Свободата днес и тук 28 Септември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Георги Коритаров: Страдаме от русофилски далтонизъм, той е в основата на всичките ни заблуди

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Интервю на Васил Василев, http://www.faktor.bg

 

 
 
 

Георги Коритаров


Няма разлика между агресивната политика на Путин към Украйна и това, което прави „Ислямска държава” - тероризъм

Кремъл най-вероятно си е намерил заместници на Сидеров, Първанов и Миков с нова русофилска формация, коментира пред Faktor.bg анализаторът


 

- Г-н Коритаров, покрай трагедиите с мигрантите констатирахте, че страната ни има цивилизационен проблем. В какво точно се изразява обществената криза, за която сигнализирате?

- В България наистина има цивилизационен проблем. Според моите разбирания и според това, което наблюдавам, като че ли се засилва една тенденция на изолационционистки настроения сред ключови слоеве на обществото, които биха могли да бъдат продиктувани от най-различни причини. От една страна аз не изключвам икономическото неравенство, което българите изпитват като усещане спрямо европейците. От друга страна имаме една много сериозна десетилетна линия на натрупване на различните, на другостта, като се започне от вътрешния изолацизиоализъм, който преминава през неприемане на другите. Той преминава през отхвърлянето на останалите етнически и езиково различните хора, които населяват страната ни и преминава през неприемането на носителите, които имат друг тип цивилизационни модели. В този смисъл, ние имаме един комплексен и много по-сложен, отколкото изглежда на повърхността, национален проблем на толерантността, който аз определям като цивилизационен. Ако човек се опита да изследва неговите компоненти, може да се окаже с пропорции, които биха ни изненадали.

- В каква степен историята ни - от Освобождението от османско робство, войните, социализма, та до прехода е въздействала за формирането на тези комплекси?

- Историята и нашите унаследени формули, по които си я четем, също вероятно са изиграли определена роля, както и натрупването на комплекси. Забележете в момента каква разрушителна тенденция се случва. Ако данните, че България намалява демографски с перспектива и до 2100 г. ще бъде само с 3 млн. български граждани, са верни, означава, че ние сме ярък пример на загиваща нация. Това означава, че сме нация, която не е намерила стратегически мотив да се възпроизвежда, да оцелява и да се развива. От тази гледна точка също може да се каже, че имаме цивилизационен проблем.

- Излиза, че болшинството от нацията е неадекватно, а нормалните хората, които мислят за бъдещото съществуване на българите са малцинство?

- Аз не разделям обществото на „нормално“ и „ненормално“. То най-вероятно е неориентирано и неподготвено да прави в личен план собствените си анализи. По-кратко казано – мързеливи хора, защото ако не бяхме такива, най-вероятно бихме последвали милионните вълни на българи, които напунаха тази територия и отидоха да търсят успеха си на друго място. Казвам това с нотка на черен хумор, защото сравнението между нормалност и адекватност - не знам до колко е уместно в подобна ситуация. Не знам дали, ако си нормален, е достатъчно да се каже, че си мотивиран. Националната мотивация за развитие е нещо много по-сложно. Една от причините тези млади хора, които напускат България, е в това, че не виждат националната искра на общност, която иска да тръгне взривно напред в развитието си, не виждат интелект. Не става въпрос за личния интелект, а за националния и обществения, чрез който да станем разпознаваеми и да ни направи съпричастни към тази общност. Проблемът от тази гледна точка не опира до нормалност или ненормалност, а до една особена поредица от исторически грешки, които ни се случиха по време на период, който не знам доколко след години ще бъде сполучливо да продължаваме да го наричаме „преход”. Това бяха годините, през които българите, в пъстротата на съвременното политическо понятие за общност на българските граждани от различни религиозни и типологически групи, трябваше да намерим политически мотив да съществуваме чрез активно развитие. Ние това не го направихме. Ние не осмислихме в истинските измерения същността на думи като демокрация, пазарна икономика и разбирателство. Сега можем само да наблюдаваме.

- Кои от балканските страни успяха да постигнат целите, за които говорите след падането на „Желязната завеса”?

- Прави ли ви впечатление кой държавник от балканските страни се държи най-отворено и най-демократично, европейски и хуманно в момента? Колкото и да ви звучи странно, това е Александър Вучич, министър-председателят на Сърбия, който каза: „Скъпи бежанци, добре дошли”. Каквото и послание да се крие зад думите му, той беше единственият политик на Балканите и дори в Европа, който намери начин да се отнесе човешки към различните от нас. Нещо, което никой и никъде не изговори. Никой не си дава сметка за изключителната стойност на политическия език като състояние на отправяне на послания и на политики. Този човек очевидно знае какъв е смисъла на демократизма, облечен в думи. В тази връзка, у нас е изчезнал смисълът на съдържателния, политическия и гражданския език, чиито думи имат смисъл. Ако българският премиер беше казал такива думи, с неговия авторитет, с безпрекословност и беше заявил, че хуманизмът няма алтернатива, нямаше да има протести.

- Подобно изявление от страна на Бойко Борисов като това на Вучич няма ли да разпали нови протестни вълни от страна на Атака, Патриотичния фронт и дори от опозиционерите в БСП?

- Да, ще има протести, защото подобни организации не само, че съществуват, а им е позволено да са част от управлението на страната, макар и като разширена формула от четири партии. Това е отговорност на тези, които излъчиха правителството и имаха много други опции за управление, различни от това да си партнират с Патриотичния фронт. Това, че Патриотичният фронт е в позиции да прави политики и да поставя ултиматуми, да се големее и да има претенции, не е тяхна заслуга, а на тези, които им позволиха подобен периметър на подобно влияние в обществото.

- Прави ли пореден опит Кремъл чрез бежанската криза в Македония и Сърбия да се настани на Балканите?

- Доколкото в това има логика, то тя е свързана с много особена първопричина за трагедията на бежанците и за многомилионните вълни. Кризата в Близкия Изток, и специално руската подкрепа за Башар Асад, който наскоро призна, че Москва го подкрепя, не е била някаква тайна. Неспособността на цивилизования свят да се справи с явлението „Ислямска държава” направи така, че руската дипломация да заговори чрез свои представители, най-ярък от които е външният им министър Лавров, че в крайна сметка Русия трябва да бъде част от фронта срещу „Ислямска държава” и на практика да се намери решение за отстраняването й. Това е нещо, с което режимът на Путин, окупацията на Крим и другите му амбиции, които стават все по-видими, са нещо, което може да бъде приравнено с опита му да се включи в обща формула или коалиция с нормалния свят срещу ислямска държава. С други думи той се опитва да изиграе същия сюжет, който опита да направи след 11-и септември 2001 г. Тогава Ал Кайда „подари” на путинския режим, току-що премазал Чеченската република и избил стотици хиляди хора, да се преоблече в демократичните антитерористични одежди и да започне партньорство със САЩ срещу талибаните. Сега обаче светът трябва да бъде особено внимателен, защото лично за мен агресивната политика на Путин, която си позволи да окупира територия на суверенна държава, каквато е Украйна, както прави „Ислямска държава”, качествена разлика между тези две явления като потенциал и тероризъм няма. Светът е достатъчно сериозен и смел, за да се справи и с двете злини едновременно – и с агресивната политика на Путин, и с „Ислямска държава”.

- В България се подготвя нова партия на русофилите, за която се твърди, че ще бъде спонсорирана от кръговете на Владимир Путин. Каква функция може да има у нас подобна нова фракция на Кремъл?

- Функцията на една подобна партия ще бъде единствено изразяването на проруски интереси и на ярки русофилски настроения. Аз мисля, че за една демокрация е по-добре определени обществени настроения да си имат политическо представителство, което да функционира на повърхността. Много по-добре е да има партии, отколкото много по-дълбоко и мощно политическо и икономическо задкулисие. Ако приемем, че има една такава партия, която изразява такива настроения, няма проблем. Нека тя да бъде част от политическия дебат и да води легитимни демократични политики и да се явява на избори. Ако обаче това е опит да се замаскира онова разширено пространство, което така или иначе винаги е било под подозрението, че се контролира от мощни руски финансови и икономически интереси, пространството на „големия шлем”, тогава трябва да бъдем доста предпазливи. Не съм убеден, че ако такава хипотеза е достоверна, можем да се противопоставим. От десетилетия руското финансово, икономическо и политическо задкулисие е проникнало в България много надълбоко и нашироко. То контролира медии, изхвърля журналисти, затваря и отваря производство, прави партии и като цяло каквото си иска. От тази гледна точка мисля, че имаме много по-голям проблем с нашия национален суверенитет отколкото ни се струва. Една допълнителна русофилска партия, ако не е продукт на някакъв наивитет или зад нея да стоят хора, които да покажат пред обществото руските си пристрастия, тя ще има стойността на фактор за отклоняване на вниманието от много по-големия проблем със задкулисието от Кремъл.

- Възможно ли е Москва да се опитва да търси нова комбинация и нови играчи заради провала на досегашната пета колона?

- Според мен е напълно възможен подобен замисъл, тъй като БСП в момента е една напълно парализирана от липса на политически идеи партия, която е в дълбока стагнация и в процес на сливане. АБВ и Атака също са специфични по своята не толкова голяма територия от избиратели, които контролират. Най-вероятно Русия вече не си търси, а вече има по-голяма структура в България. Тъй като започнахме от факта, че имаме цивилизационен проблем, няма да бъде неискрено, ако кажа, че една от големите причини за него е криворазбраното русофилство. Ако си русофил, когато Русия е част от СССР, това има една политическа стойност. Ако си русофил, когато Русия е оглавявана от президента либерал Борис Елцин и екипа му, тогава понятието има друго измерение. Съвсем различно е да подкрепяш Русия, когато тя се управлява от един недемократичен режим, какъвто е сегашният. В този смисъл имаме цивилизационен проблем, при който не се прави разлика между едно политическо състояние на тази държава. Постоянно русофилите у нас се изтъкват, че знаели кой е Толстой и Достоевски. Ако бяха ги прочели обаче, сигурно щяха да влагат много по-различно съдържание в понятието. Да вземем Георги Първанов и АБВ – русофили по всяко време, без значение каква политика води Кремъл. С какво те са русофили? Винаги съм давал пример с Хайнрих, Клаус и Томас Ман. Когато те са писали антинацистка литература и са били прогонени от Германия, това прави ли ги антигерманци? Когато критикуваме режима на Путин, това прави ли ни русофоби само защото се отнасяме критично към един антидемократичен режим. Ние не правим разлика между демокрация, антидемокрация и зараждащ се нацизъм. Именно това е част от нашия цивилизационен проблем. Русофилският далтонизъм, от който страдаме, е в основата на всичките ни заблуди, защото от русофилски той се превръща в такъв и за нормалните ни човешки ценности.

- Трябва ли по тази логика да бъдат създавани партии на филите към западните страни?

- Това е един въпрос, на който трябва да се отговаря. Какво означава да си русофил? Политиката на съответната държава ли е критерий, или не. През Първата световна война Италия е от страната на победителите. Дълги години това състояние продължава при управлението на Бенито Мусолини. В един момент обаче Италия сменя политиката си и отива на страната на Хитлер. Нека да пренесем понятието русофил в италофил. Означава ли, че трябва да харесвате Мусолини на всяка цена? В този смисъл понятието русофил е дълбоко безсмислено. Хрумна ми идея да поканя някой път русофили и да ги изпитам по руска литература, за да видите какви катастрофи ще се получат. Поканете Георги Първанов и Румен Петков да направят анализ на „Бесове” и на Братя Карамазови и да направят разликата в отношението на Николай Бедряев към Достоевски и анализите на Набоков за Достоевски. Много ми е интересно тези русофили какво биха казали, защото те все повтарят, че обичат руската култура. 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional