Свободата днес и тук 28 Септември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Посланик Ксавие дьо Кабан: Важна е скоростта на следващите крачки в съдебната реформа

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Интервю на Майа Любомирска, http://www.faktor.bg

 
 
 

Посланик Ксавие дьо Кабан

 

Неяснотите, свързани с бъдещето на Гърция, могат да са благоприятни за България

Двойката Франция-Германия работи добре

Голям е рискът заради тероризма, трябва да започнем да ограничаваме собствените си свободи, казва пред Faktor.bg първият дипломат на Франция у нас


 

- Ваше Превъзходителство, най-актуалната тема в България е съдебната реформа. Вие поставихте въпроса за „гнилите ябълки” в правосъдната система. Как коментирате развитието на реформата в последните дни?

- Консенсусът, който беше постигнат в последния четвъртък на юли, е ограничен. Разбира се, за да се постигне консенсус, всеки трябва да направи отстъпки. Така че сега реформата няма същите амбиции, които имаха министърът на правосъдието и правителството през месец януари. Но това е първа крачка и тя беше необходима. След това ще видим с каква скорост ще се случат следващите крачки. И с каква скорост ще успее съдебната система да задоволи очакванията на българите и на европейските партньори.

- Вие и още няколко други европейски посланици излязохте с декларация във връзка с развитието на преговорите около съдебната реформа? Как оценявате тази първа крачка – дали не е твърде малка?

- Да – това е първа крачка. Беше нужна, необходима. Така че това е много добра новина.

- Според Вас това ли е най-сериозният проблем пред България?

- Дори, ако гледаме сондажите, ще видим, че българите нямат никакво доверие в съдебната си система. Така че очевидно – да това е основен проблем.

- А дали това не е един голям проблем в страните от Европейския съюз? Дали не е проблем и във Франция?

- Не мисля, че такъв е случаят за повечето страни. Разбира се, във Франция има проблеми дори и в съдебната система, но те са абсолютно несравними.

- Какви са обаче предизвикателствата пред двустранните отношения между София и Париж?

- Ако погледнем в дългосрочен аспект, през последните 15 години икономическите отношения много се развиха. Така че има много повече френски предприятия, които присъстват тук като вносители, като инвеститори. Това е относително ново развитие. И ако се сравни с икономическото партньорство на България с Италия, Австрия, Германия е относително закъсняло. В културата нашите отношения са на много високо равнище и в последните десет години се задълбочиха още повече. Така че нещата стават сложни, тъй като трябва да останем на това високо ниво.

- Означава ли това, че има нова държавна политика за насърчаване към по-значителни френски инвестиции?

- Няма нови инструменти за помощ на френските предприятия да инвестират или да изнасят. Но има едно, макар и осъществяващо се бавно, осъзнаване на интереса от това да се дойде и да се инвестира в България. Така че това е по–скоро едно осъзнаване от страна на френските предприятия, което е напълно естествено, отколкото една нова политика на френската държава. Когато става дума за такива процеси, които се осъществяват в продължение на много години, е трудно да се знае коя точно е причината, кое е в основата на това движение на френски предприятия към България. Но е ясно, че ние ги окуражаваме.

- Дали в засиления интерес към България, можем да сложим и кризата в Гърция? Има ли нещо общо Гърция като регионален играч?

- Разбира се, ситуацията в Гърция притеснява инвеститорите и предприятията, които вече присъстват на пазара. От тази гледна точка образът на България като държава, която е финансово стабилна, чиято валута е свързана с еврото от 15 години, представлява преимущество, от което предприятията могат да се възползват. И затова можем да очакваме, че неяснотите, свързани с бъдещето на Гърция, биха могли да бъдат благоприятни за България.

- Като говорим за Гърция, как коментирате развитието на кризата там? Франция е в основата на разрешаването й?

- Да, разбира се. Но всички страни от еврозоната изиграха голяма роля за намирането на споразумение. Позицията на Франция беше, че трябва да се предотврати излизането на Гърция от еврозоната по множество причини. На първо място, гърците не искаха да излязат от еврозоната и в законите не съществува текст, който да предвижда изключването на една страна от еврозоната. На второ място, при положение, че едно излизане на Гърция от еврозоната би било в една или друга степен по–принудително, това би означавало, че самото състояние на еврозоната би било подложено на много неясноти. Никой не знае, как може да се помогне на Гърция да излезе от еврозоната по един спокоен начин. Това е причината, поради която френското правителство настояваше да бъде намерено споразумение в рамките на еврозоната.

- Преговорите с Атина са тест за устойчивостта на ЕС? Разклати ли се тандемът Париж – Берлин?

- Това споразумение е доказателство, че двойката Франция-Германия работи добре. Разбира се, преговорите бяха дълги, много изострени, но ние намерихме споразумение, което е доказателство, че това беше възможно.

- Много анализатори твърдят, че проблемите в Гърция изпъкнаха с управлението на СИРИЗА. Националният фронт във Франция също набира сила. И в други държави от ЕС подобни крайни формации все повече се налагат в обществото. Застрашават ли единството на Съюза, наистина ли такъв тип управление иска мнозинството от хората?

- Видно е, че гръцкото правителство не започна работа по много добър начин след изборите от януари месец. Достигнахме до едно споразумение, сега остава да видим дали то може да бъде приложено.

Дали това споразумение е в състояние да накара хора като госпожа Льо Пен или други популистки партии като Подемос, че имат право – не мисля. Защото ситуацията на Гърция е изключителна в еврозоната. Официално от 2009 г. ние знаем, откакто г-н Папандреу го обяви, че гръцката държава е лъгала по отношение на външния си дълг и публичния си дефицит. Това не се отнася до останалите държави от еврозоната. От друга страна, Испания, Португалия, Ирландия, които преди 5-6 години бяха в много тежка ситуация, направиха нужните реформи, за да може техните икономики отново да отбелязват ръст. Между другото такъв беше и случаят с Гърция преди идването на СИРИЗА на власт. Но за съжаление идването на СИРИЗА напълно преряза този порив. Така че, ако гледаме сериозно на ситуацията в Гърция, то тогава ще видим, че позициите на г-жа льо Пен са абсурдни.

- Все повече се поставя въпросът за бъдещия модел на ЕС , за чиновниците, за банките. Може ли да очакваме промяна в устройство на Съюза. Още повече, че в последното си изказване президентът Оланд говори по тази тема? Тук ще си позволя да цитирам френския президент, който в програмна статия във вестник "Журнал до диманш" пише : "Повече не може да тъпчем на едно място. Аз предложих да се върнем към идеята на Жак Делор за правителство на еврозоната и към това да се добавят собствен бюджет, а също парламент, за да се осигури демократичен контрол".

- Президентът на Републиката говори за икономическо правителство или правителство на еврозоната. Не за първи път Франция предлага подобен вид мерки – това се случи и по времето на Никола Саркози. И това е позиция, която мисля, че е споделяна от икономисти, политолози. Защото еврозоната не е това, което в икономиката наричат оптимална монетарна зона. Както показа и кризата от 2007-2008 г, икономиките не са постигнали един и същ резултат.

- Необходимо ли е пълно преразглеждане на съществуващия икономически модел, който разделя Европа на богат Север и беден Юг?

- Някои икономики от Юга се възползваха от ниското ниво на лихвения процент в еврозоната, за да могат да взимат евтини заеми. Обаче задлъжняха до нереалистични нива, в сравнение с капацитета на тяхната икономика. В някои страни става въпрос основно за частния сектор, който задлъжня, какъвто е случаят в Испания със строителния сектор и банковия, който се срина. А в Гърция ставаше дума по-скоро за публичния сектор, който задлъжня. Този пакт за стабилност, както го наричаме в еврозоната, който изисква бюджетният дефицит да бъде до 3% от БВП, а публичният дълг – до 60% от БВП, всъщност не беше спазен. В моята страна от години бюджетният дефицит е над 3%, в Гърция достигна до 15%. И по-голямата част в страните от еврозоната, включително и Германия, имат по-висока задлъжнялост от 60%. Т.е виждаме, че този пакт за стабилност не успя да изпълни функциите си. Така че това, което предлага френското правителство, е да се осъществява по-добър контрол от всички държави от еврозоната върху бюджетните политики на всяка отделна членка. Идеята все още не е изключително прецизирана, но тя се основава на това, че ние не можем да имаме от една страна единна монетарна политика, провеждана от Европейската централна банка и от друга страна да имаме отделни национални бюджетни политики, които са далеч от тази централизирана политика.

- В този ред на мисли, трябва ли да се преосмисли концепцията за Европейския съюз - да има и единна армия, по-голяма централизация на администрациите...?

-Това е друг въпрос, който е в отговор на други притеснения. Но идеята в основата си е същата – ние европейците сме твърде малки в света, за да имаме тежест. И че големите полюси на влияние – Съединените щати, Русия, Китай, Индия, Бразилия, ще могат да оказват влияние върху нас, ако не сме единни. Така че е фундаментално ние трябва да бъдем единни по всички фронтове. Разбира се, начинът, структурите, институциите, които ни помагат да бъдем единни, са плод на дебат.

- Как Старият континент ще се справи с този нарастващ натиск от имигрантите?

- Проблемът с миграционните вълни е, че тези хора са принудени да напуснат страните си, тъй като те изживяват изключително тежки кризи. Разбира се, веднъж пристигнали в Европа, както чуваме, можем да се опитаме да преразпределим тези хора на различни места. Но целта на първо място е хората да не заминават към Европа. Защото виждаме колко много от тях се удавиха. И все пак нека не забравяме, че ние виждаме огромните катастрофи, а не обръщаме внимание на малките, когато някоя лодка с 10 души се обърне. Затова трябва да се опитаме да помогнем на тези хора  и на техните държави да разрешат проблемите, които ги подтикват да заминават.

- А проблемът с ромските катуни и ромите от Румъния и България?

- Това е друга тема. Тъй като например ромите са български граждани от поколения. Въпросът не е в това дали сте ром или не. Той зависи от условията, в които хората емигрират. И е ясно, че когато имате трафик на проститутки или на просяци, това създава престъпност в страните, в които тези хора отиват.

- Другата голяма тема е тероризмът?

- Проблемът с терористите е много сериозен за демокрацията. Не само заради действията, които извършват, но и заради реакциите, които ние можем да имаме вследствие на тези действия. Рискът е голям ние да започнем да ограничаваме собствените си свободи, защото има хора, които ни плашат, които ни тероризират. И, разбира се, това не е подходящият отговор. Така че е нужно винаги да оставаме в това равновесие, което помага да бъде запазена свободата на гражданите, като същевременно с това се ограничава възможността някои хора да извършат терористични действия.

- Москва продължава да не спазва Минските споразумения, какви са перспективите за разрешаване на украинската криза?

- За момента френската позиция не се променя, тъй като ситуацията не еволюира много.  Споразуменията от Минск не се прилагат напълно. Но няма и задълбочаване на конфликтите в Украйна. Т.е. няма причина да изменяме нашата позиция, дори и по отношение на санкциите.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional