Свободата днес и тук 20 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Жозе Барозу: Русия вече няма влияние, разбирам гнева на Путин

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
ДЕСИСЛАВА ЗАГОРЧЕВА, http://www.clubz.bg

 

Какво би станало с България, ако не членуваше в ЕС. Днес можехме да говорим за нея, а не за Украйна

 

Клуб Z

В обръщение към Асоциацията за изследване на националностите в Колумбийския университет Жозе Мануел Барозу разкри интересни подробности от двата си мандата и 10 години начело на Европейската Комисия. Той защити убедително действията на ЕС по време на Уркаинската криза и каза, че въпреки трудностите и различията между страните-членки, съюзът е успял да отсои принципите и ценностите си. За разлика от инфарктните моменти по време на председателството му, сега той се усмихва често и не се чувства обременен от политически ограничения. "Вече съм свободен човек, извън политиката съм и се занимавам с академична дейност."

Барозу е един от малкото световни лидери, които познават отлично Владимир Путин. Двамата си говорят на малко име, срещали са се повече от 25 пъти и са провели многобройни телефонни разговори. Oтношенията между двамата лидери, а и между ЕС и Русия, в продължение на години са били добри.

Какво и кога се промени, за да се стигне до кризата в Украйна?

Една от основните причини за развалените отношения между Русия и Запада е решението на президента Владимир Путин да анексира Крим. Барозу, юрист и икономист по професия, го определя като "най-крещящото нарушение на международното право след Втората световна война." И отбелязва, че в предишни години Русия никога не е повдигала въпроса за самоопределението на Крим пред международната общност. Нито пък там е имало движение за самоопределение.

Португалският политик разказва как от името на ЕС подробно е информирал руския президент за перговорите с Киев за асоцииране. Украйна много е държала на членство в ЕС, но съюзът й е казал ясно, че още не е готова за това - ЕС страда от "умора от разширяването", a Украйна има много проблеми с корупцията.

Като алтернатива е било предложено Източното партньорство - шансове за икономическа интеграция и политическа асоциация. До около 2012 г. Русия не е имала нищо против това, дори е подкрепяла идеята. Промяната настъпва, когато Владимир Путин решава да създаде Евразийския съюз като противовес на Запада и на ЕС в частност. По този начин той иска да възстанови руската гео-политическа мощ на територията на бившия СССР. Така замислена, идеята на Путин е невъзможна без Украйна. Затова тя била изправена пред избор между Брюксел и Москва.

Барозу смята, че друг фактор, предизвикал промяната в позицията на Путин, е нарастващото протестно движение в Русия през 2011-2012 г. Руският президент споделил опасенията си, че САЩ и ЕС готвят промяна на режима в Кремъл. "Това не е вярно. Aз многократно съм го убеждавал, че не правим такива планове", коментира бившият председател на ЕК. Но Путин "се опита да убеди руснаците, че има заговор на Запада да отслаби Русия." Президентът смятал, че протестите в Украйна, Русия и в други бивши съветски републики не са спонтанни и плод на народното недоволство, а са инспирирани от Вашингтон и Брюксел.

Всъщност обяснението за такива протести е много просто, смята португалският политик. Хората навсякъде искат по-добър живот, а не корумпирани управляващи. Украинците например сравняват страната си с Полша в края на Студената война, когато са били на едно ниво на развитие, и сега. Поляците, които междувременно станаха членове на ЕС и НАТО, живеят много по-добре. Същото искат и украинците и за това протестират - не е нужно никой отвън да ги подтиква или да им плаща.

За изостряне в отношенията между Запада и Москва допринася и наранената гордост на Русия. Според Барозу: "Поведението на Путин е продукт на възмущение от това, което се случи с Русия и руския народ през 90-те години на миналия век." Русия е наранена заради разпадането на СССР, което за Путин е “най-голямата трагедия на ХХ век.” През периода на Студената война Съветският съюз беше една от двете супер-сили, заедно със САЩ. Това радикално се промени след разпада на комунистическия блок и на самия Съветски съюз. Сега Русия няма влияние, освен военната й мощ. Затова Русия е гневна на Запада. "Разбирам Путин, но това не значи че съм съгласен с него," споделя бившият португалски премиер.

Важно е да се види и контекста на отношенията на Москва с Китай, смята той. “Докато Китай успя да се развие и да просперира, Русия не можа. Страната претърпя провал в опита си да се модернизира и руснаците много добре разбират, че изостават. Заради това са недоволни. Имаше и някои унизителни коментари по адрес на Кремъл от САЩ. Държавите са като хората в това отношение - не обичат да ги унижават.”

Според бившия председател на ЕК, "Путин и лидерите на Русия интелектуално, емоционално и политически все още не са приели независимостта на Украйна и балтийските страни", въпреки че твърдят обратното. Загрижени сме и за други държави - например Казакстан, които не се членки на ЕС, продължава Барозу. Какво ли би станало с държави като България, ако не членуваха в ЕС. Вместо за Украйна, днес можехме да говорим за България или Балтийските държави. “Но ние (ЕС и САЩ) не искаме да даваме вето на Русия за бъдещето на тези държави. Те са независими.”

Фактът, че Путин засили националистическата реторика, за да оправдае действията си, също е тревожен, защотo е в противоречие на европейските усилия за изграждане на етническа и религиозна толерантност. ЕС е основан на противопоставянето на крайния национализъм, донесъл толкова трагедии на континента в миналото. “Hо сега в Европа има голяма и силна държава, която насърчава националистическото мислене”, казва Барозу, като прави ясно разграничение между патриотизъм и национализъм: първото е любов към собствената държава, а второто - омраза към другите. Има опасност от нарастването на крайния национализъм в Европа, ако той се подкрепя от страна като Русия. Никой не трябва да се опитва да заздравява властта си, прибягвайки до разпалване на националистически страсти.

Барозу развенчваа популярни митове за ЕС, налагани от руската пропаганда

Един от митовете е, че Европейският съюз e подчинен и зависим от САЩ. Москва се опитва да представи действията на ЕС по кризата в Украйна като резултат от натиск на САЩ. Лесно се вижда, че това не е така. Балтийските държави са много разтревожени от събитията в Украйна, повече отколкото са САЩ, които имат по-важни проблеми. Полша също е обезпокоена. Германия има близки връзки с тези държави, тя чува техните тревоги, не й трябва Вашингтон да й каже да се тревожи и да действа. В подкрепа на това е и фактът че в много случаи Ангела Меркел, а не политик от Вашингтон, е била водещият преговарящ на Запада.

Освен като подчинен на САЩ, пропагандата на Кремъл иска да представи ЕС и като слаб, разделен и неспособен да взима решения. Барозу напомня, че след последното разширяване, ЕС вече има 28 страни членки. Не може да е слаб този съюз, щом пред вратите му чака опашка от държави, които искат да бъдат приети. Относно критиката за разделението и неспособността на Брюксел да взима решения, едно от най-силните опровержения е именно решението за налагане на икономически санкции срещу Русия.

Как беше взето решението за санкциите срещу Русия?

Барозу признава, че решението за санкциите е било изключително трудно, защото се изисква консенсус от 28 страни членки, които имат различни интереси. В такива случаи държавите, които не подкрепят, действат по правилото: "Не сме съгласни, но няма да се противопоставим." Така е направила Унгария, за да не блокира консенсуса. Обратното решение - да не се налагат санкции - би предизвикало много повече спорове. Изборът е бил тежък за всички. Русия е третият най-голям икономически партньор на ЕС - много по-важна от Украйна, поясни бившия председател на ЕК. "Нямахме илюзии, че санкциите радикално ще променят действията на Путин. Знаехме, че ще има контрасанкции. Но трябваше да предприемем нещо. Не можехме само да правим изявления и да казваме колко сме възмутени от анексирането на Крим."

Според Барозу санкциите са успешни. Трябва да проявим търпение и решителност и да ги продължим (б.а. - в края на юни санкциите бяха удължени). Те са "крачка напред, показваща колко сме загрижени, въпреки че ние нямаме никакви илюзии, че те ще променят нещата коренно." Санкциите работят, въпреки че Русия казва обратното. Освен икономически, те имат и психологически ефекти, които не трябва да пропускаме. Например, изключването на Русия от Г-8 миналата година, е имало силен психологически ефект върху Москва, смята Барозу, защото тя държи на своя престиж и на възможността да се смята за една от “великите сили”. Освен икономически и психологически ефекти, санкциите изпращат ясен политически сигнал: държава, която нарушава международното право, трябва да плати за действията си. По думите на Барозу "санкциите са начин да изпратим послание - те са нашето "политическо осъждане" на действията на Русия. Барозу казва, че действията на Кремъл са много сериозно нарушение на общите норми и заради това "съществува усещането, че ние не може лесно да се върнем към обичайните взаимоотношения с Москва".

Участници в дискусията критикуваха ЕС за отказа й от възможността да използва военна сила, като по този начин "даде зелена светлина за руската агресия". Барозу отговори, че в този конфликт има aсиметрия на интереси и ангажираност - интересите на Русия са по-силно засегнати отколкото тези на Запада. "Ние от самото начало казахме, че конфликтът няма военно решение. Путин знае, че няма да използваме военна сила. Това отслаби дипломатическата ни позиция", казва Барозу. Но напомня, че ЕС е съвкупност от демокрации и никоя от тях не иска да започват война с Русия, която притежава ядрено оръжие.

Барозу си пожелава тази криза да ни събуди, за да се мобилизираме и инвестираме повече в отбраната на Европа и да не загърбваме геополитиката. Русия може да е важен съюзник по ключови въпроси от общ интерес, например в борбата срещу "Ислямска държава" и демилитаризирането на ядрената програма на Иран.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional