Свободата днес и тук 25 Май 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Редебилизация сега

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Васил Пекунов, www.readvasko.com

Да си призная най-искрено: ако ангел небесен долети ей-сега отгоре, седне до мене зад бюрото и ме попита защо пиша този текст, честно ще му отговоря, че не знам защо го пиша. За тоя, дето духа най-вероятно. Ще му заявя обаче, че не мога да не го напиша, колкото и да е безсмислено да вършиш нещо, за което предварително знаеш, че няма да донесе никакъв резултат. А ангелът небесен ще въздъхне и ще си иде. Какво да каже горкият за нашите земни български дела!


Почнах това писание пред три дни и спрях. Отложих го, за да понаблюдавам величието и размаха на родната дебилизация, в случая под пагон и без пагон. Да видя на живо как се доразрушава и без туй паянтовата ни държавност, докато униформени в цивилни дрехи го играят апокалипсиса „на по кафе”, докато висшите етажи на властта се правят на гламави насред апокалипсиса „на по командировка”.


Апропо, още отначало си мислех да има „апокалипсис” в заглавието. Някаква игра на думи с филма на Копола. Нещо такова: „Апокалипсис днес и занапред. Или редебилизация сега?” Тежко обаче щеше да звучи. Щях да натоваря текста още от заглавието с много окови. Затова реших да карам направо и по-набързо. И без това всичко комай е ясно.


И тъй, що е дебил, дебилизация и редебилизация? (Така съжалявам, че не се сетих аз да измисля този великолепен термин, последния!) Ще вървя отзад напред. Преди седмица чета интересен въпрос към руски писател от негов радиослушател: „Възможна ли е редебилизация на населението на нашата страна? Колко години са нужни за това?”


Не казва радиослушателят, забележете, редебилизация на нашия народ, на хората! А на населението. Изобщо не е важно какво отговаря писателят на радиослушателя за възможностите за редебилизация на руското население. Важно е що е дебил по принцип и съответно у нас, а оттам и що е дебилизация, за да стигнем до редебилизацията.


В речника пише, че дебил е „човек, който страда от дебилност” в медицинския смисъл на понятието; и „глупав, ограничен човек” – в обикновения, в делничния смисъл, както примерно казваме за началника си или за началниците на държавата ни понякога, да речем сутрин, обед, следобед и вечер.


Синоними на дебил: „глупак, идиот, смахнат, неадекватен, глупав, дебелокож, твърдоглав”.

Моля, обърнете внимание на по-широкия смисъл на дебилиадата, нека не се вторачваме в тесните рамки медицината или просто глупостта. Значи, дебили са и човеците, които имат някакъв природен ум, но са прости, тъпи са, инати са, самовлюбени, мързеливи да мислят или да вършат нещо смислено, проклети са и какво ли не още са. С една дума – дебили.


Дебили обаче са и хората, които са наистина мъдри, умни, прозорливи и пр. Божи дарби носят, но са такива дебили заради алчност, егоизъм и болно самолюбие, че режат клона, на който седят, унищожават територията, където живеят, и са готови да я превърнат в пустиня само и само да са отгоре и да е на тяхното. С една дума – дебили.


Кога се наблюдава дебилизация на една държава? Ами няма къде да прочетем точно пък за дебилизацията, но допускам, че отговорът е лесен. И той вероятно гласи, че тогава се наблюдава дебилизация, когато критичната маса държавници, държавни началници и административни началници в държавата са дебили.


Тъкмо аналогичният случай като у нас.


Оттук вече до осмислянето на редебилизацията има една крачка. Редебилизацията се родее с някои други думи, започващи с „ре”. Реформа, реконструкция, ремонтирам, реакция. Има и още, но тези стигат. Родее ги „ре”-то. Значи: ако обществото живее под някаква форма, например дебилизъм – реформа означава така коренно да измениш формата на нещата, че те да не са дебилни, а напротив.


Ако обществото си е изградило някаква дебилна конструкция – реконструкция означава така коренно да измениш конструкцията на нещата, че те да не са дебилни, а напротив. Монтираш дебилизация, ремонтираш – и няма дебилизация. Насреща ти провеждат акция на дебилизация, ти пък имаш адекватна реакция – и  няма дебилизация.


С думата „репутация” не става.


Ето така е то: дебилизация вчера и днес – и после редебилизация утре. Само с една подробност – някой трябва да иска да я направи редебилизацията, сетне да я направи, изобщо някой трябва да свърши работата по редебилизацията. Най-малкото поне да му стиска да опита. За тая цел повечето бели народи си имат гражданско общество, за да не им се налага да газят до шия в дебилизацията. А тя е като хлебарките, въди се навсякъде и трябва да я унищожаваш постоянно.


А сега да се върнем на апокалипсиса. Обещавам – за малко. Който мисли, че у нас не е почнал мекият (все още, слава Богу!) апокалипсис, че у нас държавността не е почнала да руинира, че държавата ни не е в колапс – да не чете нататък. Някой сигурно ще каже: какъв мек апокалипсис ви гази, какъв колапс ви пати – нещата вървят горе-долу добре. Дума да няма. Строи се, нали така?


Отбор юнаци, строени в редица, режат едновременно една лента. Пускат колите, след два часа новата магистрала се затваря и идват отново реконструкторите и ремонтьорите, които са били на по кафе. Долната граница на заплатите ще вдигат също така – вече няма да са по-малко с 200 лева от екзистенц-минимума за физическо оцеляване, а само със 150 лева по-малко от минимума за преживяване. Примерно. Понеже не знам точните числа.


Какъв мек апокалипсис, какви руини! Националите биха Германия на волейбол – юнаци. Пулев би някого яко – юнак. Гришо пак бие – юнак. Някакво умно наше дете победило на някаква олимпиада: ох, ох, на българска майка юнашка юначето! Не на конкретната майка, разбира се, а изобщо на българската майка.


А, и Полша ще ни ремонтира едни двигатели. И като литнат тия наши юнаци в небето с МИГ-овете №29, да му мислят Ислямска държава и Путин. Или без Путин… И така нататък. Какъв апокалипсис, мек ли, твърд ли – все тая! Животът си тече, всичко е под контрол. Дет се вика, всички сме граждани за европейско развитие на България. Нали? Е, освен тия, дето не са.

 

От друга страна, ако погледнем на дебилизацията от малко по-различен ъгъл и с по-други, недебилни очи, нещата изглеждат доста по-различни и в никакъв случая не са под контрол, ако не броим тоталния контрол на дебилизацията. Все пак, ако случайно се замислим, не сме на пътя на Атила или Тамерлан, няма чума и кърджалии, Толбухин не е на границата с Червената армия, при това освободителка.


В Европейския съюз сме, в НАТО, в едно-друго сме, в пето, десето, даже сме си в Европа още. Като континент. А държавата и държавността катастрофират. Та може да се погледне на нещата и от мек апокалиптичен ъгъл, нали? Да забележим, да видим, без изобщо да се взираме, някои данни за демографията, някои данни за населението по принцип, някакви избори с българи, турци, роми и даже цигани, с цикове-микове и оикове, да видим едно образование такова едно, едно здраве такова едно, ред съдилища такива едни, прокуратура ни божем, полицията ни родната, с извинение, местната власт, централната власт, всякаквата власт… И Волен, да не го пропусна.


Моля, вече сериозно. Аз примери за дебилизацията на държавата и конкретно на управлението в нашата клета държава няма да давам. Който иска, да погледне нанякъде из публичното пространство. Накъдето и да е. И навсякъде ще види пример до пример. А изключенията тук-там само потвърждават общата картина. При това би могло и да се спори изключения ли са или не съвсем.


Вие сами си отговорете: на коя институция от ония, най-важните и най-проветривите у нас, къде най-отгоре не седи дебил или по-точно отбор дебили? В коя община, в кой регион, в кое учреждение, зад кое масивно бюро? Без примери нали, без жълти павета, само наум.


Не, сега не ни трябват сега никакви дълбокоумни реформи, никакви грандиозни реконструкции, никакви изсмукани от пръстите процедури за козметични промени на дебилносивото в дебилнорезедаво от утре до вдругиден. Нищо подобно не ни е нужно сега! Сега е нужно само едно: спешна редебилизация на властта в България! А оттам и на България! Веднага!


Как обаче?


Ясно как, ще рече някой, Законно процедурно, сиреч демократично, как иначе! Това и дебилите го знаят.


Ами добре. Нека тогава си представим как можем законно и демократично да направим редебилизация у нас. Да си въобразим актуален диалог (есен`2015) между гражданското общество и някой много високопоставен дебил:


- Ако обичате, само за минутка – начева любезно и съвсем демократично гражданското общество. – Вие сигурно отдавна осъзнавате, че сте дебил, нали? И че е невъзможно по чисто биологични, да не кажем физиологични причини да изпълнявате длъжността, която заемате.


- Че нали я изпълнявам! – казва леко учуден дебилът как така е невъзможно, като е факт.


- Невъзможно е да я изпълнявате така, както трябва, както се изисква от закона и  характеристиката на длъжността ви – обяснява гражданското общество като на дебил.


- А, така ли – кимва дружелюбно дебилът. – Е, тогава ще си ида.


И става от мекия фотьойл, па си отива.


Отива си, ама друг път и в друг ненаучно-фантастичен диалог. Така че единственият начин за редебилизация е незаконното, непроцедурното, сиреч недемократичното (и прилагано навсякъде в демократичните страни, когато ножът опре до кокала) гражданско неподчинение. Или гражданският протест, гражданският мирен бунт, ако щете, срещу диктатурата на дебила, заменила диктатурата на пролетариата, сиреч довчерашната диктатура на пролетарския дебил.


Бунт като в Румъния днес. Знаете я Румъния, близо е. Оттатък Дунава е.


Ако някой измисли нещо различно от гражданското неподчинение, от гражданския протест, неизбежно ще получи Нобелова премия за редебилизация, понеже днес целият свят повече или по-малко е пламнал от масова дебилизация, а тук-там като у нас вече е тотална.


Няма наивници вече сред недебилите, романтиците сред недебилите умряха или душите им изсъхнаха в пошлата дебилиада. Нещата са оголени. Ясно е, че и при пълна победа на гражданското общество (която очевидно е невъзможна, но нека помечтаем), поне половината днешни дебили ще бъдат сменени от утрешни дебили. Утрешните овластени от самите нас дебили в началото ще се правят на свети води ненапити, понеже дори и най-тъпите дебили умеят да го правят, лицемерите и демагозите им недни. И ще мътят, и ще гадят, и ще провалят пак всичко, което докопат. А те яко докопват, навсякъде докопват и опропастяват.


Тъй че ще се наложи после пак да има протест и бунт, и пак протест и бунт – и така до възможно най-пълната, дълбока и всеобхватна дебилизация на България.


- И кой ще дойде на власт? – ще попита оня досадник, някой. – БСП плюс ДПС ли искаш?


- Не БСП плюс ДПС, не досегашни политици, а хора, излъчени от гражданското общество – ще отвърна.


- Какво е това чудо гражданско общество у нас? Няма такова у нас! – заяжда се досадникът.


- Ами ще се наложи да проима.


- И да проима, откъде са тия българи, дето ще излъчи?


- Ще си ги избере по света и у нас.


- И по какви критерии? – не мирясва досадникът.


- По каквито самото то си избере. И няма да са дебили, надявам се.


- Ама изборът пак ще е субективен!


- Разбира се, че ще е субективен! – ще река. –  Обективното приключи на 10-и ноември.


Я стига с тия досадници!


Изборът ни е тесен: или дебилизация, или затваряме кепенците след едно-две, най-много три поколения. Сполучим ли с дебилизацията, тогава вече ще видим ще го бъде ли и как ще го бъде тоя народ в историята оттук нататък.

……..


Я, ангелът небесен пак е дошъл, чете през рамото ми. И пак въздъхва.


- Все пак защо го написа? – пита меко. – Нали много добре знаеш, че никакво гражданско неподчинение и никакъв бунт няма да има?


- Знам – кимвам.


- Тогава?


- Е, написах го… Остава ми да се надявам на нобеловия лауреат за дебилизация той да ни отърве.


Ангелът се усмихва благо, махва ми с криле за сбогом и отлита по задачите си.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional