Бойко Борисов е на път да осъществи мечтата на своя политически ментор Симеон Сакскобургготски да управлява с всички

Близо петнадесет години след като Симеон Сакскобургготски стана премиер с намерението да управлява държавата по царски и в сговор с всички политически партии, но се провали, бившият му бодигард и сам определящ себе си като негов ученик – Бойко Борисов, е на път да превърне мечтата му в реалност. В последната седмица преди депутатската ваканция в чувствително сгъстената програма на парламента имаше няколко гласувания по ключови кадрови и законодателни въпроси, по които трудно би могло да се направи разграничение кои са управляващите и кои са опозицията. Имаше и такива, по които беше постигнато такова съглашателство, че по нищо не личеше, че в парламента има осем парламентарни групи.

Новата тройна коалиция

Странната коалиция между ГЕРБ, ДПС, БДЦ и АБВ избра тримата подуправители на БНБ, които досега бяха в екипа на бившия гуверньор на финансовата институция Иван Искров. Сговорът между същите политически сили прокара по късни доби във вторник спорния в управляващото мнозинство текст за възможността гражданите да прехвърлят партидите си от частния пенсионен фонд в държавното обществено осигуряване колкото пъти си пожелаят, а не еднократно, както беше решено преди известно време.

Тази оформила се като основна коалиция през последната седмица прокара и скандални текстове в Закона за Националната служба за охрана. Като например отхвърли предложението на РБ изрично да бъде записано, че НСО осигурява охрана на лица, свързани с националната сигурност, само в случаите, когато лицето не разполага със собствени средства да си осигури охрана. Той мина основно с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Така почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който от години ползва охрана от НСО, ще може да бъде охраняван за сметка на данъкоплатците доживот.

Всички парламентарни групи в Народното събрание вкупом бяха съучастници в бламирането на предложението на президента Росен Плевнелиев за свикването на национален референдум за изборната система, като допуснаха до допитването само един от общо трите въпроса на държавния глава. Всеобщият сговор в парламента избра депутата от БСП Мая Манолова за омбудсман. Поради тайния вот няма как да се разбере кой подкрепи социалистката, но освен публично обявилите се в нейна подкрепа парламентарни групи на БСП, ПФ, АБВ, БДЦ, ДПС за нея със сигурност са гласували и народни представители от ГЕРБ. Не е изключено да е имало и такива от РБ.

Поредицата от разминаванията в редиците на управляващото мнозинство и оформилите се две коалиции – едната по интереси между ГЕРБ, ДПС и АБВ, а другата, бранеща политическото статукво изобщо между всички парламентарно представени партии, предизвика депутата от БСП Георги Кадиев да направи следния коментар: "Най-характерното качество на този парламент е, че винаги за всичко има мнозинство, понякога и най-невероятното. Дали ще е, за да вдигнем възраст на пенсиониране, да преизберем стария УС на БНБ, да дадем приятелски огън по президента или да направим историческия компромис... Мнозинство има за всичко. Може и 8 години да изкараме така", написа той в социалната мрежа. Политологът Огнян Минчев определи избора на Мая Манолова за омбудсман като "очевиден триумф на олигархичния консенсус в структурите на властта, чийто гръбнак е политическият съюз между ГЕРБ и ДПС". "Тайното гласуване за омбудсман бе срамежливата процедура, зад която едно от главните действащи лица на преврата от Костинброд бе наградено с най-високата позиция, от която трябва да се защитават правата на гражданите. Политическият процес се превръща във все по-голям цирк, а демокрацията - в мърлява фасада", написа той също във фейсбук.

Някои прилики с модела "Сакскобургготски"

През 2001 г. на оглавяваното от Сакскобургготски НДСВ не достигна само един депутатски мандат, за да има самостоятелно мнозинство в парламента и движението влезе в коалиция с ДПС. Формално БСП беше в опозиция, но нейни видни представители бяха на ключови постове в изпълнителната власт. Червените имаха вицепремиер и министър на регионалното развитие, зам.-министър на земеделието и министър на държавната администрация. През повечето време социалистите го играеха опозиция, но при ключови гласувания подкрепяха правителството. Тогава в парламента имаше четири парламентарни групи и на практика единствената реална опозиция на кабинета "Сакскобургготски" беше групата на все още неразпадналото се СДС.

След последните парламентарни избори на Борисов му трябваха най-малко още две парламентарни групи, за да сформира стабилно мнозинство в парламента. Депутатите от ГЕРБ, РБ и ПФ са общо 125. Към управляващата коалиция Борисов присъедини обаче и АБВ. При това не само като партия от мнозинството, какъвто статут имат патриотите, а като коалиционен партньор – с вицепремиер и министър на социалната политика. Според едни, за да се осигури още по-стабилна подкрепа за кабинета предвид нестабилната ситуация вътре в РБ. Според други заради топлите отношения на Георги Първанов и Ивайло Калфин с Москва, които са важни за премиера. В последните две седмици обаче АБВ се изяви в друга светлина – игра поддържаща роля на Борисов по официалното легитимиране на ДПС към мнозинството. Това стана с внасянето на новия вариант на законопроекта за промени в конституцията. АБВ подобно на ДПС се обяви за изтеглянето на радикалния първоначален вариант и внасянето на нов след местните избори в края на октомври. ДПС настояваше за същото. След завоя на ДПС в посока подкрепа на сведените от Борисов до три възможни предложения за промени на основния закон и оставянето на разделението на ВСС, но промяна в квотите за избор на съдийската и прокурорската колегия, АБВ се съгласи и с това. А накрая подкрепи и окончателния вариант с връщането на предложението в първоначалния му вариант. Поддържащата роля на партията на Георги Първанов в съюза между ГЕРБ и ДПС продължи и тази седмица с избора на тримата подуправители на БНБ.

Всички за ДПС

Още след като новоизбраният управител на БНБ Димитър Радев обяви екипа, с който ще управлява централната банка, стана ясно, че Реформаторският блок няма да подкрепи предложените кандидатури, защото две от тях са на хора, които бяха в екипа на Иван Искров като подуправители и които също носят отговорност за фалита на КТБ. Реформаторите бяха твърдо против Димитър Костов да оглави ключовото управление "Банков надзор". Единият от аргументите им беше, че при фалита на банковата система по времето на управлението на Жан Виденов той беше финансов министър. Другият - решението им да не гласуват за хора от екипа на бившия управител Иван Искров. Депутати от РБ неофициално твърдят, че по-скоро биха подкрепили Калин Христов за подуправител на управление "Емисионно", но заради приетата от ГЕРБ процедура трите номинации да се гласуват анблок, вероятно за да бъде прокарана кандидатурата на Димитър Костов, реформаторите гласуваха против. Срещу тримата кандидати бяха и от ПФ. За промяна на позицията в бурния дебат в парламента не помогнаха нито аргументите, че тримата са заемали ключови позиции в БНБ по времето на Иван Искров и трябва да понесат солидарно с него моралната отговорност за допускането на фалита на БНБ, нито намеците за съглашателството между ГЕРБ и ДПС. Срещу тримата кандидати бяха и от БСП. В крайна сметка Калин Христов, Димитър Костов и главният юрист на БНБ Нина Стоянова бяха избрани с гласовете на формацията на Борисов, на ДПС, АБВ и БДЦ. След гласуването от РБ в прав текст обявиха, че тримата са кандидатури на ДПС.

В случая при гласуването на подуправителите на БНБ гласовете на БДЦ бяха необходими на ГЕРБ за фасада на коалицията ГЕРБ - ДПС. Такива бяха и тези на АБВ, защото депутатите на партията на Борисов и на Лютви Местан са достатъчни, за да изберат предложените кандидати.

Депутатите от БДЦ са нещо като станалата известна като "Cash and carry" по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски парламентарна група на "Новото време". Тя беше създадена от отцепили се от царската формация депутати в края на мандата, когато заради лобистки интереси на ДПС, главно около приватизацията на "Булгартабак", те бяха на път да свалят собственото си правителство. "Новото време" беше инструментът, с който ДПС тогава провокираха промени в правителството .

Овладяването на наследството на бившия телевизионен водещ, сега евродепутат, Николай Бареков, стана в самото начало на работата на този парламент. То беше поделено на две. Депутатите от партията на Христо Ковачки ЛИДЕР, преименувана неотдавна на БДЦ, заради интересите на бизнесмена оказват подкрепа на ГЕРБ, ако за прокарването на някакво решение партията на Борисов не може да разчита на РБ или на ПФ. Какъвто беше случаят с опита в края на миналата година на финансовия министър Владислав Горанов да прокара предложението гражданите да могат да избират дали да внасят осигуровките си за пенсия в частен или в държавен пенсионен фонд.

За останалата част около депутата Светлин Танчев неофициално се твърди, че е на дистанционно управление от ДПС. Преди две седмици през Танчев мина част от атаката срещу министъра на правосъдието Христо Иванов. Според Танчев правосъдният министър лобирал да не се допуска България да влезе в Шенген, ако не бъде гласувана съдебната реформа. Наложи се член на германския Бундестаг да опровергава твърденията на Танчев официално. В петък парламентарната група на БДЦ се разпадна, но това едва ли ще се отрази на влиянието на ГЕРБ и ДПС върху депутатите й.

Как реформаторите паднаха в капана

Вкарването на ДПС в управляващото мнозинство през парадния вход от премиера с помощта на АБВ постави РБ в ситуация без полезен ход. За буксуващите преговори около промените в конституцията Борисов стовари вината върху реформаторите, а от АБВ остро атакуваха Христо Иванов. Първо Георги Първанов нарече предложената от министъра на правосъдието реформа "калпава", а заместникът му Румен Петков го нарече "слаб министър". Първанов приветства и включването на ДПС с подкрепа във важни моменти. "Това укрепва стабилността на управлението", заяви лидерът на АБВ. При тази ситуация пред реформаторите имаше две възможности – или да откажат колаборацията с ДПС, или да постигнат съгласие за промените чрез някакви отстъпки. При първия вариант, освен че вината за провала на конституционните промени щеше да се стовари върху тях, имаше опасност да се стигне до крайния вариант с оставка на Христо Иванов и криза в правителството. При ситуацията обаче вътре в РБ и сложните отношения между формациите в съюза не е ясно дали всички партии биха приели евентуално решение за излизане от властта. Още повече че вече започнаха да циркулират слухове, че постът ще бъде даден на ДБГ, ако се стигне до такава кризисна ситуация. Под заплахата радикалното крило на реформаторите - ДСБ, да изпадне в изолация на Радан Кънев не му оставаше нищо друго, освен да се опита да договори максимално приемлив вариант за промените в конституцията. И лидерът на ДСБ плати цената за това. Срещу постигнатото съгласие с ДПС, особено по оставането на текста за разделянето на ВСС в първоначалния вариант, движението беше окончателно легитимирано като част от мнозинството. Оттам нататък на ГЕРБ дори не се наложи да обяснява колаборацията си с ДПС по останалите ключови гласувания. Нещо повече – от ГЕРБ се опитаха да прехвърлят вината за бламирания от всички парламентарни групи референдум на президента Плевнелиев и за избора на Мая Манолова за омбудсман основно върху РБ. Бойко Борисов заяви по повод допускането само на един въпрос от допитването, че "подкрепя президента с всички сили за референдума, но партньорите им – не". След избора на Манолова за омбусман председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов събра депутатите си и след това заяви, че никой от тях не е гласувал за депутата от БСП.

И БСП в мнозинството
На народните представители от ГЕРБ им се наложи да преглътнат още едно унижение. Заради договорката на Бойко Борисов с БСП и ДПС за подкрепа на кандидатурата на Мая Манолова те трябваше да "забравят" главната й роля по аферата с бюлетините "Костинброд" при предишните избори и да я подкрепят. ГЕРБ се опита да се скрие зад тайното гласуване и да прехвърли вината за спорния избор отново върху реформаторите. Фактите от гласуването обаче показват, че няма как тя да бъде избрана без гласовете на част от депутатите от ГЕРБ. Тя получи 129 гласа от 223 участвали във вота депутати, което означава, че в нейна подкрепа са дошли 25 гласа извън заявилите подкрепа за Манолова групи – на ДПС, АБВ, ПФ и БДЦ. Дори и за нея да са гласували част от реформаторите, които застанаха зад кандидатурата на сегашния омбудсман Константин Пенчев, те не биха били достатъчни за избора на Манолова.

В профила си в Twitter президентът Росен Плевнелиев изрази категоричното си неодобрение на избора. "Когато си бил в центъра на политическите спорове и част от най-острия сблъсък на хората срещу задкулисието, няма как да преживееш катарзис", написа държавният глава. А лидерът на ДСБ Радан Кънев, който е на посещение в САЩ, заплаши, че може да се наложи предоговаряне на коалицията. "Призовавам колегите от ГЕРБ да слязат от метлите и да си дадат сметка за необходимостта от много сериозен разговор за управленските приоритети", написа той в блога си. "Ако мнозинството ГЕРБ, ДПС и АБВ се запази и атаките срещу РБ продължат, трябва да сме готови за нови избори", заяви Кънев.

Ситуацията с плаващите мнозинства изглежда удобна за Борисов, но едва ли премиерът може да се лиши от присъствието на реформаторите в управлението. Ако реши да отстрани РБ и по-специално ДСБ, ще означава да настрои срещу себе си най-активната част от обществото – протестиращите. Реформаторите са удобни на премиера и по още една причина – върху техните министри пада основно отговорността за хода на реформите, защото те оглавяват ключовите сектори като правосъдието, здравеопазването и образованието. Въпросът е какъв ще е прагът на търпение на реформаторите за съглашателството между ГЕРБ и ДПС. На каква цена и дали си заслужава.