Свободата днес и тук 14 Август 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Константин Пенчев: Не питайте статуквото, то няма как да иска съдебна реформа

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Красен Николов, http://www.mediapool.bg

 

Дори и политиците разбраха, че нереформирата магистратура ще ги удари лошо, казва националният омбудсман в интервю за Mediapool


 

Има нужда от намаляване на властта на главния прокурор и прекратяване на влиянието на съдебната номенклатура, твърди националният омбудсман и бивш председател на Върховния административен съд Константин Пенчев. Той смята, че моментът за реформа на съдебната система не бива да се изпуска, защото има консенсус в обществото, че нещата не бива да продължават по старому. Пенчев настоява политиците да не се допитват до вечните началници в съдебната власт за реформата, защото те нямат полза от нея и съвсем естествено се борят срещу промените.

Г-н Пенчев, ако вие правехте реформата, какво точно щяхте да промените в съдебната власт?

За един човек това е невъзможно усилие. Трябва обаче да има ентусиасти, които да направят това. Те винаги ще бъдат малцинство, но те са призваните да движат нещата напред. Първата им цел е да се преборят със статуквото, което е многобройно и много активно. Наред с това трябва да се извади от апатията огромното мълчаливо мнозинство, на което му е все тая. Моментът сега е златен, защото цялото общество е убедено, че трябва да има съдебна реформа. Сега тези, които са против това, не смеят да го кажат открито. Противниците на реформата казват: Ние сме за реформа, но не за такава. Аз призовавам ентусиастите много мъдро да подбират своите стъпки, за да намират консенсус. Ето, намери се консенсус за съдебната стратегия. Започна да се търси консенсус за конституцията. Допусна се обаче голямата грешка дебатът за промени в конституцията да е по едно и също време с обсъждането на промените в Закона за съдебната власт. Това е абсурдно.

Защо?

Защото много от промените в закона са базирани върху промените в конституцията. А ако промените в конституцията не бъдат приети? При това положение няма как да увеличим правомощията на съдебния инспекторат, а е спорно дали изобщо можем да разделим Висшия съдебен съвет (ВСС). Приемането на промените в конституцията ще покаже, че волята за реформа не е само на думи. Без да стъпим върху приетите промени, ние няма как да не променим законите. Едновременно разглеждане на промените в конституцията и в Закона за съдебната власт може да взриви крехкия дебат за реформата, в който някои участват по принуда и с отвращение. Равновесието лесно може да се взриви от някои по-смели предложения в закона, при положение, че още не са приети промените в конституцията. Това и се случва.

 

Коя е най-важната промяна в конституцията, според вас, която трябва да се извърши, но я няма в този проект?

Трябва да се наложат ограничения на мандатите на ръководителите в системата. Помните, че преди да наложим ограничението до два мандата на една и съща ръководна позиция, всички под тримата “големи“ в съдебната власт бяха вечни началници. Сега трябва да се наложат нови ограничения, защото номенклатурата започна да изкарва по два мандата на едно място, после още два на друго и така до пенсия. Трябват и ограничения на мандатите на членовете на ВСС. Преди време имахме и вечни членове на съдебния съвет, които се редуваха през мандат заради ограничението да не можеш да си член в два последователни мандата. Няма да е лошо изрично да се разпише, че имаш право само на един мандат като член на ВСС в живота си. Това трябва да важи и за съдебните инспектори. Виждаме как някои си местят столовете от ВСС в съдебния инспекторат и обратното. Така се втвърдява номенклатурата.

Аз обаче няма как да дам точната рецепта за провеждането на необходимата чистка на непочтените в съдебната система. Основният въпрос тук е да изберем кой да казва кои магистрати стават за магистрати и кои не стават. Отделно не бива да забравяме, че правомощията на ВСС бяха поставени под съмнение от Конституционния съд (КС). Защо да не използваме сегашната инициатива, за да изчистим въпроса какво изобщо може да прави ВСС? Дали съветът наистина ще е “правителство на съдебната власт“ или ще е просто един кадрови орган.

Казвате, че сега се допускат грешки. Помните, че правосъдният министър беше призован няколко пъти от тримата "големи" да покаже промените в Закона за съдебната власт?

И Министерството на правосъдието се подведе. Показа своя закон и сгреши. Така се дадоха десетки аргументи на противниците на реформата. Как може да покажеш нещо, когато не знаеш дали ще имаш конституционната рамка?

Кои са противниците на реформата?

На първо място това е съдебната номенклатура. Това са хората, които са се добрали някак до ръководни постове в центъра и по места. Те са лошите и са много активни. Постовете им са такива, че им позволяват да дават облика на цялата съдебна система. Да формират уж нейното мнение. На тях не им остава друго, освен със зъби и нокти да бранят сегашните правила. Огромната част от честните магистрати са обезверени и предпочитат да си гледат делата. Те си казват, че не ги интересува случващото се или просто нямат възможности да влияят. Статуквото е завоювало позиции.

В тази ситуацията трябва да посочим политиците като отговорници за реформата. Не можем да питаме статуквото в съдебната система дали иска да бъде реформирано, защото то няма как да иска това. Правилата ги създават политиците. Това, което казват премиерът и главният прокурор за процесуалните закони и нуждата от ускоряване на съдебния процес, е напълно вярно и много важно. Но изчистването на системата, връщането на доверието на хората, е още по-важно. Това може да стане само през конституцията и Закона за съдебната власт. Не бива да се бавим повече.

Имат ли какво да губят парламентарните партии от промените в съдебната власт?

Много имат да губят, но точно заради това казвам, че моментът е дошъл. Дори политиците, които имат моментни изгоди от статуквото в съдебната власт, вече разбират какъв удар нанася нереформираната съдебна система на цялото общество. Не можеш да имаш икономика, не можеш да имаш инвестиции, нямаш чувство за справедливост и сигурност. Това важи и за тях. Днес, ако си управляващ, знаеш, че послушните магистрати ще те пазят. След като паднеш обаче трябва да си още по-сигурен, че същите тези послушните магистратите ще те ударят първи със страшна сила. Никой няма полза от това. Корумпираните магистрати днес ще помогнат на теб, утре ще помогнат на конкурента ти, който ще им плати повече. И най-непочтените политици имат интерес да работи системата, отколкото да не работи. В обществото се е натрупало необратимото усещане, че повече така не може. Аз няма да простя на онези, които коват реформата, ако пропуснат сегашния момент заради неопитност или грешки. Това е златен момент.

Защо статуквото в съда се страхува от реформата?

При налагането на прозрачни правила, които дават обективна оценка за качествата на магистрата, статуквото ще загуби своите придобивки, защото ще лъсне. Сегашните правила дават на председателите на съдилищата много голяма власт. Те могат да командироват, когото си искат, да влияят на разпределението на делата. Сега е възможно на корумпираните съдии, които всички знаят кои са, да им се разпределят правилните дела. Тази “хубава“ система трябва да бъде разрушена. Те, разбира се, не искат това.

А защото статуквото в прокуратурата се страхува? Много е странно, че Асоциацията на прокурорите се обяви против реформа, която би облекчила натиска върху редовите прокурори, например.

Когато казваме Асоциация на прокурорите, Съюз на съдиите или Българска съдийска асоциация, ние не бива да гледаме на тях като на истина от последна инстанция. В началото на своето създаване някои от тези формации може би наистина са отразявали мнението на своите членове. Но има и такива, които се създадоха под благосклонния поглед на началниците, за да изпълняват ролята на казионни профсъюзи. Много често те не изразяват мнението на редовите магистрати.

Съществуват ли още “белите покривки“ в Темида? Вие дадохте това определение за лобизма в съдебната власт. Къде са те най-добре постлани?

Те никога не са изчезвали. “Белите покривки“, например, са неясното кадруване във ВСС. Проблемът обаче не тръгва от ВСС. Лобистките звена са в съдилищата по места. За какво беше скандалът “Камен Ситнилски“? През него видяхме как работят тези механизми. Събират се едни хора и успяват да вкарат пред съдийската и прокурорската квота своите представители. Всеки път се знае кои ще са избраните. После избраните защитават определени интереси. През парламентарната квота е същото. Въпреки това парламентарната квота е много важна. Ние сме парламентарна република и това е квотата на гражданите в съдебната власт - техните очи и уши.

Аз съм против всякакво намаляване на парламентарната квота във ВСС, защото това би нарушило баланса между властите. Но бих забранил със закон да се избират действащи магистрати през парламентарната квота, защото действащият магистрат винаги е обвързан от гилдийните интереси. Няма спор, че ако Народното събрание излъчи прокурор, той ще слуша какво казва главният прокурор, а няма да се вслушва в гласа на общество или на парламента. Членовете на ВСС от парламентарната квота трябва да са юристи, но да не са от гилдията. За да нямат зависимости, на адвокатите в постоянно действащия ВСС е забранено да практикуват, защото помним как при непостоянния съвет на тях се гледаше по съвсем различен начин, когато се явяваха по дела пред магистрати, чиято кариера зависи от ВСС.

А по въпроса постоянен или не ВСС, бих призовал да се абстрахираме от емоциите. Ние не харесваме сегашния съвет, не харесвахме и миналия. Това не значи, че моделът на постоянно действащия ВСС е лош. Аз лично още по-малко харесвах по-предните непостоянно действащи съвети, защото там местната номенклатура ставаше и централна. Местният председател прихождаше във ВСС, за да гласува нещо, подготвено от администрацията. Местната номенклатура ставаше централна… Е, за каква независимост говорим?

Как може да се избегне тоталната доминация на главния прокурор в прокурорска квота?

Прокуратурата е твърде централизирана и тук ние сме длъжници. В Закона за съдебната власт могат да се направят много промени, които да прережат тази централизация. Всяка прокуратура трябва да си е сама за себе си. Конституцията постановява, че структурата на прокуратурата следва структурата на съда. Би могло да се приеме, че важни в прокуратурата са отделните звена, а не институцията като цяло. Може би трябва да се помисли за намаляване на правомощията на главния прокурор още сега. В същото време има и много опасения, че ако се децентрализира прокуратурата, тогава пък съвсем няма да можеш да й хванеш края. Централизацията обаче трябва да се смекчи.

Защо никой не говори за МВР?

Моника Маковей (бившият реформаторски министър на правосъдието на Румъния-бел.ред.) ни призова да намерим един почтен човек и да го сложим за главен прокурор. Аз тогава казах, че не човек, а ангел да сложим за главен прокурор, когато от МВР не му подават материал, той ще си стои в своя кабинет и ще си върши своите ангелски работи. Никой не говори за МВР, защото от там започват нещата. Има много какво да наваксваме в досъдебното производство. При съвременната престъпност имаме нужда от едни адски интелигентни разследващи, за да могат да хванат тези интелигенти бандити и да ги дадат на прокурора с годни доказателства. Това обаче не се случва.

Омбудсман или в конституционен съдия?

Мога да се похваля, че докладът ми като омбудсман получи пълно одобрение от народните представители в комисиите на парламента – това е оценката за работата ми. От тук нататък кого ще избират си е тяхна работа. Към днешна дата никой не ми е казал, че няма да бъда номиниран, нито пък че ще бъда номиниран. За Конституционния съд чета от медиите. Спор няма, че позицията в КС е голяма чест, че това е мечтан венец в кариерата на всеки юрист. Но аз предпочитам да продължа като омбудсман, при положение че законът дава право на втори мандат, защото би било несериозно да скачам от пост на пост. Започнах тази работа и искам да я довърша. Нито съм неуспешен, нито съм се изморил. Изградил съм и някакво доверие в обществото и не ми се иска да го предам с аргумента, че в Конституционния съд ми е по-престижно.

Според вас нормално ли е позицията на омбудсмана да се използва като политическа карта?

Не е нормално нито един пост да се използва за политическа карта.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional