Не един път съм споменавал за плановете на Българската комунистическа партия и ръководените от нея Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност да открият и убият водача на ВМРО Иван Михайлов. Дойде време да ви предложа да се запознаете с взетото решение да се изпълни това планирано убийство. Това е времето след завръщането на Георги Димитров от Москва в София. Преди да прочетете автентичния текст от служебния бележник на министъра на вътрешните работи Антон Югов смятам, че е необходимо да се спра накратко на някои факти, свързани с това решение. В Титова Югославия вече са започнали съдебните процеси срещу дейците на най-българската революционна организация – Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) или както е популярна в онези години като Иван-Михайловата ВМРО. Тези български революционни и легални дейци, които не са избити от титовите партизани и от създадения антибългарски репресивен апарат без съд и присъда, са арестувани и изправени пред набързо създадени съдилища. Основната присъда е разстрел, а незначителна бройка от тях са осъдени на дълги години затвор или каторга. Скъпо е заплащано в Югославия за това, че си българин. Тези процеси на изтребване на всичко българско във Вардарска Македония протичат на фона на засилената агитация за създаване на Югославска федерация, в която да бъде погълната и България. В случай, че това не се осъществи идеята е, поне Пиринска Македония да се предаде на Югославия, за да се обедини измисления набързо македонски народ.
До завръщането на Георги Димитров от Москва за съвсем кратко време дейците на ВМРО не са преследвани, като правят опит да възстановят организацията и дори влизат във връзка с министъра на вътрешните работи Антон Югов. Същият успява да спечели доверието на дейците на ВМРО, тъй като е родом от Кукуш и е племенник на големия български войвода Иванчо Карасулията.
След известното и документирано съвещание на 5 юни 1946 г. в Москва на ръководителите на БКП Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов с Й. В. Сталин, на което присъства и Й. Б. Тито и след упражнения натиск от Сталин върху неговите марионетки в България ситуацията е напълно променена. Инструкциите може да ги видите в стенографския протокол от срещата, които сме публикували в книгата „БКП, Коминтернът и македонския въпрос“ и в Сайта „Сите българи заедно“. Тук само ще повторя, че те са основни инструкции как да се разреши македонския въпрос чрез насилствено създаване на македонска нация по примера на Тито в Югославия и как да се разреши въпроса със съществуващата в страната политическа опозиция.
Веднага след завръщането на Сталиновите послушници в България са предприети жестоки репресивни мерки срещу дейците на ВМРО и срещу опозицията и във войската. Започват арести и са набързо сформирани извънредни съдилища, които можем да оприличим като продължение на Народния съд. Без съд и присъда са избити както ръководителите на ВМРО, така и дейците на опозицията, а върху партньорите в Отечествения фронт е наложен сериозен надзор и следене на всяка тяхна стъпка.
Благодарение на стриктно водените бележки от Антон Югов на заседание на Министерството на вътрешните работи днес имаме този изключително важен текст за действията на репресивния апарат на БКП. Точната дата на заседанието не е отбелязана, но явно че то е проведено дни след завръщането от Москва. Това заседание е ръководено лично от Георги Димитров, който дава нареждане „близките 2-3 месеци лично аз да ръководя ДС и Милицията.“ Вероятно един от главните участници в заседанието Ив. Иванич е съветският инструктор по осъществяването на репресивните действия. Като една от най-важните задачи е „македонците да бъдат под постоянно наше око. Ив. Михайлов да се потърси и обезвреди.“ До Иван Михайлов не успяват да се доберат тъй като той успява да се изтегли заедно с отстъпващите немски войски и с някои български политически дейци по посока към Виена. За това свидетелстват в спомените си Стефан Попов и Иван Илчев. Но до голяма част от бившите членове на ЦК на ВМРО, до задграничните представители и до останалите революционни и легални ръководители в македонското освободително движение Държавна сигурност и органите на МВР успяват да се доберат и да ги арестуват. На огромната част от тях съдбата и до ден днешен не е известна. Сигурното е че са избити без съд и присъда. Тези действия на БКП и на нейния репресивен апарат карат Иван Михайлов да се обърне с писмо до главния виновник за започналите репресии и жестокости Георги Димитров. За това научаваме от едно агентурно донесение от оперативен работник на МВР за получена информация от Стоян Бояджиев през май-юни 1946 г. В него дословно пише: „Според него Георги Димитров получил писмо, което намерил на работната си маса. Той обаче не ми каза съдържанието на писмото, а ме попита какво съм чул за него. Когато повторно попитах, той пак отказа да ми съобщи по-точно, но ми каза, че се отнасяло за политиката на комунистическата партия в България спрямо Македония, която политика била погрешна и предателска спрямо българските интереси. Писмото било от Иван Михайлов и било предупредително.“ Явно това писмо е разярило верния слуга на Й. В. Сталин „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров да ръководи сам заседанието, което взима решение да бъде открит и убит Иван Михайлов.
И наистина, само няколко дни по-късно, на 11 юни 1946 г. Вълко Червенков докладва на един от най-зловещите Титови сатрапи Александър Ранкович следното: - „Органите на Държавна безопасност в последните дни арестуваха в София и провинцията няколко десетки активни терористи, злостни великобългарски шовинисти, врагове на отечественофронтовска България и народна република Югославия от бандата на Ванче Михайлов. В Пиринска Македония са арестувани такива 60 човека, ярки михайловисти.“
По искане на Й. Б. Тито и на скопските му слуги и сатрапи са предадени и избити без съд и присъда, а на някои са организирани набързо шумни процеси и са осъдени на смърт и екзекутирани. Като пример мога да посоча арестуването и изчезването на члена на ЦК на ВМРО, един от спасителите на кюстендилските евреи Владо Куртев. Каква беше моята голяма изненада когато при една моя командировка в Архив на Македония, тогавашният директор на архива Зоран Тодоровски ми даде копие от разпит на Владо Куртев на сръбски език, оригиналът на който се съхранява в архива на Лазар Колишевски. По най-обикновената и елементарна логика всеки би могъл да се досети, че той е предаден на югославските власти, изтезаван и разпитван и след това безследно е изчезнал. Малко по-добра съдба е сполетяла Благородна Божинова, която все пак след години из Титовите концлагери успява да се завърне в България и да свидетелства за издевателствата, които е изтърпяла в тази Титова скотобойна като македонска българка. Същата съдба сполетява и Кети Савинова, жената която помогна за спасяването на Охрид от опожаряване. За да й се затвори устата тя също е предадена на Титовите сатрапи и изчезва безследно. Но нейният съпруг, охридския фотограф Петър Савинов, започва смело и явно застъпничество и стига до Георги Димитров, който успява да я измоли от Тито, вероятно с намесата на Сталин и един ден тя слиза от влака от Белград на Централната Софийска гара мръсна, окъсана и болна. До самата си смърт тя не разказа какво й се е случило, но в архива й са запазени свидетелства, от които се вижда, че за спасяването й са се застъпили и редица явно добронамерени комунисти от Вардарска Македония.
По-надолу ви предлагам разчетения текст от това зловещо заседание, като прилагам и снимки от оригиналния текст. Този документ е още едно неоспоримо свидетелство за престъпленията на БКП и на нейните тогавашни ръководители начело с Георги Димитров по македонския въпрос. Той същевременно е потвърден и от една статия с подобно заглавие на безсмъртния ръководител на ВМРО Иван Михайлов.
Цочо В. Билярски
* * *
СЛУЖЕБЕН БЕЛЕЖНИК НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
I.
Задачите: а) Агентурна разведка – да знаем какво става в редовете на нашите врагове - опоз[иция], реакц[ионни] елементи, зап[асни] офицери и др., др.
б) Разведката да се разпростре и в съюзниците – на първо място „Звено“ – да се знаят какво правят и какво замислят.
в) Внимание към интелигенцията - проф[есори], студенти и др.. Какво там става.
г) Македонците да бъдат под постоянно наше око. Ив. Мих[айлов] да се потърси и обезвреди.
- Разведка която навреме да ни информира и която да ни дава възможност навреме да ударим тук или там.
- Разведка, която да ни послужи за оперативни действия – как и кого да ударим.
- Разведката да установи връзки между опоз[ицията] и чуждите легации – да се помъчим да се доберем до документи.
- Разведка която ще ни помогне да разстроим плановете на враговете.
II.
- Въор[ъжена] сила - Нар[одната] милиция да бъде на военна нога. Да бъде тя готова и всеки момент да я вдигнем. Готовност и в Резервната милиция.
- Да се подготвят секретни складове за оръжие и пр.
III.
За правилно изпълнение на тия задачи самия ръководен кадър трябва да бъде мобилизиран.
IV.
- Да се ликвидира с безразборното арестуване.
- Да се установи кой има право да арестува и кога.
- Да се държи за моралния лик и решителна борба срещу рушителите и др.
- Да се издигне престижа на народната милиция. Не можем да търпим сега да има повече кражби отколкото преди 9.IX.1944 г.
IV.
-Парт[ията] минава в настъпление срещу реакцията. Вместо тя ние минаваме в генерално настъпление. Реакц[ията] ще бъде в отбрана, но на това няма да спираме.
- Враговете да почувствуват, че МВР е една солидна опора на ОФ власт.
- Не отиваме към спокойствие.
- Отиваме към известни безспокойства.
- Някои помислиха, че ОФ осигурява спокойствие. ОФ е брак по неволя. Той по същество означава постоянна борба.
- Ако НМ разумно не действува тя може да налива вода в мелницата на враговете.
Ив. Иванич: - За кварталните пълномощници.
-Работата на тия пълномощници все още се подценява, като се почне от униф[ормения] началник и се стигне до стол[ичния] комендант.
- Нач[алниците] на участниците не знаят своите права и задължения.
- Има разхищение на хора, както коменданта, така и униф[ормения] началник.
- Да не се водят арестанти пеша по улиците.
- Въоръжението на милицията лошо, разнообразно.
- Разхищават се патроните. Не се дават учебни патрони.
- Ръков[одните] другари не обръщат внимание на побоищата, на безразборното арестуване.
- Стоп[анската] милиция – не се работи добре. Хората не се търсят.
- Главните инспектори да бъдат близки помощници на Р. Христозов.
- Инспектори по областите.
- Военно лице за помощ[ник] столичен комендант.
Г. Д[имитров] – Кадрите да бъдат разпределени с оглед максималното засилване на ДС и Н[ародната] мил[иция].
1. Близките 2-3 месеци лично аз да ръководя ДС и Мил[ицията].
2. Всички сътрудници – Дир. и Д.Д. сериозно да се заемат с работата.
АМВР, ф. 1, оп. 1, а. е. 394, л. 1-5. Оригинал. Ръкопис.
Вземете последните новини.png)
