Аферата КТБ:Частният трезор на държавата, част трета

И тук, струва ми се, трябва да отбележим нещо много важно. Дори и да е реална, самата сделка за закупуване на 30% от акциите на КТБ е сключена най-вероятно с посредничеството на Стоян Денчев, който от 2005 г. е избран за почетен консул на Оман в България – с решение на тамошния министерски съвет и по предложение на министъра на икономиката в Султаната.

 Може би е редно да припомня, че той има специфична политическа биография, плътно свързана с два полюса: ДС и нейното творение ДПС. Освен че е агент на Второ главно управление на ДС, той е и главен секретар на правителството на Любен Беров. И тъй като самият Беров беше само подставена фигура в този кабинет, призван да осигури интересите и финансовото укрепване на тогавашните икономически групировки и преди всичко на „Мултигруп“, най-вероятно координацията при търсенето на баланса между тези интереси е лежала върху неговите плещи. Той е реалният архитект на първата обединена формация на развиващите се именно тогава олигарси, известна като Г-13, която вследствие на тежкия конфликт между Илия Павлов и Емил Кюлев се разпадна, но общите интереси на тези родолюбиви българи, както и общият им мутренски манталитет, си останаха – днес можем да ги видим въплътени в редица герои на нашето време – като Георги Гергов, Николай Банев или Делян Пеевски например.

 Не би било чудно, ако се окаже, че тъкмо Стоян Денчев е живият мост между две епохи в развитието на българската олигархия, при първата от които ДПС играеше ролята на политическо представителство на „Мултигруп“, докато при втората представляваше кръга около КТБ. Неговата особена биография потвърждава подобна хипотеза: след като доста успешно координира правителството на Беров, той е зам.-председател на парламентарната група на ДПС, вицепрезидент на „Мултигруп“, а от 2002 г. поема ректорството на Колежа по библиотекознание и информационни технологии, за да го превърне в университет, под чиято стряха се събират най-прононсираните представители на тайните служби – от НРБ и от съвременна България[1]. В този именно университет например, наречен Университет по библиотекознание и информационни технологии (УБИТ), е създаден тъй нареченият „Държавен институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда“, ръководен не от друг, а от Димитър Иванов, бивш шеф на 6-и отдел на VI-о управление на ДС. Този университет приютява Цветлин Йовчев, след като бива освободен от ДАНС – той защитава там докторска дисертация, като научен ръководител му е самият Денчев; пак там става доктор и друг герой на нашето време – наследилият го шеф на ДАНС Владимир Писанчев.

 Да представлява Султаната на Оман в България – това е много специфичен връх на подобна кариера, особено когато фондът на този султанат придобива акционерно участие в банка, чиито активи се измерват с милиарди. И съвсем неслучайно тъкмо Денчев е човекът, който афишира намерението на фонда да „спаси“ закъсалата банка. „Оманският фонд има средства и възможности да подпомогне КТБ“ – казва той и добавя, че ако фондът купи банката, това ще бъде първата му покупка от този род в Европа[2].

 БНБ не беше единствената институция, защитила банката на Цветан Василев от острото изказване на посланик Уорлик. КТБ беше защитена и от Сдружение „Българска отбранителна индустрия“ с напомнянето, че „всеки опит да бъдат разклатени пазарните позиции на КТБ ще се отрази пряко върху конкурентната способност на отбранителната ни индустрия“. Това звучи почти като закана и определя банката като основен инвеститор в оръжейните производства, доколкото все още са останали такива. Особено впечатление прави и друг един пасаж от декларацията на оръжейниците: „Твърденията, че банката обслужва предимно държавни търговски дружества, са несъстоятелни. Над 90% от компаниите в сдружението – най-големите български предприятия, произвеждащи продукти на националната сигурност и отбрана на страната, са частна собственост. КТБ е наш дългогодишен надежден партньор.“ Последното наистина е вярно. Банката твърде често отпуска кредити на закъсали оръжейни дружества – както частни, така и държавни – и от време на време приватизира някое от последните – например срещу необслужвани дългове.

 Посланик Уорлик не единственият впечатлен от флирта на КТБ с държавните финанси. Малко по-късно – през август 2010 г., Европейската комисия отправя запитване към България за предполагаема държавна помощ към КТБ и група свързани с нея медийни и телекомуникационни компании. Поводът за това запитване е конкретна жалба, постъпила от България – при което ЕК иска обяснение по този случай. Министерството на финансите бърза да обяви казуса за рутинен и да успокои обществеността, че не става дума за наказателна процедура – при все че ако действително би била установена неправомерна държавна помощ към частни компании, би могла и да последва такава.

 Министерството изпраща своя отговор през септември, като посочва реалното състояние на нещата, включително и факта, че КТБ оперира с близо 50% от сметките на държавните компании. Същевременно министерството бърза да увери ЕК, че в този случай не може да се говори за държавна помощ, тъй като не са налице критериите за такава. Българската страна подчертава, че държането на средства на предприятия в определени банки не се дължи на действие на централното правителство или на негови органи и институции. Като основен аргумент се посочва, че държавните предприятия в страната са търговски субекти, които функционират на пазарен принцип, съгласно Търговския закон, и вземат самостоятелни решения за своята дейност чрез управителните си органи – включително и при избор на обслужващи банки[3].

 С други думи, правителството на България определя силния афинитет на държавните дружества към КТБ като спонтанен процес, при който принципалите не играят никаква роля. Няма обяснение защо не едно и две, а цели 90% от предприятията в енергетиката са избрали именно тази банка: дали виждат в своите депозити гаранция за бъдещи кредити, дали става дума за интуиция или сговаряне между тях зад гърба на държавата, или просто за масово финансово невежество.

 Що се отнася до свързаните с банката медии – най-вероятно се има предвид медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, чието закупуване е реализирано с пари на КТБ – и чието съществуване пък е достатъчно силна гаранция, че банката ще получи нужната политическа закрила. Тук трябва да подчертаем, че тази връзка винаги се отрича: както от Цветан Василев, така и от Делян Пеевски, който е реалният медиен император, докато собствеността на „Нова българска медийна група“ се води номинално на Ирена Кръстева. По повод конкретния казус тя заявява, че свързването на КТБ с нейните медии е манипулация, която цели да внуши, че те са купени с държавни пари – и се заканва да съди „клеветниците си“.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.