Мисля си и се стряскам. Не на сън, на яве.

Днес се натъкнах на свръх любопитна дописка в руския вестник „Известия”. Винаги съм мислил, че военщината е генетично заложена в съзнанието на руснака, че за него е въпрос на чест да е част от военната мощ на родината. Вярно е, знаех и за това, че много често на първа линия по време на Втората световна война са заставали освободени затворници. Най-често това е било пушечно месо за  красноармейците. Отпред ги покосявали куршумите на противника, а при всяка нотка на колебание отзад ги настигал изстрелът на командира. Но все пак в продължение на целия ми съзнателен живот ми е внушавано, че дългът към Отечеството стои на първо място за руския солдат.

            Е, напоследък се натъкваме на факти, които поувреденото ни от дългите години насаждане на почит и уважение към братска Русия съзнание трудно приема. Необяснимо ни е как така руски войници отказват да се бият зад граница. Чудихме се на инвазията на путиновите солдати в Крим, където те премахваха отличителните си знаци, като че ли се срамуваха от тях. Удивление предизвикваше твърдата позиция, че в Луганск и Донецк руски войници няма, а фактите говореха точно обратното. А това, че с такова упорито отричане на очевадното на практика матушка Рус се отказва от собствените си чеда, беше изненада, която ни звучеше като злонамерена атака от русофоби, докато разбрахме, че нещата са добили гротескни размери. Стигна се до там, загиналите в битките за честа и славата на Путин дори да не получат достойно погребение. А нали те жертваха себе си за Родината? Родината, която се гаври с тях, като на практика посмъртно ги покриваше със забвение.

            Какво, жертваха себе си за Родината си ли? Кои са те? От страниците на упоменатия в началото вестник става ясно, че това не е съвсем така. Или поне за в близкото бъдеще няма да е така. Войнската чест и слава ще бъде поверена на една много интересна прослойка.  На престъпниците според официоза „Известия” ще им се даде право на избор между две възможности – да постъпят в армията, или в затвора. Така военната служба става алтернатива на наказанието за извършването на углавно престъпление. Тази алтернатива ще е валидна за всички, които са на възраст от 18 до 45 години. А ето ви и целия текст на съобщението, заимстван от „Газета ру”:

„Совершившим ненасильственные преступления небольшой и средней тяжести будет предложено пойти в армию в качестве альтернативы уголовному наказанию, пишут «Известия».

Соответствующий проект закона о внесении изменений в УК России и в ФЗ «О воинской обязанности и военной службе» готовит член комитета Госдумы по конституционному законодательству и государственному строительству Алексей Диденко (ЛДПР).

В документе говорится, что данная альтернатива может быть предложена мужчинам в возрасте от 18 до 45 лет, совершившим преступление впервые.”

Мисля си, какво би станало, ако по волята на Сидеров руснаците ни напъплят да ни освобождават за трети път? Ще се налага ли да посрещаме с хляб и сол руски каторжници и ще обсипем ли всички кътчета на Родината с паметници на признателност към тези великани на хуманността и братската обич към нас? Мисля си и се стряскам. Не на сън, на яве.