Свободата днес и тук 22 Януари 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция: Бизнесът е доволен, когато няма нищо общо с властите в България

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петър Карабоев, http://www.dnevnik.bg



 
 

От близо две години Ксавие Лапер дьо Кабан е посланик на Франция в София, но той познава страната още от началото на демокрацията в бурното начало на 90-те години. В навечерието на националния празник на Франция (14 юли) разговаряме за впечатленията му от България, за бизнес средата, българите и толерантността.

Ваше превъзходителство, почти две години сте в България – достатъчно време за по-цялостно впечатление от страната. Какво е то?

- Все още сте млада демокрация, но е явно, че в България няма никакво желание за авторитарен популистки режим. Нито сред хората, нито в политическата класа. Макар че една партия особено се откроява с авторитарен елемент и "безгрешния" си лидер. Това е знак, че започвате да ставате зряла демокрация, че демократичният режим вече има корени.

А не е ли малко необичайно за "млада демокрация" усещането за умора, за резигнация, за липса на достатъчно обществена енергия, за очакване някъде другаде и някой друг да реши проблемите?

- Вашият преход беше доста труден и неорганизиран, меко казано. От 1991 г. насам сте имали 7 пъти парламентарни избори и 4 пъти Народното събрание е приключвало мандата си предсрочно. Това означава, че има някаква нестабилност – не много силна или драматична, но тя е факт.

Вероятно това ни показва, че в институциите, в избирателния закон или избирателната система може би има нещо, което пречи на правителствата да изкарат цял мандат. При това той не е много дълъг – във Франция например е 5 години. Може би има нещо, което пречи демокрацията ви да бъде по-стабилна.

Първите години на прехода бяха много, много трудни за народа. След 1997г. нещата малко се успокоиха, но междувременно много хора – вероятно 1.5 млн. души за последните 25 години - напуснаха България. А тези, които си тръгнаха, обикновено са млади, образовани и най-динамични. Резултатът е, че когато изгубите в чужбина динамичните си хора, тук не само се задълбочава демографската криза – тях просто ги няма, за да работят за страната си.

Доста обикаляте страната и виждате реалност, различна от тази в София и големите градове. Чувате ли от хората някаква идея какво искат да се промени, някаква формула?

- О, да, това наистина е доста различен свят. Мисля, че хората искат да останат в страната си, в района, където живеят, но това е доста трудно. Няма една формула, има много мерки, за да се намери решение на толкова сложен проблем.

Тук е място да говорим за бизнес, за хората, които предоставят работа. Кажете ни за френските предприемачи – какво ви казват те за бизнес средата в България?

- Много са доволни...

Сериозно? От какво конкретно са доволни?

- Да, наистина. Защото, на първо място, България е спокойна страна. Данъците са ниски, работната ръка е добре образована, заплатите не са много високи (в сравнение с Франция например), страната не е голяма, т.е. комуникациите и логистиката не са затруднени, има wi-fi навсякъде... България е в Европейския съюз, което много помага – те знаят, че каквото произвеждат тук, могат да го доставят свободно в която и да е страна от ЕС, включително във Франция. Това много помага, това е едно много, много голямо предимство.

Това са плюсове, а кои са минусите?

- По принцип френските предприемачи - работещи в България, създали тук фирма или представляващи френска компания – са много доволни, когато нямат нищо общо с държавата или общината. Разбира се, те си плащат данъците и социалните осигуровки, но не искат да се занимават с обществени поръчки например. Второ, бизнесмените са доволни, когато изнасят продукцията си, защото не се налага да влизат в голямата конкуренция на местния пазар и големи български компании – просто нямат нужните връзки, контакти за това...

Френско-българската търговска и индустриална камара в България включва около 200 компании – такива на френски граждани, както и такива, които работят с френски фирми – и те не са много на брой. Приблизително половината от тях са дружества на французи или представителства на френски компании, а другата са български фирми, които са членки на тази камара, защото искат да имат контакти с френски фирми. Броят на френските фирми е нисък, те са малко, за да формират силна група за защита на интересите си. Както за тях, така и за икономиката на Франция е по-добре броят им да е по-голям.

При контактите на бизнеса с българската администрация кое е по-голям проблем – корупцията или бюрокрацията?

- Не мога да отговоря точно, защото, на първо място, корупцията е нещо, което много трудно се доказва и е така не само в България. Но ги има и двата проблема.

Ако обобщим дотук – България се отдалечава или приближава към Франция?

- О, определено се приближава. Бил съм тук преди близо 25 години и разликата е огромна. (Бел.ред. - в периода 1991-1995 г. посланик Ксавие Лапер дьо Кабан е бил втори секретар във френското посолство в София и аташе по печата.)

Неотдавна бяхте сред общо 18 посланици, подписали открито писмо в подкрепа на "София прайд" 2015. Защо е толкова важен този въпрос?

- Не е важно толкова самото събитие, а фактът, че едно малцинство – не само в България, но и във Франция и други държави – е било подлагано на презрение, присмех и омраза. Има хора, станали жертва само защото са хомосексуални. Хомосексуалността е факт. Мисля, че хората, проявяващи такава омраза, би трябвало да познават по-добре хомосексуалните, за да разберат, че те нямат никакъв избор и че би трябвало да живеят достойно като всички. Трябва ли да не те признават за човек само защото обичаш някого от твоя пол? Мисленето на хомофобите всъщност е неразбираемо.

Събития като "София прайд" могат да помагат, първо, на самите хомосексуални, които не смеят да признаят ориентацията си, понякога дори пред родителите и близките си. Помага им да разберат, че не са сами.

Второ, помагат и на другите хора да разберат, че с кого някой е решил да прави любов си е негова лична работа. Онези, които са радикално против, трябва да разберат, че това не е техен проблем – какво лично на тях им пречи, ако двама мъже или две жени живеят заедно?

Ако това е разговор за толерантността в обществото към малцинствата, то и ромите се раждат роми?

- Не, проблемът е абсолютно различен. "Толерантност" е единствената дума, свързваща тези две групи. Все пак човек е ром, защото родителите му са такива, докато, както е добре известно, хомосексуалните се раждат в хетеросексуални семейства. Това вече означава, че ромите са една социална и етническа група.

Те живеят в определени квартали – и аз съм ходил на такива места – където някои може и да се чувстват щастливи, но това е много труден живот. Проблемът за икономическото развитие на тази група е много, много голям и е свързан с почти всички области на политическа дейност – здравеопазване, образование, сигурност, пазар на труда… Това означава, че проблемът за ромите не е само проблемът за толерантността.

Бих казал, че въпросът за толерантността към тях е най-лесният от всички, свързани с тази общност, но е и фундаментален. Ако българите разберат, че бъдещето на България е ромите да бъдат интегрирани в обществото като българите, това много ще помогне за всички последващи политики. Има българи – аз не знам колко са те в обществото – които смятат, че ромите са доволни да си живеят така. Да, ромите може да изглеждат щастливи хора, но това не означава, че са доволни, че са удовлетворени от живота си. Може начинът, по който е организирана тази общност, да не ѝ помага да решава проблемите си. Но може би те са организирани така и защото усещат нетолерантността на мнозинството, на българите? Задавам въпрос просто...

Разбирам, че някои българи имат основание да са недоволни от това, което вършат някои роми. Но не всички роми са такива. Не можеш да кажеш, че щом един човек ти е откраднал нещо, цялата общност е крадлива и виновна.

Известно е, че подобни проблеми са изключително локални, засягат конкретни общности. А какво научи Франция през годините от контакта си с българските роми?

- Българските роми не създават проблеми във Франция, те не са опасна група. Това, което току-що споделих, е резултат от личните ми впечатления в България. Иначе нашите страни си сътрудничат – предимно в борбата с трафика на хора. Това става в две направления: български полицаи идват по за няколко месеца във Франция всяка година и си сътрудничим с българската Комисия за борба с трафика на хора. Идеята е да разбираме какво се случва в кварталите, от които хората стават организатори или жертви на такъв трафик.

Към проблема за трафик на хора се добавя и този с бежанците и нелегалните имигранти. Той от своя страна засяга сигурността на външната граница на ЕС и процеса за присъединяване на България към шенгенското пространство.

- Това са две различни неща. Проблемът за Шенген идва още преди избухването на кризата в Сирия. Знаете, че от 4 години има френско предложение България и Румъния да се присъединят, засега по въздушните и морските граници. Но има пречки такова решение да бъде взето. Например, ако има съмнения, че гранична полиция или митническата служба не са достатъчно почтени, ако има корупция, значи има риск контролът на нашите граници да бъде предаден като отговорност на българите. Вероятно затова има няколко страни от Шенген, които не са докрай сигурни, че България трябва да се присъедини.

Бежанският натиск над вашата страна не е толкова силен – на вас той може да ви изглежда така, но вижте какво става в Италия, Испания, Гърция... Видяхме миналата година, че добре се справихте с овладяването на първата вълна. С оградата по границата потокът се насочи към граничните пунктове и това показва, че сериозно искате да контролирате границата си. За нас това е добър знак.

Освен това имайте предвид нещо друго. За шенгенското споразумение се води дебат дали то работи добре, дали да не се промени (това не е политическата позиция на Франция) и поради това страните членки не бързат да разширяват шенгенското пространство с нови държави.

Българите не бива да смятат, че това е нещо изключително важно. Да, като символ е важно, но за личния им живот едва ли.

Вече говорим за проблем на сигурността, а значи тук е мястото да отворим друга тема – за кризата в Украйна. Защо Франция зае тази позиция към случващото се?

- Няма кратък отговор на този въпрос. Мисля, че всички бяхме изненадани от случилото се в Украйна миналата година – в Крим и след това. Беше трудно да намерим един начин да спрем Русия. От анексирането на Крим президентът Франсоа Оланд реши да разговаря с президента Владимир Путин. Това стана на 6 юни, когато се роди форматът на т.нар. Нормандска четворка (бел.ред – Франция, Германия, Русия и Украйна) около идеята, че трябва да се разговаря с всички страни в конфликта.

Много важно бе да се демонстрира на Путин, че Европа е единна зад позицията, че не приемаме анексирането на Крим и че Русия не може да смята, че може да има нормални връзки с Европа, ако продължава с това си поведение в Украйна. Резултатите не са докрай удовлетворителни, но все пак има подобрение спрямо ситуацията от преди споразумението от Минск.

Покрай украинската криза се поднови разговорът за състоянието на НАТО. Достатъчно надежден партньор ли е България в алианса?

- Да, категорично, няма никакво съмнение и България може да разчита на Франция, ние сме сериозни партньори.

Накрая един въпрос за нещо, което аз наричам непознатото посолство. Разкажете ни за онази част от работата на вашия екип, която е важна, но не е публична, за която българите не научават от медиите, а тя е ценна за хората?

- Току-що разговаряхме с колегите, че има много неща, които правим, но не са известни. Има области на сътрудничеството ни, които не попадат в медиите, но са важни, защото са основни. Аз например посещавам гимназиите, където се изучава френски език. Те са 47 и искам да ги обиколя всичките – бил съм вече в повече от 30 и на всяка визита научавам по нещо. Уча се за младите българи, защо изучават френски, какво очакват от този език, от моята страна, какъв е имиджът на Франция, какво очакват от службите на посолството, какво мислят изобщо за Европа след няколко години в ЕС. Тези 15-17-годишни младежи ще живеят в една Европа, много по-различна, много по-обединена от нашата.

Те ми помагат да разбера по-добре българите като общност, да видя по-добре мястото на България в Европа и какво трябва да направим, така че България и Франция да бъдат по-добри членове на ЕС. Защото ЕС има големи проблеми, има хора, които се надяват този съюз да изчезне, но той е много важен за нас, без него няма да сме силни в света. За да е силен този съюз, трябва народите в него да се познават по-добре. Много сме и ако не се познаваме достатъчно, няма да има взаимно доверие. А без доверие съюзът е слаб, крехък и има опасност за неговото бъдеще.

Значи на срещите с младите българи влизате и в ролята на социолог?

- Да, може би. Но често виждам, че трябва повече да рекламирам Франция. Когато питам младите хора защо са избрали да учат френски език (разбира се, много вероятно това да е изборът на родителите им), много често отговорът е "защото това е красив език".

Много се радвам, че мислят така, но бих искал да чувам също, че Франция е икономическа сила – ние сме втората по големина икономика в еврозоната. Бих искал да чувам, че това е езикът на една научна сила, на страна с добри университети. Имам усещането, че повечето млади българи не знаят докрай какво представлява Франция, а значи – и ние, от посолството, трябва да сме по-активни и да рекламираме страната си.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional