Така им харесва

       Днес 9 декември 2015 се вглежда в 14 юни 2013, сякаш за да прецени какво пропусна да изиска докрай. Протестът от 2013 предотврати назначаването на председател на ДАНС. И това беше. Но политическият модел,  в който разделените уж по закон власти се преплитат уютно, остана непокътнат.

Две години след юни 2013 неизтръгнатият системен проблем избухна с нова сила, макар че правителството е друго. За оставка на предишното беше нужна цяла година протести. Сега може да отнеме повече време. Но има ли накъде да се отстъпва повече. Хубавото е, за който още не е разбрал, че маските паднаха. Видя се кой кой е. Видя се къде и с кого се позиционира. „Юнак до юнака, мила моя майнольо“ с гъста гора маждраци срещу министъра-враг и срещу реформата, за която през лятото излъгаха, че ще допуснат.

Много взе да вони. Не се търпи тази прословута „стабилност“ Радетелите й се надцакват по наглост. Един от тях твърди, че Радан Кънев има нужда от враг, за да осмисли съществуванието си. Защо премества акцента и смисъла на случилото се, както се мести пул в табла – по възможност с нагоден зар. Изобщо не ме интересува как Радан Кънев осмисля съществуването си. Интересува ме обаче и оценявам решението му да излезе в опозиция на правителството след това, което се случи. След отмятането на тези, които подкрепиха нещо през лятото, от което сега врътнаха опашки. Те как осмислят съществуванието си. За това не се пита. Защото те са на „правилната” позиция. Те не осмислят. Те преживят именно тази „правилна” позиция. При тях още действа рефлексът на червен или зелен флумастер, макар вече по-невидимо подаден. Тогавашният парламентарен регулировчик вече го няма, но това не накърнява дисциплината. Нишките в спазването й продължават да плетат блатния ни политически гоблен – символ на „стабилност”.

Дали от „излишното” фиксиране върху погребаната съдебната реформа не се вижда колко много други полезни неща прави днешното управление.

Не, неуважаеми. Нищо няма да потръгне преди изрично фиксиране тъкмо върху съдебната реформа, която съзнателно спънахте.

Един маждрак ехидничи, че Христо Иванов „беше добър човек”, но това не било достатъчно, за да е добър министър. Ама той още е жив, макар и отстрелян по техния кодекс. Кодекса, в който отстрелват, опраскват, сготвят и т.н.

Тук има нещо показателно. Използването на минало несвършено време – „Той беше добър човек”. Сякаш вече се е споминал, макар да е жив. В средите на споменатите маждраци не си ли на власт, от която да доиш, все едно си покойник. Защото ресурсът на маждраците, котараците и др. е от пребиваването във властта. Не жалете министъра, маждраци. За разлика от вас той е способен да осмисли съществуванието си и извън властта. Тази, която с кръв взехте, и която с кръв ще дадете. По-точно – тази, която ви подари чужда окупационна армия с всичките му там „екстри”.

Чувам, че „здравите” сили напредват и бележат успехи. Интерес за прокуратурата не са сделките около АЕЦ „Белене”, „Бургас-Александруполис”, „Южен поток”, а тъкмо ратифицираният договор с Полша за ремонт на самолетите МиГ-29.

Нещата следват своя ход дори и в малкия град Каварна, който от столица на рока е на път да се превърне в такава на казачока.

Посоката е ясна. Ако и този протест се умори и заглъхне или се примири с някаква привидно подхвърлена победа, за да пребъде днешното блато, значи си заслужаваме доживотен престой в него. Защото на тях им харесва така. Ако и на някои от нас им харесва – добре.

.

На другите, на които това не им харесва, ще кажа – пригответе си уютни дрехи и термоси с топли напитки. Бъдете готови да отделите време за присъствие пред държавните институции, които ви се подиграват, и за чиято издръжка плащате данъци.

Това, че идват празници, няма никакво значение.