Свободата днес и тук 28 Септември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Васко Кръпката: Носталгията по 9-и септември се превърна в търговска марка за пропаганда

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
http://www.faktor.bg/

 

 
 
 

Васко Кръпката

БСП и ДПС използват умилението по комунизма и Тодор Живков, за да са взимат властта

Най-лошият ми спомен от манифестациите е, че трябваше да ги посещаваш, за да не те уволнят от работа

 

На Русия й трябват още 50 години, за да си върне образа отпреди да я окупират болшевиките, категоричен е големият блусар

 

Интервю на Васил Василев

- Г-н Георгиев, какви спомени пазите от времето, в което са ви карали да марширувате по манифестациите на 9-и септември?

- Още от малък усещах, че това не е полезно. По света хората празнуваха и се събираха спонтанно. И там имаше подобни празници, но не се правеха по задължение. Виждал съм например как ирландци манифестират до катедралата „Свети Патрик” и хората отстрани им махат с цветя. Основната разлика между нашите манифестации и техните си остана спонтанността. Когато караш някого по задължение да прави нещо, да го рекетираш или да го купуваш с пари, това е насилие. Най-лошият спомен от подобни събития е, че беше опасно да не ги посещаваш, защото можеше да си загубиш работата, ако не те преброят и те докладват на шефа ти доносниците. У хората имаше страх от 9-и септември. Той съществува и днес. Страхът ни беше „пратен”, за да станем доброволни роби, какъвто голяма част и до днес е народът. И до ден днешен много от хората раболепничат на началници, на шефове, на фирми и т.н. Виждаме как и днес има мутри, които без да се притесняват си развяват бухалките, а ченгетата си осъществиха капитализма заради този страх.

- Щяха ли да помогнат присъдите на емблематичните фигури от соца, за да има справедливост и да преодолеем страха, за който говорите?

- Не мога конкретно да преценя и да кажа. Трябваше да бъде осъдена самата комунистическа система, но това не е направено и в световен план. Когато отидеш покрусен в берлински музей да почетеш жертвите на Хитлер, виждаш как навън още ти продават съветски фуражки, ключодържатели и други сувенири. Една от атракциите пък е да облечеш съветска военна униформа. Комунизмът не си е отишъл. След като България е толкова близо до Русия, ние не можем да очакваме кой знае каква съпротива.

- Защо държавата продължава като че ли да е в ръцете на децата и на внуците на бившите комунистически велможи?

- Ясно е, че в тях са парите и икономическата власт. Въпросът обаче е друг. Не може все и завинаги да бъде тяхно всичко. Има свестни хора, които с течение на времето ще променят нещата, бавно, но сигурно. Нещата няма къде да ходят. България не е в СССР, а е част от свободния свят. Няма накъде да отидат нещата, но от нас зависи колко бавно ще си променим държавата. Ще имаме свободна съдебна система, макар че идеално няма никъде, но вярвам, че ще заприличаме и ние на света. Както все повече българи дават път на пешеходна пътека, защо пък и съдиите да не вкарат в затвора някой престъпник и дори политик? Аз съм мазохистичен оптимист.

- Съжалявате ли, че като по-млад не избягахте от България, както днешните хора на 20-30 години масово напускат държавата?

- Не съжалявам, че останах в България, не съжалявам и че младите хора отиват в чужбина. Навремето аз ходех да скачам и да пея по митингите, за да имам това право на избор – дали да живея и да работя в България, или да отида в чужбина, а не да живея в затвор, какъвто беше социализмът. Радвам се за младите хора, които успяват. Имам две деца, едното живее в САЩ. Мъчно ми е, гледаме се по скайпа всеки ден, тъгуваме, но вътрешно се радвам, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 г. Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на заден план. Ако някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене, а това ще се случи, младите ще се върнат. Но вие виждате, че и светът не е същият. Онзи Запад беше един преди 20 години, а сега също е затлачен от проблеми. Най-пресният пример, който мога да ви дам, са бежанците. Нещата лека полека ще се наместят, както е показала историята.

- Хората, които си спомнят с умиление за Жинков и за режима твърдят, че са живеели по-спокойни и сигурно, отколкото днес. Това ли е основният проблем на българите?

- Това, че сме живели спокойни и е имало сигурност е абсолютна лъжа. Никаква сигурност нямаше, особено ако мнението ти не съвпадаше с това на властта. Носталгията по комунизма е подклаждана от медиите и от билбордовете, които рекламират една бира, която навремето се намираше само с връзки, с ретро снимки. Пускат се ретро реклами на пивото, в които се говори навремето какви коли имало, каква била бирата и т.н. Носталгията е търговска марка. Тя печели избори. ДПС и БСП използват в кампаниите си точно тази носталгия, за да дойдат на власт, да влязат в парламента и да имат кметове. Склонността на Бай Ганьо да слага под един знаменател всички хора също върши полезна работа на злите ретроградни сили. Цялата пропаганда подклажда носталгията по комунизма. Хората живееха като мишоци и си кютаха по Татово време. Сега, когато ги опънеш на едно състезание, каквото е свободата и демокрацията, те си искат решетките. Светът обаче не се крепи на тези хора, а на свободните и волните души, които са малцинство.

- Липсва ли ви нещо от комунизма, което днес нямате?

- Нищо не ми липсва. Само лимоновите резанки, които днес се продават в изобилие. Всичко, което съм харесвал едно време, го има и днес. Разбрах например, че имало автокъща само със стари руски коли. Аз не харесвам москвичи, но който иска, може да си купи за 200 лв. Който си обича нещата от едно време, може да си ги купи, в което няма нищо лошо. Важно е само да не ми ги налага насила и по задължение.

- Кога виждате края на Путиновия червен ботуш, който се опитва да стъпи отново здраво в България?

- Проблемът не е в Путин, а в самите руснаци, които са шовинисти и имперски настроени. Ако не бъде Владимир Путин, ще си изберат някой друг като него. Цялото избиване на руската интелигенция дава този резултат. Колкото време са били болшевиките на власт, толкова ще е нужно да се върне онази духовна Русия, която е била преди 1917 г., след което тази земя не е родила никакви духовни и икономически шедьоври. Т.е., ако сметнем, на Москва са й нужни още около 50 години, за да си върне нормалния образ. До момента може би само Калашников и Макаров са останали от болшевишкия исторически период.

- Вас самият някога опитаха ли се да ви вербуват по време на социализма, както и след падането на Желязната завеса да участвате в политиката?

- Не, нямал съм подобни проблеми. Единствено подкрепих „Бирената партия”, но като се взе на сериозно и реши да участва в избори, се отказах от тях. Аз съм музикант. Музиката ми е животът, а китарата ми не стреля. Нямам калашник, а „Фендер”, с който преоткривам всеки ден извора на живота. 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional