Като в приказка (писмо до президнта)

 Господин президент, неотдавна, на рожденния си ден, вие играхте хокей и забихте седем шайби. А крайният резултат какъв беше? Изглежда, че никой не се интересува от него. Ние дори не знаем кой отбор беше вашия, оня, който се опитваше да ви помага или оня,  който с всички сили се стараеше да не ви пречи. Същото би се случило и ако бяхте играли баскетбол – щяхте да нанижете толкова кошове, колкото си пожелаехте.

А ето и едно прясно социологическо проучване – също подарък за рожденния ви ден, само че малко позакъснял. Имате 90% подкрепа!  Това е истински успех. Храната поскъпна, транспортът поскъпна, има проблеми с пенсиите и здравеопазването, смъртността нарасна, а също вашият рейтинг.  

Вярват ли хората в тези 90%?  На сайта на „Московски комсомолец” ние проведохме контролно изследване (без претенции за научност). 63% се доверяват на проучването, 37% не му вярват.  

Тук има някава тайна. Онези, които ви подкрепят би трябвало да вярват и на резултатите от проучването – ако не 100, то поне 90 процента от тях. Тоест, ако ви подкрепя 90% от населението, то и вярващите на допитването трябва да са толкова. В действителност дори  трябва да са повече защото има и такива, които не ви подкрепят, но вярват в тези 90%.

Как да обясним тези 37% невярващи? Може би те не вярват на самите себе си?   

Радиопредаването „Със собствените си очи”  показа много нагледно какво се случва с хората, които неволно кажат истината. Там в сряда вечерта кореспондетът на телевизионния канал „Русия днес” („Раша тудей”) разказваше, как посетил нашата военна база в Сирия и как там всичко било отлично: прекрасно време, прекрасна храна, великолепно настроение... И всичко вървеше добре докато той не започна да разказва за полета си обратно към Москва.

Г-н президент, струва ми се, че за вас ще е интересно да прочетете малък откъс от стенограмата.

БУШЕЛ (кореспондентът на „Раша тудей”): Ние дълго не можехме отлетим, защото първият самолет натовари някакви ранени обратно за Москва, след тях и ние най накрая отлетяхме, мисля, че с ИЛ-76...

НАРИШКИН (журналист от „Ехото на Москва”): Това наши ранени ли бяха, военни?

БУШЕЛ: Наши ранени... Казаха ми, че това са обикновени... тоест, че не са от сражение. Някакви дребни наранявания. Тоест, на базата има огромен персонал и когато се случи нещо...

НАРИШКИН: Рани, които не са получени в боя.

БУШЕЛ: И аз така разбрах, че раните не са получени в боя, това са най-обикновени... Разбира се, там има медицински персонал, има лекари, но... (Изглежда, Бушел не знаеше как да се измъкне. – А.М.)

НАРИШКИН: Но, очевидно, е било нещо сериозно и затова...

БУШЕЛ: Не, не. Аз видях един от тях, само нещо му бяха бинтовали... Там има маса народ, хора, които трябва да проверяват самолетите и всичко останало. Това е много тежка работа и се случват всякакви дреболии... Значи, човек не може да остане там, ако си нарани пръста... такива ги връщат обратно.  

...

Г-н президент, вие чували ли сте някога, войник или офицер, който си е наранил пръста, да е извозван със самолет? При това в базата има медицински персонал, има лекари. Но наранените пръсти са били толкова много, че в транспортния самолет (който е огромен), не е имало място за снимачния екип на „Раша тудей”.

Ще задам два въпроса. 1. Извършил ли е кореспондентът на „Раша тудей” престъплениие, разказвайки за връщането на нашите ранени? 2. Ние вече узнахме, че ранените са излетели от Сирия, но защо в новините никой не съобщава, че са долетели? Нали ние трябваше да ги посрещнем като герои. Та те са изпънявали там своя дълг. И вероятно са го правили по-храбро от хокеистите, които играха срещу вас, и от социолозите, които изчислиха 90%  подкрепа. 

Превод: Боян Павлов