Свободата днес и тук 01 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Михаил Екимджиев: Ноевият ковчег на Христо Иванов е по-полезен за България от Титаника на Близнашки

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg

 

 
 

Адвокат Михаил Екимджиев завършва право в юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" през 1990 г. Той е българският адвокат, спечелил най-много дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Автор е на множество юридически статии, публикувани в авторитетни български и чуждестранни издания. Учредител е на Асоциация за европейска интеграция и права на човека. С него разговаряме за последните развития около съдебната реформа.

Като наблюдавате отстрани, забелязва ли се отстъпление или разминаване между заявките за реформиране на съдебната система и действията на политическото мнозинство?

- Струва ми се за съжаление, че силуетът на това, което наричаме съдебна реформа, започва да губи очертания. Като че ли се залага на твърде плавен, еволюционен подход. Такъв подход е по-подходящ за стари демокрации, в които съдебната система работи добре и само по-зорки наблюдатели забелязват повърхностни пукнатини в лустрото на системата, които могат да се коригират с меки еволюционни промени. Боя се, че този европеиден тип реформа не е адекватен на тежките системни и структурни проблеми на българската правосъдна система, трупани през последните десетилетия.

Точно заради дългия период, който е генерирал тази критична маса проблеми, сега се налагат по-решителни, радикални мерки за спасяване на правосъдието и надеждата за справедливост, които са основа и опора на държавността.

Какво конкретно имате предвид?

- Една от основните промени, с които дори бившият служебен премиер Близнашки се съгласява, е разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - на съдии и на прокурори. В дългосрочен план това вероятно ще укрепи независимостта на съда, ще подобри селекцията и кариерното израстване на качествени съдии. Резултатите ще усетим след години, а вероятно и след десетилетия. Големият въпрос е какво ще правим СЕГА с негодниците във ВСС и с марионетките, които от години тежат на ключови места в съдебната система. Благодарение на безкрайните си мандати те ще продължат да вредят, ако не бъдат неутрализирани.

От тази гледна точка съм привърженик на по-радикална реформа. Дори това, което премиерът Борисов каза - без да съм негов фен и без да имам особен респект към юридическия му капацитет, че ВСС трябва да бъде разпуснат, защото е доказал своята несъстоятелност. Това е най-компрометираният и най-вреден ВСС, откакто съществува тази институция в България. И няма причина - нито обществен интерес, нито здрав разум, той самоцелно да бъде съхранен.

Възражението, което публично се лансира, е, че трябва стабилност, че ВСС и друг път е разпускан предсрочно, но това не е довело до по-добро?

- Правораздавателната система е консервативна, но има смисъл нейните институции да бъдат съхранявани само когато работят в интерес на обществото. Когато обаче ръководителите на системата са доказали непочтеност, склонност към зависимости и корупция, очевидно няма смисъл и обществена нужда да бъдат запазени. Затова системата трябва възможно най-бързо и радикално да се изчисти, за да получим справедлив процес в разумен срок. Това е целта и смисълът на това, което наричаме съдебна реформа.

От друга страна, си давам сметка колко ожесточена е съпротивата на тези, които години наред са инвестирали в този порочен модел, за да го контролират и за да се ползват от властовия му ресурс. Без бой те няма да се лишат от своите протежета - административните ръководители и ВСС, които им осигуряват възможност за капитализиране и осребряване на този ресурс.

Но нали политическата власт е тази, която може да ги принуди, като промени правилата с нови, които да не допускат сегашните зависимости?


- Политиката е изкуство на възможното. Реформаторите едва ли лесно са се отказали от първоначалните си идеи. Въпросът е какво биха могли да направят при тези политически реалности, в които се вижда нежеланието дори на мнозинството от ГЕРБ да подкрепи промените въпреки декларираната подкрепа на стратегията за съдебна реформа. Съпротивата наистина е жестока и тя може да бъде преодоляна само с вътрешен натиск от активните и отговорни хора и с подкрепа от европейските институции.

Съпротивляването на промените обаче има страстни пропагандисти, и то професори и популярни лица от национални институции, а реформата  - един само говорител, министъра на правосъдието, и то в кротък експертен стил... Обаче професорът по конституционно право обяви министъра за лаик, а реформата - изнасилване на конституцията, и то без да посочи аргументите си?

- Има едно забавна приказка за лаиците и професионалистите: аматьорите били направили Ноевия ковчег, а професионалистите - "Титаник". Ако това е така, Ноевият ковчег на Христо Иванов е много по-ценен от Титаника на Георги Близнашки.

Не съм се съмнявал, че хората, които докараха системата до сегашния й колапс, имат ресурс за пропаганда от Гьобелсов тип. Знаех, че ще използват медии и "специални" говорители, за да маргинализират идеята за промяна. Това се постига най-лесно чрез публично дискредитиране на опонента: ето дойде на власт един - новият министър на правосъдието, пълен лаик, който иска да разчисти едни ръководители в съдебната система и свързаните с тях кукловоди, за да стане той самият кукловод...

Такива елементарни, махленски тези очаквах, че ще бъдат развивани, но в жълтата поръчкова преса, която е разпознаваема. Иначе хората с добра памет и аналитичен разум не биха могли да приемат насериозно Георги Близнашки. Когато бях студент, той със същия невротичен апломб преподаваше достойнствата и демократизма на конституцията на Тодор Живков и нейния член първи за ръководната роля на комунистическата партия.

Ако въобще има феномен, той е, че министърът показа решителност, която не са очаквали. Решителност, която засяга интереси на мафиотски триади, градени години и десетилетия, които трудно се разделят с позиции, в които са инвестирали страшно много. Гротеската на тази хиперреакция може да се обясни и със страха от румънски пример – да не вземе някой тук да изпусне добрия дух от бутилката…

Еволюция на възгледите, защо не?

- Защото при почтените хора еволюцията става с катарзис и покаяние. Не може като цирков клоун, човек с академична претенция, с непосилна лекота да вади от ръкава подходящите за ситуацията принципи. Един път ще бъде Магна харта, втори път - конституцията на комунистическия режим, трети път - Монтескьо и правовата държава... 

"Конституционализмът" на Близнашки прилича на сергия в бит пазар. Върху нея има за всеки по нещо, но всичко е с кратък срок на годност. За да си професор в Алма матер, не е достатъчно главата ти да е побрала определено количество статистическа информация за конституционните модели. А означава да си преди всичко морален лидер и пример за студентите. Знание без етика не може да създаде академичен дух и традиция. Всъщност един от големите проблеми на обществото и на прехода ни е, че допускаме бивши ченгета, доносници и обикновени ренегати да се изживяват в публичното пространство като морални стожери и ментори.

Според опонентите на промените, включително и проф. Близнашки, скъсяването на мандата на ВСС и явното гласуване ще нарушат фундаментални принципи на конституционализма, а пипането на прокуратурата направо ще я подчини - кои са тези принципи, къде са записани?

- Трудно ми е да влизам в задочен спор, тъй като в подобни тези, и конкретно в твърденията на Близнашки, няма конкретика, нито логика, а се използва декларативно-заклинателен подход: Това е така, защото аз го казвам, а аз съм професор и аз знам, а министърът и премиерът са лаици и не знаят. Самопровъзгласяването за авторитет и ерудит при толкова обременено минало ми се струва нездравословно.

А иначе г-н Близнашки е прав чисто статистически. В повечето правни системи е прието прокуратурите да са в съдебната система. Това обаче не значи, че действа някакъв императив. Напротив - европейските правни стандарти дават значителна свобода на всяка държава да предприема мерки, каквито смята за подходящи за решаване на своите проблеми. Конституцията не е свещена крава, нито паметник, а е инструмент за регулация на обществени отношения. Тя е създадена от хора и хората могат да я променят, когато дефектира.

Няма смисъл да бъде търпян още две или три години един ВСС, който е показал своята несъстоятелност, неспособност или нежелание да изпълнява задачите, които обществото чрез конституцията и Закона за съдебната власт са му възложили. Вижте само последното решение на ВСС - избора на Ясен Тодоров за техен представител в националния антикорупционен съвет! Това е емблема на негодното и проблемното, което се случва в тази система. Изборът на такъв персонаж е с ясно послание – борбата с корупцията и новите антикорупционни органи са мъртвородени. Не поглеждайте към Румъния и забравете Моника Маковей, според която не законите, а хората правят промените. Същият извод се налага и от факта, че г-н Цацаров се самопровъзгласи за ръководител на мистериозното звено за борба с корупцията, съставено от прокурори, служители на ДАНС и МВР.
 
Що се отнася до гласуването във ВСС - в повечето случаи по кадрови въпроси то е тайно, но и това не е догма - всяка държава решава в зависимост от това какви проблеми трябва да разреши и какво цели да постигне. Аз бих поставил въпроса така: след като по закон членовете на ВСС са юристи с високи професионални и морални качества, какво им пречи да застанат с лицата и с имената си зад решенията, които гласуват във ВСС? Та нали всички във ВСС знаят кой как гласува! Защо обществото да не знае например кой е гласувал Ясен Тодоров да стане член на антикорупционния орган! Може би само изборът на Пеевски беше по-позорен от този...


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional