Свободата днес и тук 15 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Foreign Affairs: Дано България най-сетне разбра, че руската агресия е заплаха за нея

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
http://www.faktor.bg

 

 
 
 

Снимка: Foreign Affairs

 

      70% от българите подкрепят Брюксел вместо Москва, „ако България наистина е троянски кон на Русия в ЕС, то тя не е особено добър кон

София изглежда най-сетне разбира, че зависимостта й от Русия не е жизнеспособен модел за развитие и че руската агресия в Украйна е пряка заплаха за сигурността на страната. Това е изводът в статията на полския независим журналист и анализатор Дариуш Калан, публикувана на 9 юни в американското списание за външна политика Foreign Affairs, пише еuinside. Статията е озаглавена "Обръщането на България" (Bulgaria's Turn). Авторът е координатор на програмата за Централна Европа в Полския институт за международни отношения. Като журналист е писал кореспонденции от редица столици от Централна и Източна Европа, включително и София. В текста си за влиятелното американско списание г-н Калан прави цялостен анализ на промяната в българската външна политика спрямо Русия през последните месеци.

 

"Българският президент Росен Плевнелиев от доста време насам повтаря нещо, което много лидери в Централна Европа и Балканите дори не смеят да си помислят", започва текста си полският анализатор и цитира речта на г-н Плевнелиев в Гданск на 7 май по повод отбелязването на годишнината от края на Втората световна война. В тази своя реч българският държавен глава нарича Владимир Путин "империалист от 19-ти век, който създава сфери на влияние в Европа" (това е неточно, защото Плевнелиев го нарича така в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung). Няколко месеца по-рано, припомня още Дариуш Калан, Плевнелиев казва в интервю за германския всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung: "Всички искаме да видим страната, която е родила Чайковски, Толстой и Достоевски, като партньор. Фактите показват обаче, че си 

имаме работа с различна Русия днес - националистична, агресивна държава, 

управлявана от президент, който вижда Европа като опонент, а не като партньор".

Според текста, антируската реторика на Росен Плевнелиев е "стряскаща" промяна в тона за страна, която дълго е била смятана за троянски кон на Русия и която някога е искала да стане 16-та република в СССР. От падането на Берлинската стена насам само едно правителство е имало сравнително по-хлабави отношения с Русия. Огромното мнозинство от правителствата са се опитвали да приближат България към Русия. Нещо, което е било подкрепяно от българските граждани. Цитира се социологическо проучване от 2012-а година, според което 78% от българите са гледали на Русия положително. Това е най-високият резултат в ЕС и НАТО. През 2014-а година обаче картинката е коренно различна. Само 22% са проявили желание страната да се присъедини към създадения от Русия Евразийски съюз.

Въпреки действията на президента обаче, България демонстрира твърде мека позиция спрямо Украйна. Това се дължи до голяма степен, обяснява авторът, на това, че България никога не е имала сериозни връзки с Украйна, нищо че и двете страни споделят излаз на Черно море. Друга причина е слабата позиция на България в ЕС. Осем години след присъединяването България изостава много назад от останалите нови членки като Унгария, Словакия или Румъния и е разглеждана като проблемна държава, намираща се на дъното в ЕС в индексите на Transparency International и свободата на пресата. С други думи, продължава статията, 

твърдият тон на София спрямо Русия

има малко общо със стабилността на Украйна. Обяснението по-скоро се крие в комбинация от обидното поведение на Москва спрямо България и поощрителните сигнали на Запада.

Дариуш Калан посочва, че Плевнелиев не е сам в своята антируска реторика. С подобни възгледи е и министърът на отбраната Николай Ненчев, който заплаши да увеличи бюджета за отбрана в отговор на агресията на Русия в Украйна и отказа да продължи договора за руските самолети МиГ-29. Министърът на външните работи Даниел Митов е описан в статията като "изгряваща политическа звезда", който е войнстващо критичен към Москва.

Не толкова ласкави са думите на полския анализатор за премиера Бойко Борисов, описан в текста като "изключително непредсказуем играч". Според г-н Калан, политиката на Борисов е да се опитва да не взима страна. Ако кризата в Украйна се задълбочи обаче, Борисов може да се наложи да заеме по-ястребска позиция. Полският журналист завършва статията си като цитира данни на Алфа Рисърч, според които над 70% от българите подкрепят Брюксел вместо Москва. "Ако България наистина е троянски кон на Русия в ЕС, то тя не е особено добър кон", е заключението на Дариуш Калан.

Трябва да се посочи обаче, че този обрат в българската външна политика е доста крехък и е зависим от личности и сегашната политическа конюнктура. В България все още има партии, способни да съставят правителства, които поддържат тесни връзки с Русия или пък са прагматици. БСП, макар и със спадаща подкрепа, продължава да е жизнеспособна, а електоратът й е силно проруски ориентиран. Вечният фактор в българската политика ДПС няма особени симпатии към Русия, но действа в страната като прагматичен корпоративен агент, който е склонен да осребри всякаква геополитическа възможност. Със спадаща подкрепа, но 

твърде гласовита е и партия "Атака", 

която в последната година се явява като основен говорител на прорусизма. Освен това, на медийния фронт се поддържа влиятелна група журналисти-пропагандисти, които подкрепят Русия и нейната външна политика.

Това, в допълнение към зависимата медийна среда, е сериозно предизвикателство за устойчивостта на външнополитическия обрат на фона на и без друго значителната икономическа зависимост. Не бива да се забравя също, че всяка критична реплика е съпроводена със смекчаващо напомняне за добрите исторически връзки между България и Русия и любовта на българите към руската култура. В статията е спомената бегло и офанзивата, която премиерът Бойко Борисов направи след канселирането на "Южен поток" в Брюксел, опитвайки се да покаже, че не България е причината за анулирането на проекта. Г-н Борисов неуморно търсеше подкрепа от ЕС за възстановяването на този поток или за изграждането на алтернатива като проекта за енергиен хъб на Черно море.

Всичко това са проблеми, които може да бъдат решени с подходяща подкрепа от ЕС и Запада като цяло. България не е толкова гласна и твърда като Литва например, но има потенциала да бъде, ако в рамките на ЕС се реализира успешно енергийният съюз (колкото и хлабав да е като замисъл) и ако външната политика на Съюза спре да е толкова фрагментирана и непоследователна, особено спрямо Русия.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional