress.com/2009/06/24/vnvu-65vip194/. Стига до Унгария. Но явно ще да е бил по-пасивен от набъбващото число на действащите на местно ниво АБПФК. С оглед на пенсията, която получаваше, спрямо тяхната, която получават вероятно и до днес.

Но това са метастазите.

А ето че първоизточникът напомни за себе си с поредна враждебност към страната ни. Източник е sputniknews, който е притеснен за Македония, поради „навика” на България периодично да я окупира.
Новината е, че България е на прага да анексира Македония. Със зловредната помощ на ЕС и на САЩ. Да си дойдем на думата за източника на всички злини. И това България го правела, за да отвлече вниманието от собствените си вътрешни проблеми на най-бедна страна в ЕС.

Трудно би могло да е по-гнусно, отколкото е, но винаги изненадва с наглата изобретателна и освободителна лъжовност. Според нея България е надвиснала като полярна мечка над пингвин над Македония – с остри нокти и каквото там се полага. Нищо, че не се е случило още и едва ли ще се случи.

Хайде да забравим сега, че Крим беше анексиран от Русия – нещо, което се случи реално. Реална е и продължаващата руска експанзия в Източна Украйна.

По-актуално е да акцентираме върху „кръвожадността” на България за автентична македонска територия. За тази територия, от която е започнал животът на прадядо ми и дядо ми. Македонски българи, не просто македонци – изсмукани от нечий враждебен на българската националност проект.

Но колко му е да ги заметем. Книгата на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, където в Македония по отделните каази е видно, че преобладава българско население, не е важна изобщо. Българите чудодейно изчезнаха по тези места.

В замитането поне сме добри. Както и в отлагането, за да не поемаме отговорност, та да си натрупаме вина пред някого. Затова е по-добре топката да се тупка и да се чака. Дори повече от 30 секунди.Тогава тя отива у мнимия противник. Колко му е да си я менкат.

На фона на всичко това Столична община е одобрила проект нещото пред НДК да се огради със зелен плет на стойност от 240 хиляди лева, докато безпаметно се руши на спокойствие. Заради егото на създателя му, петимен да наблюдава гордата разруха, вместо възстановяването на паметника на българските войници и офицери, отдали живота си за осъществяване на националния идеал.

Приоритетите ни все още не са изяснени. Общинският свян все още допуска нещото – отдавна идентифицирано с ясен обществен код, да пребивава несвестно и неизвестно защо. И това за сметка на хора, загубили живота си за защита на отечеството.

Същият този свян изобщо не дава знак, че е готов да демонтира МОЧА – символ-сборище на русофилски върколаци от български произход.

Реформатор можеш да си с реформи. Можеш да останеш реформатор на думи – тогава не си никакъв реформатор.

Времето за шикалкавене изтече.

Изпълнителната власт като цяло, а не в лицето на отделни министри, е редно да заяви своя избор. Да отстрани смокиновия лист пред очите си, слепи за откровената агресия на Москва към България.

Изборът е – несъвършената, но развиваща се демокрация – свобода, инициатива, икономически успех, върховенство на закона. Това изисква също отговорност за националното предателство под всякаква форма.

Другата възможност е – свобода на монопола, потискане на личната инициатива, свобода за злоупотреба с европейски фондове, разсейване за пропагандата на чужди интереси и други такива.

Г-н Луврие май овладя каквото искаше или каквото някой искаше чрез него.

Е и?


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional