Данните от архивите на бившите тайни служби по времето на комунизма да бъдат достъпни в отворен код, който е лесен за обработка от компютър, така че изследователите да могат по-лесно да открият зависимостите между тогавашните служби на Държавната сигурност и съвременните, до какво е довело това, както и в каква връзка е с развитието на икономиката на страната по време на прехода.
Това предложи министърът на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова в встъпителна реч на международната конференция "Комунистическите тайни служби - митове и реалности", организирана от Комисията по досиетата.
Тя заяви още, че във вторник при представянето на новата книга на финансовия министър от първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков "След стената. Преходът в Източна Европа" някои присъствали определили преходът у нас като един от недобрите.
"Без да бъде казано директно преходът в България не е сред добрите примери - политическите реформи не вървяха наравно с икономическите промени. Тези автори казват, че у нас не се е провела лустрация, не се е разкрила цялата истина и това е позволило да се забави преходът и неговите резултати", посочи Бъчварова.
Според нея, макар и с известно закъснение, създаването на Комисията по досиетата компенсира този проблем.
Тя обвърза разкриването на цялата истина за управлението на Българската комунистическата партия и нейните тайни служби като важно условие за изграждането на съвременните тайни служби на страната.
"Не трябва да допуснем сянката на миналото да се пренася и днес", добави тя.
Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов посочи, че осем години работа са установени 12 500 лица, обвързани с Държавна сигурност. От тях 10 100 са обявени публично.
Той съобщи, че решението за пренасянето на и военните архиви, взето по-рано тази година от министъра на отбраната Николай Ненчев, е в ход, като се очаква да приключи в началото на следващата година.
|