Из Европа с укулеле, или как един французин възпя Велико Търново

Диана Пеева, http://www.dnevnik.bg

 

•  
•  
•  
•  
•  
•  

Двама братя, един трон,
Освобождаваме страната си от императора.
Двама братя, един трон, хайде, братко,
Ще се възползваме от недоволството,
Ще победим Исак, от когото негодуваме,
И ще си върнем България.
 
Това не е стих, възхваляващ въстанието на Асен и Петър, от позабравен български поет. А припевът на песен, записана преди няма и година. Оригиналът е на английски, а текстът, музиката и аранжиментът са дело на млад французин.
 
Бен (пълното му име е Бенджамин) всъщност има не една, а цели единайсет песни, посветени на България и обединени в албум. Всяка от тях разказва за конкретна местност или град, през който Бен е минал, за някой обичай, който е опознал, като част от "синьото" му пътешествие през Европа. Пътешествието е "синьо" като неизменния спътник на Бен – неговото укулеле. На малкия струнен музикален инструмент е изпълнена и песента "Peter&Asen: Two Brothers, One Throne!", цитирана по-горе, както и всички останали мелодии, които могат да бъдат намерени в блога на французина - Ben’s ukulele road trips.

Пътешествието му е изключително нискобюджетно – придвижва се с обществен транспорт, спи в хостели, ако времето го позволява – и под открито небе, често отсяда у хора, с които се сприятелява по пътя. И през цялото време пее.
Бен започва европейското си "турне" по пътищата на Европа през март 2015 г. от София. Решава да избере България съвсем случайно – сестра му била на почивка тук преди време и му казала, че е хубаво. Препоръчала Копривщица и Велико Търново. А младежът, който по това време живеел с родителите си, не мислил дълго. Събрал багажа си, изразяващ се в две укулелета, лаптоп, спален чувал, четка за зъби, резервна тениска и яке, и потеглил.
 
"Бях отегчен", кратко отговаря Бен, когато го питам защо се е отправил на своето "синьо пътешествие". После се шегува, че след краткия му период на безработица родителите му най-накрая са били истински щастливи, че ще освободи дивана им и ще остави телевизора само за тях.

"Истината е, че обмислях идеята от много години, постепенно осъзнавайки колко обичам да пиша песни, докато пътувам, и колко обичам да споделям тези песни със случайните хора, които срещам. Изобщо споделянето е важна част от писането на текстовете", продължава сериозно той.
 
Така една след друга се занизват песните на Бен и неговото укулеле. За Велико Търново, Копривщица, Белоградчик, Варна, дори за Бузлуджа. За Букурещ, Сибиу, Трансилвания, Одеса, Лвов и т.н. И след всяка държава оставя по един албум. В България Бен пее за Асен и Петър, за скалите на Белоградчик, за моста над Дунав (при Русе), за мартениците. Пее за нещата, които го изненадват, които го очароват и го вдъхновяват с лекота. "Всичко, което ме впечатлява. Монументът на Бузлуджа, чупенето на яйца за българския Великден, Белоградчишките скали, мартениците... всички те си имат песни", казва Бен и продължава, че това, което ще запомни от България е необикновената смесица между духа на Белоградчик и "шантавата странна сграда" на Бузлуджа.
За няколкото месеца, прекарани по пътищата на България, той я е опознал много добре. До степен, че представяйки се казва: "Аз съм Бенджамин, но може да ме наричате и Калоян." И познанията му се простират отвъд бозата, ракията и шопската салата, които иначе много цени. Разбрал е например, че в страната расте прекрасно и отворено към света младо поколение, "но трябва да се отървете от мафията". Знае, че "във Варна са най-страхотните дюнери" и че е малко вероятно някой тук да си купи албума му за България, защото българите просто не дават пари за музика.

"Мисля, че България по-скоро ще осъществи собствена космическа програма, преди някой в страната да си купи албума. Просто българите не правите така. Мартеници – да, "Мистерията на българските гласове" – да, купуване на албуми – не", обобщава той с усмивка.

За десет месеца Бен минава през България, Румъния, Молдова и Украйна. Маршрутът му може да бъде проследен тук. След Украйна той се завръща за кратко във Франция, за да записва песните си, да работи върху блога си и да събере нови средства, с които да финансира следващите си пътувания, докато обиколи цяла Европа със своето укулеле. Бен набира средства, освен чрез продажба на албумите си, и чрез дарения срещу които изпраща картичка от някоя от дестинациите си.
 
А коя ще е следващата страна и той не знае. Защото тайната на неговото музикално пътешествие е, че не планира. Единственият план е европейското му "турне" да завърши на островите Сили в Южна Англия. "Номерът е да не мислиш твърде много. Отивам някъде, пиша песни, записвам ги, правя подкаст с местните, после няколко дни мързелувам и продължавам по пътя", разказва Бен. За него е изключително важно да не прави предварителна подготовка, нито планове за мястото, което ще посети.

"Идеите за песните ми хрумват, когато откривам нещата спонтанно. Да се изненадам, да се очаровам, да се впечатля или пък да се шокирам. Така обичам да пътувам, така имам нужда да пътувам. Създаването на песни е странна химия."

Бен се надява да се върне в България, защото карането на сноуборд на Боровец и разходката сред цъфналите дървета в Странджа си заслужават. Надява се и след Европа да има шанса да се отправи на "зелено пътешествие" през Южна Америка, а после – на "червено" – през Азия. Единственият проблем са парите, чието набавяне отнема време. "Предполагам, ако го заслужавам, вселената ще ми го даде по някакъв начин. Ако песните ми са скапани – няма да ме остави да пътувам", заключава той.

Всъщност голямата му цел не е просто да пее и да се весели, макар че широката му усмивка и неподправеното чувство за хумор, в комбинация с малката "китара", заблуждават човек. "Искам да покажа какво прави всяка култура уникална и красива. Невежеството води до проблеми, до напрежение. Но ако познаваш съседите си и културата на страните по света, така ще насърчиш мира", уверен е Бен.
 
В края на разговора ни Бен се връща отново към България. "Може ли някой да ми изпрати мартеници за 1 март? Може да ми пишат и във Facebook. Искам да закича приятелите ми тук. Това е любимата ми българска традиция и искам да я внедря във Франция."

http://www.dnevnik.bg/na_put/2016/02/15/2704713_iz_evropa_s_ukulele_ili_kak_edin_francuzin_vuzpia/?ref=interview