Защо точно Франция

Да се влезе в главата на бандит – особено ако той враждува с нея – не е лесна работа. Затова и на въпроса „Защо Франция?” не може да се даде еднозначен отговор. Още повече ако френският ужас трябва да се разглежда без неизбежната конспирология.

Защо тя? Ами защото тя, изглежда, е най-слабото звено в Европа, защото емигрантите там са най-много и на паразитизма им се гледа през пръсти; директорът на Центъра за изследване на страните от Близкия Изток и Централна Азия, Сергей Багдасаров, между другото полковник, макар и от резерва, вече каза, че Франция днес плаща за собствената си глупост.  Помощите там са огромни. Предградията на Париж гъмжат от терористи. Пуснаха ги в тила си и сега се разкайват. Ясно е, че това не е отмъщение за  бомбандировките в Сирия, това е възмездие за престъпната мърлящина на миграционните служби.

Има, обаче, и други версии, които, да си призная, ме е страх да чета. След парижките атентати, на мен, грешникът,  ми се струваше, че на фона на терористите Русия ще изглежда почти като приятел, че Владимир Путин за пореден път ще излезе сух от водата – в случая от Новорусия – ще предложи помощта си и тя възсторжено ще бъде приета! Оказа, че няма нищо такова. На срещата в Турция стана разговор за Укрйана, но предложената от Сергей Марков размяна – признание на Крим срещу съдействие в Сирия – си остана несбъдната мечта. И не само това. В самата Франция вече се чуват гласове: атентатите са изгодни не толкова за ДАЕШ, колкото за... Русия! Даже в тях, според туку-що огласени подозрения, са участвали граждани на Руската Федерация! Защото само Русия има полза от засилването на крайната десница: най-накрая французите ще се осъзнаят, ще изгонят Оланд, ще изберат Марин Льо Пен – или даже компроментирания, но издържлив Саркози, с когото нашето ръководство също е в прекрасни отношения – и ще се сдобием с главен съюзник в Европа. С най-сигурният.

Конспиролозите, разбира се, имат безкрайно поле за спекулации и аз не съветвам да им се вярва. Но те вече имат готов отговор: питате, защо Франция? Ами защото само в тази страна Русия има непосредствени интереси. Крайно десните политици тук имат добри шансове (на Льо Пен съчувстват не по-малко от 20% от избирателите, а вече може да са станали повече). И ако трябва някъде, нека го кажем така, да се окаже натиск – то точно тук е мястото.   

Мисълта ми е, че 2014 г. трудно ще се забрави. И, че надеждите за бърза реинтеграция на Русия в Европа изглеждат доста тъжно. Нас не само никой не ни кани да се борим с ДАЕШ – нас някои вече ни считат за тайни съюзници на ислямистите, поставят ни в техните редици. И дори да продължаваме да добавяме към всяко споменаване на ДАЕШ  „организация, която е забранена в Русия” – това няма да ни помогне да измием образа си на главната – или на втората по значение – терористична заплаха. И най-вероятно Марин Льо Пен никога няма да бъде избрана точно защото на нас тя много ни харесва.

Това е слабата Франция, чиято вътрешна сила автократите традиционно не оценяват. Те си мислят, че ако хората обичат виното, сиренето, карикатурите и свободата, то и полицията работи хлабаво. Но тя работи добре, както и навсякъде по света, където обичат свободата и мразят злите глупаци.  

Превод:  Боян Павлов