Безкритичните и критичната маса на недоволството

Усиленото изграждане на инфраструктура, успешното усвояване на средства от еврофондовeте и повишената събираемост на пари в хазната са безспорни успехи на сегашната изпълнителна власт.

Очевидното не може да бъде оспорвано, но за мнозина постигнатото е значително по-малко от очакваното. Само изброяването на неосъществените намерения и допуснатите гафове би надминало по обем настоящата статия – от несъстоялата се кардинална реформа в МВР с изхвърлянето на министър Вучков и неефикасното противодействие на
престъпността (напр. дървената мафия продължава жестоко да убива България, а за справяне с потъналото в разкош джебчийско графство край Варна бяха назначени показно компроментирани кадри), до избирането за омбудсман на “представител на опозицията”.

Представянето на подобен списък обаче съвсем не е най-важното. Не са толкова важни дори изкривените прояви на критичност, които се свеждат до взаимни нападки между привържениците на двете основни политически сили в коалицията според принципа “Нашият е винаги прав”, а виновният е враг, качил се на влака с “коалиционен билет”. Този утвърдил се принцип формира

категоричен отказ да се търсят истинските причини

за всяко едно неудачно решение и в съчетание с масова екзалтация доведе до създаване на култ към Героя с главно
“Г”, привличащ все по-многобройни последователи. Тази ментална субституция от обективна оценка към обожествяване е далеч по-важна от всичко останало.

Преди години, вероятно за първи път в България, използвах понятието екзорсизъм в политически контекст. Признавам, използвах го за кратко време и доста повърхностно, разчитайки на интелигентността на демократично мислещите хора, които би следвало да се отнасят с нужната критичност към делата на управляващите. И, по презумция, със самокритичност към своите. Визирах лица, метафорично определени от мен като обсебени от зъл дух, които по никакъв начин не желаеха да видят безобразията, извършени при управлението на Ив. Костов. Злокачественият процес спомогна партията му да се превърне в капсулирана формация, сляпо следваща лабораторните напътствия на своя Демиург и напълно неспособна да спечели самостоятелно представителство в НС. Сбърках, трябваше да продължа да пиша по темата. Не забелязах някои лица отчетливо да са си извадили поука от миналото. Понятието остана да циркулира в медийното пространство в обвинителен режим, приложимо единствено към привърженици на Командира. Опасността от нова зараза с комунистическото заклинание “Партията е права дори когато съгреши” обаче се оказа по-голяма, отколкото предполагах. Тази догма не бе нито забравена, нито отхвърлена, а остана достатъчно жизнена, за да се намести отново в съзнанието на мнозина, публично определящи себе си като свободни и демократично мислещи личности. Разви се и мутира под формата на конкурентен култ, още по-завладяващ от предишния.

Това не е произволна аналогия, настоящият премиер по никакъв начин не следва да бъде определян като “зъл дух”, но в демонологията актът на обсебване и постигнатото състояние често са по-важни от същността на обсебващия. В разглеждания случай

обсебването се разви спонтанно, по вътрешна потребност

в резултат на неизживян комунистически манталитет – без видима индукция на Героя, но със значителна първоначална помощ от медиите (напр. ранния Бареков). 
 Във всяка митология Героят е изключителна личност, която води последователно титанични битки. Победите са мерило за неговия героизъм и се нуждаят от възхваляване и споделяне. В кръга на култа обичайно се използва изказа – “ама Той как им го заби”, “Той ги побърка” и др. подобни.

Героят никога не е виновен, той е безгрешен по дефиниция. Понякога край Него обаче се промъкват недобросъвестни люде, които вършат лоши неща. Те могат да се изповядат, покаят и запазят благоволението Му (депутатът Лъч. Иванов с потулено
разследване от ДАНС), или низвергнати и анатемосани (м-р М. Найденов).
 Постепенно Героят бе превърнат в ипостас – една иманентна същност, недостижима, но неизменно гарантираща сбъдването на въжделенията на обсебените. За тях неговата божествена трипостасност е символ на вярата и не се нуждае от доказване – духът, който ги озарява, произносителят на словото, което подлежи единствено на цитиране (“Откровенията” могат да бъдат тълкувани само от неговите апостоли – депутати и висши партийни кадри) и дееца, който извършва предизвикващи възторг свещенодействия (с лентички, премахване на
плажни бариери, а напоследък и чрез водни процедури).

Гафовете от последните седмици (Конституцията, референдумът, БНБ, Манолова) се наложи да бъдат отмити чрез възливане на “светена” вода от теляшката купичка на Б.Димитров върху главата на премиера (перифраза по Гор. Благоев), придружено от щедро обещани половин милион лева за изграждане на базиликата в Плиска. То пък щяло да донесе благоденствие на страната, според предсказание на петричката врачка. Изглежда можем да бъдем благодарни, че “благословията” не бе извършена по руския олигархичен ритуал – чрез мазане на черен хайвер с лъжица по темето, за който обичаше да разказва гениалният режисьор Рангел Вълчанов. И все пак остава място за тревога след последните изявления на Б. Димитров: “ Всъщност няма начин кладенецът да не е свещен. …тези води правят хората безсмъртни, или поне непобедими. Има го и в древногръцката митология –

Ахил се е къпал в такова аязмо и е станал неуязвим за оръжията…”

Еее, професорът е ненадминат, едва ли би се намерил висш духовник в цяла Европа, който би дал по-убедителна рецепта за безсмъртие! След тези думи, ако някой се е запътил към Плиска, за да получи вечен живот, не е необходимо предварително да се консултира с психиатър. Дали пък няма да станем свидетели на поредната пошла идея на един от корифеите на българската историческа наука – изворите в Банкя да бъдат лишени от геотермалния си произход и обявени за чудодейни поради доказаното младежко плацикане?

Смешно ли ви е? На мен не съвсем. Събитието бе посрещнато с бурни овации разтресли интернет пространството.
 Всъщност премиерът може да прави каквото намери за добре. Той е политикът с най-голяма значимост и отговорност в държавата. Длъжен е да печели възможно най-голямо обществено одобрение, за да има необходимата сила. При моментното съотношение между култура и суеверие в България, подобни способи дават резултат. Той е достатъчно наблюдателен и светкавично би променил поведението си, ако мисленето и манталитета на тези, които го харесват бяха на друго ниво. Този разказ не е за него, той е за тях. По-точно за онази огромна част от тях, която непрекъснато афишира своето преклонение, сваляйки до най-ниско ниво летвата на политическата култура.

Биха могли да ми възразят: Какво пък, обичаме си го, яд ли ви е? Яд ме е, когато обичта е превърната в култ, когато за поддържане на обсебването се използват всевъзможни лъжи, когато агресията замества аргументите, когато опростачването придобива потресаващи размери. Яд ме е, когато по необходимост трябва да се чувствам съмишленик на обсебените, гласувайки със същата бюлетина.
 Лицата от силния пол, отдадени на култа, са малцинство. Преобладават дами на средна възраст, които изглежда са по-склонни към духовна преформация по биологични причини. Понякога използват измислени мъжки имена. Някои крият лицата си и се представят със снимки на овце, кози и други твари, с което вероятно показват собствена представа за истинската си същност.

Обсебените по правило не се борят, за да живеят по-добре, те живеят, за да се борят за по-дълбоко осенение. При липса на пряк контакт свише

обсебването се поддържа чрез взаимна индукция, в наратив за деянията на Героя,

дори когато са крайно незначителни или дори погрешни. Те създават своята Библиотека Магика във Фейсбук, форуми и сайтове. Там снимките с Обожествения добиват стойността на семейни икони. Загубили характера си на спомен, те се превръщат в доказателство за извършено въплъщаване на всеобхватния Дух или поне частица от него и лъхат необходимата благодат от стените на домовете им. Могат да бъдат открити обширни дискусии за “кучешките пържоли” на Героя, но едва ли и две добри думи за някой, който не се вписва като добродетелен в представите на религиозната общност, независимо от делата му. 
 Готови са да се откажат от времето, което биха посветили на децата и семейството си, за да извършват груповите жертвоприношения с наденички, цаца и алкохол в определени заведения на култа.
 В употреба е елементарен синтаксис, присъщ на описания от Оруел “новговор”, илюстриращ нивото на общуване – “к’во, бе”, “ай ся”, “тоя па” и пр. 
 Развиват изключителна агресивност към различния, характерна за активни борци и боркини от времето на Живков, навярно придобита на комунистически партийни събрания и пленуми, където заклеймяването на класовия враг бе задължителна норма.
 Трудно може да се посочи обидна дума, която да не използват срещу опонентите си.
Вместо аргументи обикновено прибягват до заплахи със сексуални практики: “Ще ти го…еди-къде си…с еди-какво си и пр. 
 Културната им идентичност е повече от съмнителна – въодушевяват се от музикалния шедьовър “Нашата полиция ни пази”, чалга шумове и ТВ формати от рода на “Биг брадър”.
 Те са готови да предричат войни или нашествия от “охлюви” и “гъсеници” (обичаен за култа зооморфизъм), които ще унищожат семената на бъдещото благоденствие, ако Обожественият бъде наранен от “злословници-петоколонници”, осветляващи тайни съвокупления с Мая и Местан.

Дефинирането на външен враг е жизнено важно за самото съществуване на култа и новият руски империализъм е усилено експлоатиран, особено след завземането на Крим и инвазията в Източна Украйна. Кремълската опасност е индустриализирана и сведена до ежедневно производство на продукти с една цел –

Героят трябва да бъде

непрестанно утвърждаван като единственния спасител на Отечеството.

Информационният пазар мигновено поглъща снимковите и текстови материали, защото заплахата всъщност е съвсем реална. (Над 51 000 руски фирми регистриранни у нас. Почти пълна зависимост на доставките с нефт и газ от Кремъл. В руски ръце е и значителна част от бензиностанциите, телекомуникационните услуги, тютюнопроизводството, туризма – около 30% от икономиката). Въображаема е само предпоставката за единствеността на Спасителя. Навярно общността си представя как взводове червеноармейци къртят вратите им в Негово отсъствие. Изявлението на президента Плевнелиев в Киев, че “за нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа” и твърдите изказвания на м-р Д. Митов по отношение на санкциите бяха незабавно контрирани от премиера с обща фразеология за “мирно решение на конфликта”, като че ли някой у нас или в Европа копнее за война. Исканията на министър Н. Ненчев за модернизация на армията останаха като част от разговор между глухи. Оценката на служебния м-р В. Шаламанов” че “Русия е заплаха за България” не само не бе споделена, но и предложението му за включване на подобен текст във Визията за отбраната до 2020 г. бе отхвърлено с мълчаливото одобрение на първата ни политическа сила.

Действията на Героя обаче бяха оценени като “висш пилотаж”, с който “будалкал” и “контрирал” Путин, сякаш всички изброени са тъпаци, а умният е само Той. Далеч по-различен отзвук предизвикват постъпки на противникови политически дейци, даже когато са базово правилни. Външният м-р Кр. Вигенин поддържаше ясна проевропейска политика и бе един от първите, осмелили се да посетят Киев в разгара на руската агресия. На 4 март 2014 г. той заяви подкрепата си за суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна и новото правителство.
Положи цветя в памет на жертвите на Майдана и добави, че “през 21 век проблемите не могат да се решават чрез военни действия” докато Путин окупираше Крим и късаше парчета от Донбас. След 14 дни руския президент подписа указа за присъединяване на полуострова към Русия. Посещението бе не само стимул за новата украинска власт да не се поддава на московския шантаж и да продължава по избрания европейски път, но и звучен шамар за путнинизма, показващ на Кремъл, че не може еднозначно да разчита на традиционната сервилност на бившите комунисти.

Един от малкото примери, че и в БСП нещо може да се промени в положителна посока.

Отзвукът за визитата на Кр. Вигенин в Украйна не бе дори неутрален, предвид нестихващото изобилие от вулгарни епитети и коментари: “А бе мани го тоя пе… Кой знае каква московска задача изпълнява.” Вигенин го отнесе в собствената си партия и се смъкна до незабележимо ниво в йерархията, но и това не впечатли никого. Някой да е запомнил сравнимо по значение изявление на премиера по този повод?!

Обсебените показват, че са готови да приемат всякакви ретроградни деяния стига да идват от правилното място. В спектакъла с международно участие – “Издигане на И. Бокова за Генерален секретар на ООН”, БСП свенливо се отдръпна на по-задните редове, оставяйки на сцената Орешарски, а за второ действие – сегашното правителство. Днес то закова официално нейната кандидатурата след положените не малко усилия Бокова първо да бъде провъзгласена за почетен гражданин на София. Чудя се как се съвместява тази хореография със забутания
до второ пришествие (пардон, до първо четене) закон за ефективно осъждане на комунистическите престъпления. Партийното й минало, злодеянията на нейния баща след 9 септември 1944 г. и прословутата реплика на брат й, че “БСП поема вината с мезета” очевидно са без значение, след като госпожата получи благословията на Путин, отивайки на 9 май в Москва да гледа с възхита бутафорния парад. И как се приема от задругата на обсебените вкараната с обувалка номинация? С разочарование? Не, с мълчание. Ръкоплясканията се очакват на финала. Ако някои ги е срам, то това изглежда сме само ние – “злосторниците-петоколонници”, които не лепят божествена стигма и не разтягат възторжени усмивки над чашите с бира.

Напоследък окултистите достигнаха до умопомрачителни инсинуации в стремежа си да не допуснат и най-малкото петънце върху любимия лик. Започнаха да определят Ф. Димитров като по-неприемлив за конституционен съдия, отколкото Манолова за омбудсман!? Дори да не познават неговите изключителни личностни качества, да се сравнява на каквото и да е основание Ф.Димитров, който изрази принципната си подкрепа за премиера, със заклетия противник на първата политическа сила, главен съучастник в костинбродската фалшификация, е кощунствено. Сравнението говори за две неща -неизлечим интестинален комунизъм или гузна съвест, търсеща оневиняване на Обожествения, заявил че “управляващите не трябва да имат омбудсман”. Той трябвало “да е от опозицията, да е коректив”. Тази инструкция бе в императив. Кандидата на опозицията бе известен и само един – Манолова.

Неотдавна, представител на обсебените ме укори, че цепя “дясното” от Манолова, Доган и Димитър Костов!? Д. Костов бе характеризиран от премиера като: “най-умният човек в партията им.” (БСП, бел. авт.) “До 1990 г. се е развивал като най-талантливия финансист и икономист в БКП”. Последното е категорично невярно, човекът продължи да се развива и стана министър на финансиите в правителството на Виденов. Под вещото ръководство на “най-талантливия финансист“ през 1996-97 г. почти всички от 40-те банки в България рухнаха, населението загуби спестяванията си, а кредитните милионери се скъсаха да дават банкети. През миналата година първата политическа сила (умишлено продължавам да не използвам абревиатурата на името, защото обсебените се обиждат на майка при използването му в изречения с негативна конотация) поиска неговата оставка като част от ръководния екип на БНБ отговорен за фалита на КТБ, а през миналата седмица го предложи отново за подуправител.

Чудно как никой не предложи за подуправител Цв. Василев, който е безспорно обигран финансист.

Замесен е във фалита само на една банка, т.е. поне 30 пъти по-малко от министър Д. Костов. Другите двама от дихотомията “обединение – цепене” са достатъчно известни и не се нуждаят от коментар. За мое изумление тези политически пируети се приемат от “дясното на обсебените” като обединяване по необходимост с въпросните три лица. Понеже вярвам в елементарната политическа хигиена все още съм склонен да приема казаното предимно като проява на злокачествената зараза.

Съкровеното желание на обсебените е да бъдат призовани. Трепетното очакване е вътрешно мотивирано не поради професионални качества, а поради демонстрираната безгранична отдаденост на личността на Героя и неговата кауза. Каузата обикновено е разбирана твърде повърхностно. Разбирането изисква мислене, а мисленето води до прояви на критичност. Критичността е несъгласие, а несъгласието за тях е предателство.
Не вярвам в тяхната искреност. Тя е измамна или в най-добрия случай резултат на самозалъгване. Когато някой е склонен да нарича черното – бяло или съзнателно да сипе обидни епитети, когато аргументите му куцат, доверието е последното, което заслужава.
А прехвърчането от електронния в материалния свят на чиновници и фирмени контрагенти на държавата, ги изправя пред трудно устоими изкушения. “Щом съм от наш’те, значи ми е позволено. Я, хората какви коли карат.” Така, от описаното състояние на обсебване с повишена реактивност до преминаването им в следващата фаза – на необратима злосторна продуктивност, дистанцията не е голяма.

Настъпилото време на промени създава добри условия за пресичане на тънката червена линия. Явлението никак не е непознато. Наличието на неживи
същества (Nosferatu) в политическото пространство бе публично обявено за неоспорим факт от С. Станишев през 2009 г. и потвърдено от новия премиер заловил „една мъжка вещичка от Станишевите”. Не е известен метод за ограничаване на вещерството по партийна принадлежност, следователно

можем да предполагаме проникване на демонични създания

и в други партийни формации. За да не остават съмнения, че някои видове обитават нашите земи още от най-дълбока древност, Б. Димитров обяви откриването на созополски вампир прободен с железен пирон в гръдния кош. (Последните изяви на професора пробуждат реминисценции за неговия произход – родом е от същия град.) Необходимата и достатъчна квалификация бе дадена от премиера още тогава “Аз от дете от майка ми знам, че вещиците са лоши хора – такива, които крадат и правят други лоши неща.” Актуалният въпрос е дали бързо ще назначи ловни дружинки, както бе обещал (като начало за лов на вампирясали държавни служители, кметове и партийни велможи).

Зачестилите сигнали за постигнати трансформации ме карат да се запитам дали пък не трябва да преосмисля крайно отрицателното си отношение към наръчниците по темата, написани в далечния XV век – булата на папа Инокентий VIII “Цялата сила на душата” и последвалата я инструктивна книга на Инквизицията “Чукът на вещиците” от Х. Инситорис и Я. Шпренгер. Май се налага. Поне за малко.
 За да стане ясно как злите сили се намесват на политическото поприще, следва описание на някои от по-значимите им практики и техниите последици.
 – кръвопийство – вампирско засмукване на публични финанси. Корупция, кражби чрез завишени цени на обществени поръчки, самоопределяне на огромни заплати, ползване на автомобили клас “европейски държавни глави” от кметове и чиновници. Публично заявено желание за левитация – преминаване в космическото пространство чрез совалки закупени с обществени средства. Бълване на огън срещу “продажни медии”, показващи образи на лични дворци заснети с дронове. 
 – черна магия – манипулативни ритуали за подчиняване на волята на други лица и душевното им обладаване.

Характерен пример е методът за намаляване на безработицата чрез раздуване на щатния състав. В населени места с население от 2-3 хиляди души, няколкостотин човека се назначават в общинската администрация. Подобни тенденции има и в държавни учреждения, макар и в по-скромен мащаб. По-извратен подход за справяне с проблема е трудно да се посочи защото де факто тези лица нищо не работят и присъствието им в общински и държавни структури е форма на узаконена кражба от данъкоплатците. Това е и форма на регламентирано купуване на гласове –

назначените, заедно със семействата си вкупом гласуват за този, който ги е назначил –

главната им вещичка.
 – бяла магия – ходатайства за заемане на постове от “наши хора”, които нямат нужната квалификация и лични качества. При успех се постига състояние на “калинкобиоза”.
 – баячество и гадателство – със заклинания и предсказания за благоденствие се цели ориентиране на лековерни субекти към правилната страна. Успешно преминалите процедурите обикновено започват да живеят в очакване да бъдат подложени на нови ритуали и да постигнат някое от състоянията описани в по-горните категории.

Окончателната съдба на всички тази неживи злосторни създания трябва да се определя от човек облечен в тъмночервена тога, в чиято заключителна реч задължително присъстват думите “години” и “излежаване”.
Прави впечатление, че премиерът взима отношение само по някои скандални случаи и то едва когато те гръмнат в медиите. Затова вещерството се подминава с телешко безразличие от обсебените докато не бъде огласено свише. 
 Политическите окултисти не заслужават съчувствие, те са ноторно вредни. Техният фанатизъм и автокастрация спомагат да се подхранва най-разрушителната масова психоза разляла се в огромно блато с името ГЕПИ и подзаглавие “Русия е тук”. За 25 години тази тиня е погълнала хиляди добри намерения, повечето заедно с техните създатели. Лепкавото вещество продължава да се налива от бившата комунистическа номенклатура и кадрите на ДС, с мерак страната ни да стане правова и суверенна държава само номинално. (както бе споделено и от бившия м-р С. Дянков от телевизора) 
 Изграждането на гражданско общество може да се изгради само на принципна основа, тухла по тухла, от хора, които систематично работят за изграждането му. Идолопоклонници, сеещи лъжи, откровена омраза, политически мистификациии и простотия, които взаимно се облъчват, за да запазят достигнатото ниво на обсебване, нямат място в този процес. Истинската гражданска активност, освен всичко останало, означава и обективна оценка какво се върши. (Във Варна недвусмислено показаха как се контролира общински съвет – с чатал зад врата.) Подминаването на грешките неизменно води до обществено недоверие и очакване на тяхното повторение.

Когато недоволството нараства и достигне критична маса следва взрив, справедливата кауза е провалена и отново се връщаме години назад. Привържениците на всяка управляваща политическа сила следва да проявяват възможно най-висока степен на критичност, защото това е единственият път да бъде предотвратено това, което не искат да се случи.

Критичността има и профилактично измерение – предпазва от височинна болест.

Замяната на обожанието с мислене обаче не е еднократен акт, а процес. Желаещите да
упражняват висока партийна активност разполагат с предостатъчно помагала в интернет пространството, написани в страните с утвърдена демокрация. Ученето само ще им помогне да мотивират смислено политическите си предпочитания. Рецептата е лесна за изпълнение, но предполага прекъсване на обожествяващото общуване и отдаване на по-самотни занимания. В случай че не желаят да се образоват, тези хора биха могли поне да не вредят. Ако са си надвили на харча и се чудят какво да правят, могат да прочетат хубава книга, да послушат
музика, или да зарадват с нещо близките си. Това е пожелателна терапия за заблудените. За лицемерите, търсещи пътя към къщички на кокоши крака или вече подскачащи край вещерски казани, следва да се очакват неуговорени срещи с МВР, ДАНС и Прокуратурата.
 Не ме интересува, че мнозина от обсебените ще започнат да хулят мен и тези, които мислят като мен. Разговорът ми с тях е приключен. Радвам се за онези, които са разбрали казаното и решат да бъдат мислещи свободни граждани.