Езикът е съобщението (а троловете са наемници в хибридната война)

"Медията е съобщението", казва Маршал Маклуън. The medium is the message. Думата medium освен медия (преса, телевизия, радио) означава и среда, или средство. За Маклуън – всяка технология. В този смисъл, и с още по-голямо основание, можем да кажем, че езикът е съобщението. Не само защото "в началото беше Словото", не само защото без език, на който се мисли, не може да има рационално познание и памет.

Имаше едно време такъв виц. Ротният командир казва на старшината: "Починала е майката на редник Иванов. Трябва да му съобщиш, но по-деликатно. Кажи му го по заобиколен начин." Старшината събира ротата и казва: "Всички, които имат майки, три крачки пред строя, ходом марш!" Иванов също тръгва напред, а старшината му вика: "Иванов, ти къде, бе?" Така той разбира заобиколния начин.

Как казваме нещо е до голяма степен това, което казваме. Ние реагираме емоционално на тона, с който нещо ни се казва (гневен, враждебен, ведър, приятелски тон), повече отколкото на смисъла на думите. "Ей, какъв глупак си!" може да изразява загриженост, ако е казано от приятел, или омраза, ако е казано от неприятел. Посланието зависи от тона. От това как съобщаваме новината.

Можем да наречем няколкото хиляди сирийци, влезли у нас, бежанци, или икономически имигранти, или ислямско нашествие, или дори "заплаха за съществуването ни като държава". Думите, с които казваме нещо, определят значението му. Създават го в нашето съзнание. А светът е това, което мислим.

Дубравка Угрешич в есето си "Културата на лъжата" обясняваше как медиите са насадили страх и омраза към съседите и са предизвикали на практика войните в бивша Югославия през последното десетилетие на миналия век.

Страхът и омразата са заразни. При това, ако всички около теб повтарят лъжи, трябва да си много силен човек, за да продължиш да вярваш, че ти казваш истината.

По комунистическо време много хора не смееха да кажат истината не само поради страх от властта. Ако всички около теб казват, че виждат нещо, а ти виждаш съвсем друго нещо, в един момент започваш да смяташ, че твоето зрение е повредено. Ако мнозинството хора те обвиняват, че това, което мислиш, е престъпно, започваш да изпитваш чувство за вина и да се чувстваш като престъпник.

Да, медията е съобщението. Къде четем едно съобщение - в някоя от медиите на Пеевски, в Мediapool или в "Дневник", в сайта на световна информационна агенция, или в сайт с неясен източник – това е от много голямо значение.

Но дори ако няма оценка и коментар в един текст, самите думи, с които ни се съобщава нещо, изразяват отношение към него. Думите имат различни конотации, различни нюанси на значение. Синджир и верига са уж синоними, но ракията е синджирлия, не вериглия. А хотелите са от една верига, не от един синджир. Има разлика между разговор и мухабет, среща и седянка, "тази госпожа" и "таз женица". Мнозина коментатори под текстовете в електронните издания имитират диалект ("К‘о й туй?"), за да изразят иронично отношение към текста. Просташкият и циничен език на жълтата преса създава светоглед.

Все по-често ми се случва непознати хора, които са образовани, а дори и понякога студенти, на които аз говоря на "Вие", да ми отговарят на "ти". (Не че имам нещо против да си говорим на "ти" – просто разсъждавам за езика.) Някой ми обясни, че отпадането на формата "Вие" било влиянието на американските филми, където всички си говорели на "ти". Ами не, не е така! Това по-скоро е влиянието на лошия превод на американските филми. В съвременния английски език няма изобщо форма "ти" ( 2 л. ед. ч.). Местоимението you може да бъдe вие ( мн.ч.) или Вие (ед.ч.).

Има и на български (или поне имаше) такава учтива форма, когато говориш с познат човек, когото уважаваш, но, да кажем, е по-възрастен, или дори когато говориш със свой студент или колега на малко име, но на Вие. Може би това са формалности. Но езикът има отношение и към нашето мислене.

Как се обръщаме към някого е израз на това какво е отношението ни към него. Не е едно и също да се обърнем към непознат с "Ей, пич!" или с "Извинете, господине!".

Има и други влияния на лошия (или буквалния) превод върху езика. Например не само банкоматът, но и продавачът вече ни казва "поставете вашата карта" или "въведете вашия пин" вместо "поставете картата си".

Или се явяват странни нови думи като "суитчър". Суитчър на английски значи превключвател (switcher), а дрехата, която наричаме "суитчът", се нарича суетшърт (sweatshirt). Естествено чуждиците винаги звучат различно в новия език и дори изменят смисъла си. (Ярък пример за това са турските думи в българския език, които понякога значат друго на турски.) Но когато една дума звучи напълно като друга, това е твърде голямо изкривяване.

Между другото, знае ли някой от къде произлиза думата "дънки"? Звучи като да е от английски, но на английски такава дума няма. Дънки е jeans (джинс).

Не мога да разбера също така каква е разликата между "екшън план" (любима дума на нашите политици) и план за действие? Може би екшън план звучи някак по-cool (гот). Вместо просто да действаме по задачите - участваме в някакъв екшън. Като Шварценегер.

Макар че водя "уъркшоп" по творческо писане, мисля, че то си е творческа работилница. Това с уъркшопа е малко като едно време, когато официалното название на боклукчията беше "оператор на хигиенна машина", а на доячката "операторка на биологична единица".

Но тук навлизаме и в зоната на политическата коректност. Професиите не трябва да звучат обидно, разбира се. Макар че не трябва да звучат и смешно. Още по-малко пък националностите. Но наистина ли се отнасяме с по-голямо уважение към циганите, когато ги наричаме роми? (Често думата "ром" се употребява с ирония в жълтите вестници.) И трябва ли да прекръстим например руските цигански романси на руски ромски романси? И политическата коректност трябва да има някакви разумни граници.

С какви думи казваме нещо е от огромно значение. Не способстваме ли самите ние за създаването на един опасен етнически и религиозен конфликт, когато наричаме бежанците от терора на "Ислямска държава", както и от терора на Асад, потенциални терористи, сган и варварско нашествие? Силен лидер ли е Путин или е силов диктатор? Освобождение ли беше навлизането на Съветската армия в България на 9 септември 1944 или окупация…

И случайна ли е силната опозиция на това да се преподават престъпленията на комунизма в училище?

Преди нещо да се назове, то не съществува. И по комунистическо време можеше да се говори за грешки на комунизма и дори за извращения (когато говорим не за сегашния лидер, а за някой предишен), но умишленото убийство на невинни хора не е грешка, а престъпление. Дори на един невинен човек, а да не говорим за милионите жертви на сталинския терор в СССР и десетките хиляди в България.

През деветдесетте години старите офицери от ДС заработиха над прехода към демокрация и капитализъм. Те сами се превърнаха в капиталисти (с парите на комунистическата държава). Когато започна реституцията на дребната градска собственост – апартаменти, търговски площи - се пусна в обръщение обидната думичка "реститутка". Така бяха наказвани тези, които дръзваха да получават някакъв имот, без да са от "нашите хора", от службите, а по наследствено право.

По същото време се промени и смисълът на думата "ченге". По комунистическо време тя се употребяваше за доносниците на Държавна сигурност, а през 90-те години започна да се използва с положителна конотация - като синоним на полицай (или превод на английската дума cop от филмите). Сор не е обидна дума на английски, нито "ченге" - това значи полицай. Но едно време тази дума не означаваше дори милиционер, а доносник на ДС.

Езикът е съобщението. С лош език си създаваме врагове, с хубав език - приятели. С двусмислици можем да набедим някого в престъпление. Но можем и да изразим езотерична истина. Двусмислицата има голяма сила: и подлият намек, и поетичната метафора са видове двусмислици.

И хибридната война, която според някои Путин е повел не само с Украйна, но и с целия западен свят, макар че в Източна Украйна обстрелите са ужасяващо реални, е преди всичко езикова война.

А троловете са бойци на тихия фронт. (Вижте по-долу тролските реакции на това съобщение.)

Вероятно има бойци и от другата страна на фронтовата линия. Вероятно всички живеем до известна степен в паралелни светове. Но за да не бъдем пленени в свят, измислен от някой друг, е важно да се научим да разпознаваме и това, което думите крият.