Свободата днес и тук 14 Ноември 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЗА МЪЖКИТЕ ХОРА, МЪЖКАРСТВОТО И ПРИКАЗКИТЕ БЕЗ ПОКРИТИЕ

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Любен ЛАЧАНСКИ

Съпричастието към празник неминуемо води до размисли, спомени… До лирически отклонения,ако щеш. А не рядко и до сълзливи откровения, породени или от емоции или пък от емоционален причинител, с който са те почерпили, след като си устоял на всички празнични изпитания, описани по-горе...

И Богоявление, и Ивановден са тачени от нас дни. Не защото се регламентира пиянството на един народ /според Вазов/, а защото проявите на националния ни характер стават по-дръзки, оголени и неподвласни на времевите гримове и откутюрните моди.

Богоявление е откровено мъжки празник за нашата територия. Мъжки - до време, разбира се. След скачането в ледените води на регионалния “животворящ источник” и улавянето на кръста. След водосвета на байряците и рехавите маршировки на юнаците. След речите на ръководните “мъжки момчета”, естествено и съвсем желано е да се появи и нежния пол. Няма как ? Та нали на 6 януари е родена и Райна Попгеоргиева.Княгинята на така лелеяната ни национална самосъщност. На свободата ни. Мечтана и бленувана, както се пее по песните. И вечно непозната. И в чист вид, и като понятие.

Е, голем праз, че 2016 години след кръщението в река Йордан на Богочовека, някои човеци от град Калофер – България, се понапили, преди да влязат в река Тунджа. Човешко е, дето се вика. Пък и водите са ледени. Много важно, че някакъв си Областен чиновник направил скандал заради това? Обаче веднага кметът на градеца го контрирал най-воеводски и закономерно, че и ЮНЕСКО и ГИНЕС само чакат да им кимнем и цялото това етноложко великолепие, наречено “Мъжко хоро”, одма го слагат в скрижалите си вековни. Пък и нали все още ние командваме Юнеското.

Ние, Българите!

Няма драма, всичко е празнично и в рамките на архетипа ни национален, а и Тунджа-река е виждала и отмивала всичко. Свикнала е, един вид. А и ние като народ-зрител, също.

Не мога да си обясня обаче, дали в архетипа за който споменах по-горе се вместват и бутафорията и пустословието. И дали точно мелодраматично-умилителните живи картинки ни издигат смачканото, сдъвкано и унизано човешко самочувствие. Умните академични глави, може да са намерили в тяхто картинки, някакъв компенсаторен клапан, та съвременните шамбелани, наричани ПР-специалисти,  да ги промотират така неистово. Може би за  патриотично повишаване на либидото, или вместо увеличението на семейния ни фискален доход.

Тези остарели олуци за изтичане на обидите от нежеланото ни проскубано битие, обаче все повече се затлачват с тинята на ежедневието и не пропускат никаква чиста вода.

А нали на Богоявление-Водици, другото обиходно име на празника, именно мълчаната и обожествена вода от Божията благодат изпълнява нашите молитви. Така поне го пише във Вечната книга. Но, нали ние няма да сме същите, ако вярваме на всичко що се пише. Та дори и на Библията. Нейсе…

И не само се дивим на картинките, ами и говарим нелепици. Такива, че и без да си падал във водоем могат да те побият ледени тръпки, само като ги слушаш.

Прочее на Богоявление е роден и Ботев. Ха така! Ето още един незаобиколим повод да се вкара мътеница от приказки в съзнанието на човеците, които щат-не щат, все още слушат гледат и четат събитийностите от ежедневито си. И защо ли, да ги пита човек.

Предполагам, че и дори и пришълците от т.н.трети свят и отседнали у нас знаят че Христо Ботев е български поет. Това е достатъчно за тях. За нас, обаче не е…Не така мислят обаче велможните умове придобили временен мандат за управление на страната.Именно за това и възлагат на някой си Димитър Главчев-депутат и като такъв, и.д.зам.председател на Народното Събрание на България да прочете дежурното началническо слово, имащо за цел да отбие номера/задължение: Всенародно преклонение пред паметта на поета-революционер. И Главчев чете следното:

Той е героят погледнал напред във времето.Име в нашата история, което през годините обединява всички нас. Неспокоен и верен на най-човешката кауза-свободата. Ботев избира пътя на себеотрицанието и саможертвата в името на своя идеал.”

 

Ще  ви спестя по нататъшните излияния на четящият началник Главчев, който дари нацията с поредната салата Оливие от щампи, заклинния и придихания, изпълнена с повишена канцеларска доза от чиновнически устрем, принудено вдъхновение и изменено от тържественост лице.

Гавра е пред Поета, разбира се, да се препубликуват такива недомислици. И то на рождения му ден. Честно казано, аз съм им свикнал.Наслушал съм се на тонова пляка адресирани към неколцината заслужили, достойни българи и ЗАчетени от роти чиновници пред полкове от скучаещи и мучащи присъсващи. И въпреки всичко си задавам въпрос:Защо? Кому е нужно това, ГМО съчинено от неизвестен парламентарник сътрудник, слово? Има ли смисъл от него. Не! И три пъти не! Защото този парламентарен мъжкар нанася повече вреди с думичките си, нежели филоксерата и Колорадския бръмбар, станали ноторно известни в недалечното ни нещастно минало. Нима не можеше някой съвременен брат по перо да произнесе слово за Ботев, ама не да ни обяснява какво е искал да каже геният.ы за това, как настоящите гении, гледат на неизминатия път от Вола до съвремието. Или да се прочете писмото му до Венета. Или дявол знае, какво, ама да е от сърце и да не еказионно и намирисващо на политкоректност. Иначе, по темата за нерадостното ни историческо наследство почти всички сме изкарали по една тройка

Що, настоящето да не би да е по-щастливо,ще реагирате вие? Не, не е щастливо. Отговарям директно. Но нима Богоявленецът или Войводата да са живели по-весело, по разбано и благато? Доста май се оплаквахме. Прекалено май, без сълзи плачем на чужди гроб, ако влезем в стилистиката Ботева. И поне някаква минимална надежда май още имаме, че сами можем да променим дереджето си. Ако искаме. Стига да сме разумни и разсъдливи. Именно разсъдливи, а не подвластни на щампите и чиновническия сленг и мислене на акселерати.

Никой няма нужда от орда кретени, които пияни даалдисват в  студени зимни реки и тресавища по долни гащи, за да се напият смертелно по подир и след това да псуват и Бога и майка си, и баща си, и раждането си. И страната на нещастното си билогично появяване. Това не върши работа никому. И не дава работа също така. Най вече тям. И всем нам, естествено.

Никой няма нужда от оперетъчна и отделно взета, преторианска гвардия, която замята неопетнени от минали врагове пряпорци и байряци пред телевизионните камери и пее бунтовни, победни песни, на бос крак. А иначе е небоеспособна, унила и разоръжена. А най-вече демотивирана и дезорганизирана.

Кой го е еня за беден и унизен народ,хрисимо слушащ убоги слова от НЛО-началници, а иначе кроящ планове и мисли как да отреже въжетата над моста по който тече животоспасяващият хуманитарен трафик на държаватата. Та да продаде пусти въжета  за бели пари. Щото пред взорът му са черните дни на институционалната забрава.

Кой ще се хвърли не в мочурища, а да прави семейства и деца и да кръщава отроците в светата ни Православна вяра, когато един неадекватен човек изкомандва Божи служител с думите:”Ръси, ръси попе да изгоним даволи и талъсъми…” И свещенникът, милия вместо да го низвергне, ръси ли,ръси с китайска фалшива китка.Какво да прави?Много важно, че е третия по значимост църковен прзник в календара на Православието. И, какво ще прави, бедния отец след като и той е чиновник, а действието се развива в най-първата канцелария на татковината:Министерският съвет. И то в престолнината на православна България. Град с име на мъдрост. Вятър и мъгла. Но, както е казал един умен мусюлманин:И това ще мине.

Докато един не дотам надарен с ум от Аллаха, духовен водач на мюсюлманите у нас излиза с вернопаданическа челобитна декларация към правителството в която казва:

Ние сме длъжни, и трябва да възстановим Българският характер на Мюфтийството и единението на мюсюлманите у нас.”

 Да, именно Българският характер на Муфтийството…

Тук моето морно съзнание започна да ми се подиграва персонално, да ме потиква към груби и нецензурни квалификации, а защо не действия.

И тъй като и утре - 7 януари също е празник, този път в прослава на Св.Йоан Кръстител. Което ще рече, че из цяла България ще се пее Богоугодната песен “Иване…Иване…”, за която от сигурни източници знам, че не е посветена именно на Св.Йоан Кръстител, самостоятелно реших да си намеря самотно място в което и моя скромност да се предаде на празничното настроение.Затова си купих стъкло вино в едно заведение за непушачи ветерани и столетници, и без да ща написах на салфетката следното:

 

“Търкулнат по наклонената плоскост на земята,

човекът се държи да не изпадне.

 Страхува се, че бездната го мами.

Обаче тя и той са ден-до пладне.

Човек не знае, точното мерило,

С което да изследва сетивата.

Усеща своето сърце-като кандило,

разбито. И обратно на луната…”

 

Реших, че е излишна емоция.

Платих.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional