Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов
Разширено влияние на най-голямата партия, ГЕРБ, цялостна стабилизация на управлението и катастрофа за главната опозиционна сила, лявата БСП – това са основните резултати от приключилите местни избори в България. Темата коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, след балотажите в неделя партия ГЕРБ разшири позициите си на водеща политическа сила в страната. Докъде се простира нейното влияние?
– Числата са категорични, Фили – ГЕРБ спечели кметските места в 22 от общо 28-те областни центрове. За сметка на БСП, партията завоюва нови позиции в селата и малките населени места. Направи пробиви в регионите, населени предимно с етнически турци, което пък е за сметка на ДПС.
Най-ясно обаче илюстрира ситуацията едно изчисление, което въз основа на местния вот казва, че ако в момента се проведат парламентарни избори изцяло по пропорционална система, то ГЕРБ би спечелила 200 от общо 240-те места в българския парламент. Това е наистина твърде много.
– Доколко социологически коректно е подобно изчисление?
– Разбира се, тази екстраполация не е социологически коректна, но е математически вярна и може наистина да ни ориентира за мощта, която достигна партията на Бойко Борисов. Всъщност, ако погледнем в по-широк контекст, ще се окаже, че, след БКП на Живков, ГЕРБ е втората партия, която има толкова широко влияние. Добрата новина в случая обаче е, че то е постигнато не с помощта на съветската окупационна армия, а на демократични избори.
– Пламен, подобна концентрация на власт не е ли опасна? Политици от левицата вече казаха, че се страхуват от някакъв вид диктатура.
– Поне в момента това изглежда трудно, Фили, по няколко причини.
Първо, ГЕРБ разшири влиянието си, но няма парламентарното мнозинство и не се очаква утре да предизвика извънредни избори, за да го постигне. Вече няма време за това, защото след по-малко от година са президентските избори.
Второ, партия ГЕРБ не управлява сама, а има коалиционни партньори както от десния, така и от левия спектър.
Трето, ГЕРБ членува в ЕНП и по тази линия няма да се допусне недемократично развитие.
Четвърто, българите сега дават кредит на ГЕРБ, за да продължи с относителната икономическа стабилизация и ясната евро-атлантическа ориентация на страната, към които партията гледа да се придържа. Но ако ГЕРБ се отклони, широката обществена подкрепа бързо ще се стесни.
Що се отнася до самите леви политици и опасенията им, най-добре те да погледнат в собствената си паничка. Там ще видят, първо, как всеки път, щом дойдат на власт, те самите докарват страната до просешка тояга и създават заплахи за демокрацията и гражданския мир. И второ – как като основна опозиционна сила вместо да се загрижат за реалните обществени проблеми, те се ядат взаимно и гледат само към кокала на властта. Ето защо БСП не могат да бъдат реален опонент на ГЕРБ, а техният плач е просто смешен и жалък.
– Добре, Пламен, но БСП все пак остана втора политическа сила. Какво следва от това както за самата партия, така и за развитието на България?
– На тези избори БСП получи 390 хиляди гласа. Това показва до какво жалко състояние самите социалисти докараха тъй наречената „лява идея” за последните години. Сега те са втора политическа сила, но само защото ДПС, поради стратегическата линия, която следва, изобщо не се трогна да покаже мускули тази есен.
За социалистите обаче идват още по-лоши дни – тепърва пред тях стои темата за оставки по повод изборната загуба; тепърва вътрешните червени и ченгеджийски кланове ще решават дали да оставят начело на партията Михаил Миков или ще предпочетат все пак да сложат човек, който поне малко разбира от политика; тепърва на левицата, каквото и да стори сега, и предстоят още две тежки загуби – на президентския вот догодина и на следващите парламентарни избори.
Това е по-скоро път към пълния разпад. Той обаче, както смятат мнозина, всъщност е добра новина за България, защото ще освободи простор в ляво за евентуалното създаване на нова формация, наистина близка до европейските социал-демократически принципи. Може би.
– Пламен, освен преки резултати, изборите донесоха и още важни събития – хаосът в „Арена Армеец”, хулиганските прояви на Волен Сидеров, хакерската атака срещу сайтовете на ЦИК и други институции. Какви са развитията по тези теми?
– Хаосът при предаването на изборните протоколи в зала „Арена Армеец” наистина е срамен епизод, Фили. Някой дори го нарече „най-голямата криза със заложници на спортно съоръжение, след преврата на Пиночет”. Тук проблемите обаче са заради промените в изборното законодателство и чисто организационни, така че лесно ще се оправят. По-сериозни са другите две събития.
Точно по време на изборите лидерът на Атака Волен Сидеров извърши поредица от провокации срещу мирни граждани по улица „Раковски” и в сградата на Театралната академия НАТФИЗ. За да се повдигнат обвинения, главният прокурор поиска снемане на неговия депутатски имунитет. Специалната парламентарна комисия препоръча да се разреши това, но въпросът още не е гласуван. /Часове, след като този разговор бе записан, Парламентът с голямо мнозинство реши да свали имунитета на Волен Сидеров и неговия колега Десислав Чуколов – б.а./
Междувременно Сидеров се оплака в руското посолство, че е репресиран от българските власти, защото се противопоставя срещу евро-атлантическото членство на страната и желае сближаване с Русия. Тази версия, естествено, допадна на посланика и той обеща да я сподели с руските медии – което пък означава нова вълна на и без това острата хибридна война, водена от Русия срещу България. Тя вероятно ще се засили още, ако Сидеров наистина се озове в ареста.
Самият той заплаши, че ако това стане, в страната ще се развие партизанско движение, а омбудсманът, социалистката Мая Манолова онзи ден каза, че сега не е време да се арестува Волен Сидеров, за да не се превръща в герой.
Това обаче, Фили, са приказки за плашене на гаргите. Ако в България има някакъв демократичен правов ред, то трябва по нормален законов път наистина да се сложи край на фашизоидните провокации на този човек, които нараняват и обиждат самия дух на българската демокрация.
Като паралелен опит за пробив точно в това отношение се възприемат тук и хакерските атаки срещу сайтовете на ЦИК, Парламента, Президентството, ДАНС, Националната агенция по приходите и други държавни институции, които се случиха и в двете изборни недели. Засега няма разкрит конкретен виновник за атаките, знае се само, че ударът идва от чужбина. Предположенията сочат отново към руския интерес чрез методите на хибридната война да се създава хаос в България, за да се реализират специфичните руски цели тук.
Дали наистина е така, засега не е ясно. Но като се знае, че руската агентура е инфилтрирана дълбоко във всички български институции, включително отговорните за националната сигурност, фактът, че неяснотата продължава вече повече от две седмици, всъщност още повече засилва подозренията в тази посока.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com