Свободата днес и тук 28 Септември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Огнян Минчев: Нараства опасността от утвърждаване на един "мек авторитаризъм"

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
www.dnevnik.

 

 
 

В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, "Дневник" се обърна към политолози и социолози за техния коментар и оценка. Днес редакцията представя мнението на политолога Огнян Минчев.

Как оценявате постигнатия "исторически компромис" за промените в Конституцията?

- Политиците - преди всичко от Реформаторския блок (РБ), които застанаха зад каузата на съдебната реформа, трябваше да се съгласят на компромис. Ако не бяха го направили, "гъвкавото мнозинство" в парламента щеше да подхвърли някаква имитация на реформа в правосъдието за замазване очите на Брюксел (което е правено неведнъж от поредица български политици и правителства). Освен това отказът от компромис щеше най-вероятно да приключи с политическо поражение и маргинализиране на РБ. Да не забравяме и факта, че самото понятие за РБ покрива група от хора, които твърде трудно стоят заедно в политиката и още повече - във властта.

Ще допринесе ли компромисът за реформиране на съдебната система и при какви условия?

- Не мога да бъда категоричен в една сфера на юридическа експертиза. Разделянето на съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) би могло да наложи някаква по-убедителна рамка на всевластието на главния прокурор, което бе гарантирано в Конституцията от депутатите на БСП във Великото народно събрание, за да се съхранят властовите позиции на посткомунистическия елит в епохата на демократична промяна.

Същевременно съм скептичен относно дълбочината на съдебната реформа, постигната в резултат на този компромис. (Самото определение "исторически" е смешно, защото историята има навика да дава подобен статут след време - ако е заслужен, разбира се...) Все още не знаем дали Конституционният съд няма допълнително да осуети промените в съдебната система. Не знаем доколко разделянето на колегиите във ВСС няма да остане повърхностна промяна, подчинена отново на тайното гласуване на послушни изпълнители, наслагани щедро по цялата правосъдна йерархия от истинските господари на държавата. И не на последно място - всъщност знаем най-важното: за истинска съдебна реформа освен институционална преконфигурация е необходима съдържателна властова промяна.

Докато гражданите на страната ни са изтласкани в позиция на безпомощни наблюдатели от организираната олигархична престъпност на върха, контролираща както икономиката, така и трите уж разделени власти - никакво преструктуриране на съдебната инфраструктура няма да бъде достатъчно за да бъде наречено с основание "съдебна реформа".

Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?

- Всеки компромис е обвързващ за страните - това е както силата на инструмента компромис, така и неговата слабост. Реформистките политици от РБ са политически доста слаби - те едва ли разполагат дори с всички свои 23 гласа в парламента. Споразумението за промени в конституцията върна ДПС от политическа изолация в основното русло на българската политика - разбира се с активната подкрепа на ГЕРБ.

Когато към "историческия компромис" добавим последващите актове на солидарно действие на "гъвкавото мнозинство" в парламента - превъплощението на НСО - службата за охрана, в нещо по-арогантно и от УБО, избора на Мая Манолова за омбудсман - както и координираната медийна истерия за очерняне и подигравки над водещи фигури на РБ, става очевидно, че цената на умерените институционални промени в съдебната система е укрепването на политическия съюз на статуквото.

Акциите на коя/кои политици и политически сили качи "историческият компромис"?

- Преди всичко на ДПС, но също и на Б. Борисов. На практика политическото мнозинство в България функционира на две нива - официално, като легитимационно мнозинство и като фактически съюз между ГЕРБ и ДПС. Легитимационното мнозинство се състои от ГЕРБ, РБ, Патриотичния фронт и АБВ и то е за показ пред Брюксел. Фактическото мнозинство е между ГЕРБ, ДПС и все по-често - АБВ и то отразява реалния баланс на властта в държавата, който се формира от позициите на основните олигархични структури и интереси.

С "историческия компромис" фактическият политически съюз между Борисов, Местан и Първанов "потупа по рамото" легитимационното мнозинство и в частност - РБ: "Браво момчета, я-а каква хубава съдебна реформа сте направили..."

Как разчитате гласуването за референдума?

- Зад референдума на практика не застана никой освен президента Плевнелиев. За ГЕРБ задължителното гласуване бе неудобен казус поради твърдата съпротива срещу него от страна на ДПС. Може би най-голямата партия би подкрепила утвърждаването на мажоритарния компонент в гласуването, от който винаги печелят по-големите политически сили, ако не беше реалната опасност да остане в изолация срещу ДПС и останалите по-малки партии, страхуващи се от мажоритарния ефект на концентрация на властта.

Позицията на РБ в гласуването също бе тесногръдо обструкционистка - те на практика заедно с другите партии казаха "не" на правото на гражданите да изразят мнението си за задължителното гласуване и мажоритарния вот, а не просто изразиха своята позиция срещу тези евентуални промени в избирателния закон след референдума. Третият въпрос - за електронно и дистанционно гласуване бе подкрепен може би с надеждата, че няма да представлява достатъчно голям интерес за мнозинството граждани.

С какво ще запомните този политически сезон? Защо?

- С размиването на границите между политиката на промяна и политиката, охраняваща статуквото. Зад скърцащата официално управляваща коалиция се формира съюз на статуквото с ядро оста ГЕРБ - ДПС, който се ползва с подкрепата на медийния монопол, и който обслужва основните властови интереси на олигархичната върхушка в България. Опитите да се оспорят позициите и действията на този съюз на статуквото срещат все по-войнствена, все по-често истерична реакция от страна на обслужващите реалната власт медии.

Ако концентрацията на властта в ръцете на олигархичното статукво и неговото "гъвкаво мнозинство" продължи, налице е нарастваща опасност от утвърждаване на един "мек авторитаризъм" зад изпразнените от съдържание властови процедури на една все по-фасадна демокрация.

Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция? Можем ли да говорим за промени в конфигурацията й?

- Ако РБ и ПФ са съгласни да поддържат формата на досегашното си присъствие в коалицията и са готови да правят компромиси с политическите си позиции в името на единството на коалицията, този кабинет има всички шансове да оцелее поне до президентските избори през 2016 г. Има спекулации за това, че ако тези двама малки партньори в коалицията не се представят много убедително на предстоящите местни избори, ГЕРБ ще предприеме ремонт на кабинета - както персонален, така и като формула на властта. Не съм много убеден в това.

За Борисов поддържането на раздвоението между официална - легитимационна коалиция и фактически съюз на властта по оста ГЕРБ - ДПС е много удобна формула. Официалното мнозинство и правителството му са лицето за пред Брюксел, а фактическият властови съюз и "гъвкавото мнозинство" в парламента - инструмент за същинския контрол върху държавата и ресурсите на страната.

Откритото извеждане на властовия съюз между ГЕРБ и ДПС на сцената освен непопулярно е и твърде рисковано за позициите на Б. Борисов на върха на държавата. Който не вярва, че е нездравословно да управляваш открито с ДПС - да пита Филип Димитров, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Не че полускритият алъш-вериш със Сарая е безопасен за ГЕРБ и лидера му - имаме някои спомени от ранната 2013 г. по този въпрос. Но поддържайки двете коалиционни формули - официалната коалиция с РБ, ПФ и АБВ и фактическата коалиция с ДПС - Борисов се опитва да си осигури пространство за маневриране и удължаване на времето, през което крокодилската захапка на Сарая ще го достигне така, както и всички негови предшественици - партньори на ДПС.

Каква е оценката Ви за ролята на ДПС?

- Публичната памет в България е тъжно кратка и от това се възползва ДПС. Имам чувството, че от съзнанието на активната част от обществото е полуизтрит споменът за удивителните безобразия, извършени от ДПС във властта само допреди година. Затова на дневен ред е промъкване на групировката обратно на власт. Докато през първите месеци на настоящето управление ДПС играеше ролята на обидената евроатлантическа невинност в опозиция, понастоящем Местан не без удоволствие демонстрира актовете на присъединяване и консумиране на "консенсуална" власт - при промените в конституцията, при закона за НСО и т.н.

Няма как ДПС да бъде извадена от властовото уравнение на България за по-кратък или по-дълъг период от време без да се предприемат твърди и болезнени политически мерки срещу всеобхватния контрол на олигархичния елит върху институциите на държавата. Това, което днес е известно е, че не ГЕРБ и Б. Борисов ще бъдат тези, които да решат подобна отговорна и изключително тежка задача пред обществото и държавата.



Какво очаквате да покажат местните избори?

- Победа за ГЕРБ, съхраняване на позициите на ДПС с опасност за разширено влияние сред ромските общности, опити за лансиране на нови политически ГМО в услуга на руската пета колона в България, опасност от допълнително раздружаване на и така не особено дружния РБ...

Изненада ли е изборът на Мая Манолова от БСП за омбудсман. Как си обяснявате поведението на ГЕРБ?

- Лидерът на ГЕРБ иска да даде на всички по нещо и да си осигури максимално съгласие и спокойствие на власт, в което няма нищо лошо. Но има някои опасности от средносрочен характер. Откритата политическа прегръдка на управляващи и опозиция създава устойчива представа за заговор на политическия елит срещу обикновените граждани на страната. Този ефект се получава още по-лесно когато политическото съгласие е очевидна проява на олигархичен консенсус.

Обединението на елита срещу нацията завършва по два начина: или с отхвърляне на станалия омразен на всички политически режим на сътрапезничество, или с налагане на някакъв тип диктатура за да оцелее политическия режим, утвърждаващ олигархичния консенсус.

А иначе изборът на Манолова за омбудсман е нова крачка към моралната и институционална деградация на българската политика. Омбудсманът е позиция, предполагаща неоспорим морален авторитет - там няма много друга власт. Да сложиш на тази позиция човек като Манолова, която дори не се извини за участието си в безобразието от 11 май 2013 г. в Костинброд, е открита подигравка с този нравствен статут на гражданския защитник - всъщност, поредна подигравка със стандартите на гражданско и политическо поведение в България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional