Свободата днес и тук 21 Май 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

За кого бие камбаната на давността за престъпленията на комунизма

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Майя Любомирка, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 

Отказ от справедливост за жертвите на червения терор ще е поредното тържество на посткомунизма

Има ли икономически мотиви, да не се търсят източените 1 милиард долара

Ще се оттеглят ли заради морални подбуди и конфликт на интереси някои конституционни съдии


Новината от тези дни е, че Конституционният съд вече образува дело по искането на главния прокурор Сотир Цацаров да бъде отменен като противоконституционен текстът от Наказателния кодекс за отмяна на давността за престъпленията на комунизма. Определен е и докладчик по делото – съдия Мариана Карагьозова – Финкова. Съдия Карагьозова – Финкова е една от двете президентски квоти в Конституционния съд.

Все още обаче не са конституирани страните по делото. А и поради сложността на казуса, навярно ще отнеме много време до решаването му. Така, че колелото за отказ от правосъдие за жертвите на комунизма вече се е завъртяло. Остава ни да видим какъв ще е моралът на конституционните съдии, когато вземат мъдрото си и надяваме се справедливо решение.

Да припомним, че през септември 2015г. парламентът гласува революционна поправка в Наказателния кодекс, по предложение на депутата Методи Андреев, с която отпадна давността за престъпленията, извършени от комунистическия режим. В нея е записано, че давността отпада при престъпления "извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с така наречения „възродителен процес".

Ден преди най-светлия християнски празник Рождество Христово главният прокурор Сотир Цацаров оспори пред Конституционния съд (КС) промените в Наказателния кодекс (НК), свързани с отпадането на давността за престъпления на комунистическия режим. Промяната в НК предвижда разследванията, прекратени заради изтекла давност, да се възобновят. Според прокуратурата обаче това противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона и забраната за дискриминация, както и на други норми на конституцията.

Обявената цел на закона, внесен от ГЕРБ и Реформаторския блок, бе да направи възможно поне част от отговорните за мъченията и убийствата в трудовите лагери, както и за насилствената смяна на имената на българските турци (т.нар. Възродителен процес) 

да бъдат изправени пред съда

Така главният прокурор посегна на паметта на жертвите на комунизма и техните наследници, които искат справедливост за стотиците хиляди унищожени съдби.

Но не само за това става дума. Текстът от НК позволява да се потърсят каналите на източения и потънал в неизвестни джобове повече от 1 милиард долара държавен ресурс в началото на промените. Дали пък тук не е заровено кучето? Но за това ще говорим по-надолу.

Сега да се върнем към Конституционния съд, който е ръководен от бившия главен прокурор Борис Велчев е внук на „другаря" Борис Велчев, вторият човек след Живков, член на Политбюро на ЦК на БКП. Баща му пък Владимир Велчев е бил посланик в Лондон, Отава и Москва в годините на комунизма. Червената нишка обаче не свършва тук. И не е само той. Големият въпрос е 

ще се оттеглят ли заради морални подбуди и конфликт на интереси

някои конституционни съдии?

Може би е наивно да се мисли за подобен ход в нашата правосъдна система, но световната практика изисква това. Което, струва ми се, няма да видим.

Нека да си го кажем в прав текст – искането за връщането на давността за престъпленията на комунистическия режим не е обикновен юридически казус. Това е политически въпрос, и в него се оглежда моралът на днешното ни общество. Ако отново се върне давността, за пореден път ще бъде отказана справедливост на жертвите на репресивния режим. Колкото до мотива, че новият текст бил дискриминационен, искам да попитам: За каква дискриминация може да става дума – това е все едно да кажем, че нацистите са били дискриминирани, като бяха съдени от Международен съд, а и до днес живите нацисти продължават да ги издирват и съдят.

Искането на главния прокурор за обявяване противоконституционността на поправките в Наказателния кодекс, които отвориха възможността за преследване на престъпления при комунизма, е в разрез с всички демократични принципи и справедливост, към които българското общество се стреми през последните 26 години. Такъв беше изводът и на кръглата маса „За справедливостта няма давност", която се проведе в София и беше организирана от Съюзът на репресираните от комунизма „Памет" и правозащитната Федерация „Справедливост – България". Участниците приеха и Декларация, която изпратиха до председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд и до посолствата на страните-членки на ЕС. (Пълният текст на Декларацията публикуваме отделно, б.а.)

И докато у нас се опитват да препънат всяка възможност за справедливо възмездие за стотиците хиляди мъченици на режима и техните наследници, в съседните страни историята върви в друга посока.

Прокурор Дениса Кристодор влезе в историята миналата есен, след като започна първото дело в Румъния срещу началник на комунистически затвор, обвинен в престъпления срещу човечеството. 89-годишен комендантът на най-злокобния румънски комунистически лагер „Ръмнику старт" вече е осъден на 20 години затвор и глоба от 300 000 евро. Така в съседна Румъния прокурори търсят справедливо възмездие от министри и хора с високо обществено и служебно положение, измъкнали от държавата стотици милиони, бивши затворнически началници в комунистически затвори, заподозрени в мъчения и убийства. Там явно

не се смята за дискриминация декомунизацията

Само в Чехия са издадени 70 присъди на бивши комунистически величия в годините на демокрация. И още – през август миналата година седем страни подкрепиха предложението на Естония за създаване на пециализиран международен съд за престъпленията на комунизма.

Това стана в естонската столица Талин, където се проведе международната конференция „Криминалното наследство на комунизма и нацизма", посветена на европейския Ден за почит към жертвите на сталинизма и нацизма, който се отбелязва на 23 август. Представители на министерствата на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия излязоха със съвместно изявление за необходимостта от разследване на престъпленията на комунизма и създаване на специализиран съд за това. Участниците във форума взеха решение да бъде сформирана група от експерти за реализиране на идеята. Естонският министър на правосъдието Урмас Рейнсалу огласи предложението за създаването на специализиран съд със статут на междудържавен орган, който да разследва престъпленията на комунистическите режими. „Ние трябва да изнесем престъпленията на комунизма, да бъдат оценени на международно ниво и заедно да ги осъдим. Днес престъпленията на комунистическите режими не са от компетенциите на нито един международен съд." - коментира Рейнсалу. По думите му, осъждането на престъпленията на комунизма е необходимо заради паметта на неговите жертви и новото поколение европейци трябва да направи така, че тези престъпления да бъдат осъдени“.

И тук стигаме отново до жалката истина – бившият български министър на правосъдието Христо Иванов, претендиращ за реформатор не присъедини страната ни към тази инициатива. Чудно ли защо?

А ето какво става в Германия, където има практика 

да се понася историческата отговорност

Асощиейтед прес съобщи преди дни, че деветдесет и четири годишен бивш надзирател от нацисткия концлагер "Аушвиц" е изправен на съд в Германия по обвинение по 170 хиляди точки за съучастие в убийство, както и за това, че е служил в концентрационен лагер, когато стотици хиляди унгарски евреи са били отровени с газ. Бившият сержант от СС Райнхолд Ханинг поддържа твърдението си, че е служил в част от комплекса на лагера "Аушвиц", където не е имало отравяния с газ. Прокуратурата от своя страна отстоява тезата, че всички надзиратели са помагали за работата на лагера, както и че по време на така наречената "Унгарска акция" през 1944 г., когато стотици хиляди унгарски евреи са транспортирани в лагера - почти всички са били задължени да помогнат за справянето с огромния брой пристигащи в комплекса за убийства в намиращата се под нацистка окупация Полша, отбелязва Асошиейтед прес.

И това са само част от примерите. И не е въпросът да се замеряме с примери, а до се опитаме да кажем ясно, че не може да има давност за престъпленията срещу човечеството, каквито бяха квалифицирани и издевателствата на комунизма.

Става дума за историческата отговорност, казва специално за Faktor.bg евродепутатът Андрей Ковачев. „Приветствам решението на Народното събрание да отпадне давността за престъпленията на комунистическия режим, както и на всички тоталитарни режими. Това е практика в демократичните страни. С голяма почуда видях и прочетох аргументите на главния прокурор до Конституционния съд за отмяна на това решение. Смятам, че това искане е неправилно, не отговаря на практиките в европейските демократични страни. Тук става въпрос за историческа отговорност пред нашите страдалци, които са понасяли ада на комунистическия режим и трябва да се потърси отговорност на тези извършители на престъпления срещу човечеството.

Жалко е да кажем, че ние не сме имали декомунизация, за да има рекомунизация. В България не се извърши нито лустрация, нито декомунизация, останаха по нашите населени места изключително много символи, наименования, паметници на имена на комунистически диктатори и функционери. И това са комунистически пропагандни инструменти, а не паметници. Аз не призовавам те да бъдат премахнати, а да бъдат или преместени, или да се сложат табелки, които да посочват, че това са пропагандни инструменти на един престъпен комунистически режим, донесъл толкова много страдания на нашия народ.

Аргументите на главния прокурор са повече технически: че ще се създаде много работа на прокуратурата, че се създава по някакъв начин прецедент. Аз не смятам така: ако си убил някой, ако си участвал в престъпленията срещу човечеството, то няма как да е прецедент."

Опити да се търси справедливо възмездие за комунистическите издевателства са правени. И то не от кого и да е, а от

двама главни прокурори Мартин Гунев и Иван Татарчев

Колегата Христо Христов припомня, че Мартин Гунев е първият, който през 1990 – 1991 г. от името на Главна прокуратура започва делото за убийствата в последните лагери на комунизма. Той иска Народното събрание да приеме текст, с който да отмени давността, за да може прокуратурата да си свърши работата. ВНС обаче приема решение, че за престъпления срещу човечеството следва да има наказателна отговорност, но ... не и със задна дата. Поради, което и Мартин Гунев спира делото за лагерите на смъртта.

През 1993 г. главният прокурор Иван Татарчев прави безпрецедентен акт - главен прокурор влиза в съдебна зала по делото за лагерите и настоява за най-тежкото наказание срещу подсъдимите. Ето и блестящата аргументация на вече покойния главен прокурор Иван Татарчев: „Наказателна давност не може да тече за хора, които не са били предмет на наказателно преследване. Обвиняемите по делото за лагерите са били поставени над тогавашните закони." Татарчев мотивира тезата си със строго секретно решение на ЦК на БКП, издадено през 1952 г. Според документа при възбуждане на наказателно преследване срещу партийни члeнове, прокурорите трябвало да искат съгласието на съответния партиен комитет. Решението е било отменено едва на 6 май 1963 г., посочи бившият главен прокурор.

Второто основание е чл. 318 от висшия наказателно-процесуален кодекс, приет през 1952 г., аргументира се Иван Татарчев. По думите му в него пише, че след като разкрие виновния и определи обвинението му, военният следовател иска разрешение за привличането му като обвиняем и предаването му на съд от началника, а за офицери и генерали - от министъра на народната отбрана, съответно от министъра на вътрешните работи.

Делото за лагерите беше образувано чисто пропагандно през март 1990 г., по време на първото правителство на Андрей Луканов. По него бяха привлечени като обвиняеми бившият заместник-вътрешен министър о.з. генерал Мирчо Спасов, началникът на лагера в Ловеч Петър Гогов, заместникът му Цвятко Горанов, служителят на Държавна сигурност в лагера Николай Газдов, надзирателката Юлияна Ръжгева.

През 1993 година те бяха изправени пред състав на военната колегия на Върховния съд, а Иван Татарчев лично ги обвини в извършването на 14 убийства в периода 1959-1962 година.

Съдебният процес обаче беше блокиран няколко месеца по-късно след смъртта на Мирчо Спасов. Заради процесуални пречки и юридически спорове делото беше препратено на съда в Плевен, но оттам по-късно отново върнато в София.

А през септември 2002 г. е прекратено от тричленен състав на ВКС

поради изтичане на абсолютната давност

Наистина ми се струва, че е сън. Че живея в някакъв бивш свят. Че машината на времето се е завъртяла и съм се върнала някъде в 80-те години на миналия век. Защото здравият разум не може да повярва, че сега, когато отново могат да бъдат повдигнати обвинения и да се търси главно морална отговорност, главният прокурор на една европейска държава иска отпадане на текста за отменената давност. Това е отказ от правосъдие казва колегата Христо Христов, който изследва комунистическото миннало : „Категорично можем да определим искането на главния прокурор като отказ от правосъдие. Защото в България не беше извършена декомунизацията. А това на първо място включва правосъдие, осъждане на режима, на второ място това означава лустрация, отваряне на досиетата. Както и изучаването на тези престъпления.

Много малко дела могат да се обхванат по този текст. Да кажем, че по делото за лагерите всички вече са починали. По делото за „възродителния процес" остана само бившият премиер Георги Атанасов. Другото дело, което прокуратурата трябва да възобнови на базата на това, че давността е отменена, е убийството на писателя Георги Марков и опита за покушение на Владимир Костов – не се прави нищо, въпреки че е дело с международен интерес.

В решението на парламента не се засягат само убийства, а и за престъпления на комунизма. Например дело № 4 за установяване на причините на икономическата катастрофа. Има документ на Националната служба за защита на конституцията от 1991 г. , в който документ до Главна прокуратура се отбелязва, че задграничните фирми, които са печеливши и е трябвало да приведат тези печалби в държавната хазна, започват да злоупотребяват с тези пари. В документа става дума за 1 милиард долара. Г-н Цацаров, атакувайки давността, дали иска или не иска да разследва източването на български държави капитали.", пита Христо Христов.

Димитрин Вичев, от Движение Обществен натиск специално за Faktor.bg съобщи, че настоява

и членките от ЕС да бъдат уведомени

какво става в страната ни. „Движение „Обществен натиск" подготвя декларация до Конституционния съд против отмяна на давността. Но сме с ясното съзнание, че нищо няма да се промени. Както на 15 януари написахме до всички институции мотиви защо не трябва да бъде издигана кандидатурата на Ирина Бокова, която дори едно извинение не поиска от жертвите на комунистическия режим, и правителството на България не се съобрази с нас, гражданите. Затова написахме декларация, която изпратихме до правителствата на Съединените щати, Великобритания, Франция, до всички източноевропейски държави, за да знаят кого българското правителство издигна като официална кандидатура.

Казвам това, защото времето на прошенията свърши. Има ясна разделителна линия – ние, антикомунистите, демократи и всички комунисти. Положението е критично за България. Нямаме право на повече илюзии".

Обществото няма да стои със скръстени ръце. Предстои на 14 март в Брюксел по инициатива на Андрей Ковачев да бъде представен българският филм „Народен дом на терора", и да се организира дебат „Знания за миналото, памет за бъдещето" от поредицата „Изстраданата европейска мечта на България 1944 -1989 г".

А дали Конституционният съд ще се съобрази с общественото мнение, предстои да научим.

Снимки в галерия:

1. Живков и заместника му Борис Велчев, в. "Политика"

2. Главният прокурор Сотир Цацаров

3. Покойният главен прокурор Иван Татарчев

4. Евродепутатът Андрей Ковачев

5. Христо Христов

4. Димитрин Вичев

ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛАТА МАСА „ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА НЯМА ДАВНОСТ"

„Главният прокурор на Република България атакува като противоконституционни влезли в сила промени в края на месец септември, свързани с престъпленията против мира и човечеството и извършени в периода 9.09.1944 г. до 10.11.1989 г. Според промените в Наказателния кодекс тези престъпления нямат давност. Г-н Сотир Цацаров обаче иска да бъде върната давността на престъпленията, тъй като тези текстове не съответствали на принципите на правова държава.

Не е нужно човек да бъде юрист, за да знае, че по времето на комунистическия режим не е могло да тече давност поради факта, че тоталитарният режим контролира разследването на съдебните органи – от следствието до съда.

За нас това е недопустимо и несправедливо тълкуване в юридически план, защото престъпленията срещу мирни граждани, които са защитавали своите изконни граждански права и са имали смелостта да ги отстояват е престъпление, което не може да има давност. Вносителите на поправките в Наказателния кодекс, между които и нашите организации считат, че както няма давност за престъпленията на нацизма, така не трябва да има давност и за престъпленията при комунизма. Не трябва да има давност срещу престъпления, извършени на база на радикална религия, търговия с оръжие, унищожаване на документите на Държавна сигурност.

След Втората световна война беше осъден нацизмът. Комунизмът донесе не по-малко злини на човечеството. Седем страни подкрепиха предложението на Естония за създаване на специализиран международен съд за престъпленията на комунизма. Във всички бивши страни от Източния блок бяха отворени досиетата на хората, сътрудничили на престъпната комунистическа власт и беше проведена лустрация. В съседна Румъния това се случи преди една година. Във всяка една от страните се създадоха институти за паметта, която трябва да се съхрани за тези мракобесни времена. Единствено в България не се проведе лустрация – нито пълна, нито частична. Нямаме и институт „Памет".

Сега, в лицето на главния прокурор, господин Сотир Цацаров, приетите и влезли в сила текстове се обжалват. Кои са последствията от отмяната на тези текстове в Наказателния кодекс – да бъде зачеркнат живата на хората, които несправедливо са били избивани, въдворявани, изселвани и преследвани. Да се зачеркне не само техния живот, но и този на близките им, които мълчаливо са страдали. И не само това – никога не са могли да живеят без страх, никога не са могли да реализират своите стремежи и мечти.

Господа съдии, ние няма да позволим това. Ще се противопоставим, в случай, че това се наложи и ще се обърнем към Европейския съд за правата на човека."


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional