SATRAIASKA* НРБ

След като преди дни, европейският началник Жан-Клод Юнкер обяви гороломно и без да се притеснява от предишни любезности и целувки, че европейските ни бъдещи шансове дори с братска Ромъния се разделят безвъзвратно и то поради собствената ни непригодност, тоест ние си оставаме във фризера на дебилите. Тогава, един национално много  отговорен бизнесмен с прилични дрехи, се закахъри за дереджето ни и като известната ни Многострадална Геновева проплака:

“Те ни дискриминират, това не е вярно, това е…” и т.н. и хукна да си говори с Бойко Борисов, вадейки от джоба на сакото си фина бродирана кърпичка.

Намерил с кого да говори? Ама, отговорността не прощава никому…

Ех, господине Домусчиев, нима мислите, че онези в Централата на Европа са се родили по-тъпи от нас и от Вас, образно казано, защото не са чели ДИАМАТ и ИСМАТ, та нарочно сега ни оставят в килера на “чакащи демокрации”. А там, в килера, когато стане страшно и като нахлуят накогашните братски арабски освободителни движения, да има с какво да се занимават. Та да не припарват до централно-европейските булки.

Не, уважаеми Домусчиев, те въобще не са по тъпи от нас, а от Вас още повече, защото много добре знаят, без ДИАМАТ и ИСМАТ, че в една катаклизмена ситуация, ако пуснеш на терена на сблъсъка /какъвто и да е той/ зле обучен и поради това несигурен боец, кончината му е по вероятна, загубите тоже, отколкото ако си кюта в обоза на своя си патриотичен посткомунизъм.

Дразнещо е, разбира се, това сиромахомилско поведение /точния превод на понятието потърсете  в теологичен речник/ на бивш махленски гамен, който ошамарен, знае че е виновен, но му се ще пак да се фука пред гаджето си, че още е ербап.

Та, какво направиха властите на страната и помощните им присъдружни организации, като КРИБ на Домусчиев, за благоденствието на оскотялото ни и обезверено Отечество, освен да си гледат геченмека /мекият хляб, според Вазов и Славейков/ и да ни се карат от екраните на телевизори и монитори, че ние – тъпаците, разбираш ли, нищо не разбираме. Дори и от футбол, който пак те ни продават на свободни цени, за държавна сметка, разбира се. Патриоти отвсякъде!

Хайде, де…

Ами онзи, душеприказчикът им и реалния изпълнител-парафьор на всички сенчести поръчки в татковината. Явно, освен “конграчулейшънс”, вече е овладял и други ругателни думи на незабравимият си банкянски диалект:

” Гадове, гадове, едни, които мучат лъжат…” и още каквото се сетите. И това в обръщение към неговия Суверен.

Суверен е народът, нацията, ние хората, които сте гласували за него или не сме гласували за него, но според демократичните принципи на битието, към което се стремим, той има /няма възможност да ни ръководи четири години.

Откъде-накъде, точно Б.М.Борисов ще нарича мен и семейството ми гадове. Гадове значи са и лекарите, които изродиха внук му. И даскалите, които ще го учат някой ден, ако акселератът все пак поиска, и… дори богобоязливият дядо Добри. Който преди светиня му Дионисий да тури цена за вход на портите на храм “Св. Ал. Невски” събираше стотинки от оцърковените люде и ги даряваше именно за църковните работи и нужди, а не си назначи портиер-касиер, примерно.

 Господи, ние ли се криво молихме, Ти ли ни криво разбра? Да, и това е библейска приказка.

 Лаф,  според сленга на Борисов  и компаньолата му, но не и нашият, на горепосочените гадове.

Кой бе, уважаеми премиер Борисов, не озапти Пеевски, та сега заради него ни слагат в колибата на кучето-помияр. С лапи до все гладната си муцуна.

Кой не си свърши работата с управлението на държавата, като цяло и с кражбите и корупцията, в частност.

Как се получава така и то повсеместно в България, че за едно шосе да е договорена определена бюджетна /или дарена/ сума, а на финала държавата трябва да плати двойно. И то все на едни същи - “заподозрени”?

Кой е виновен? И кой е тъпакът?

Ние, Борисов!

Ние сме тъпаците, защото те търпим, теб и присъдружните ти котараци, мишоци или мишкуващи индивиди, да се подигравате с нас и на сън, и на яве.

Защото Борисов, /нали така те ругаеше Симеон- Втори/ ти си доста одиозна фигура на националаната ни убогост. Супер даже одиозна.

Че този човечец, който сега идва следварително да ти бърше горчивите генаралски сълзи след поредния тотален провал, само преди месец те руга в нарочно писмо, дошло от топлите страни.

А вие, Борисов, му отвърнахте, да си пече зимъс кълките на дълги милионерски ваканции и да не ти дава акъл.

Странни са утешителите ви, Борисов?

За съветниците и другарите , да не говорим.

Кой от кой, по-смешен пладнешки карагьозчия. Защото дори и “алгоритмите на добрите мафиотски практики” не можаха да усвоят. Усвоиха синема-тъпотиите, на които се прехласват циганетата от любимото ни село Мало Бучино. Смеят се в лице, а после хвърлят камъни в светещите вагони на отминаващият влак. Това е тъпата и единствена благодарност на подобни мекерета-недоучки, които си държат  живописни портрети на теб и сестра ти в някой от холовете за пушене.

Що не ги сложат в спалните си. Или се страхуват за либидото си. Знам ли?

Европейският ни Началник е прав. На нас повече не ни трябват бонбончета за да ни лъсне потръпващият косъм преди дефилето на Брюкселския манеж.

Нам ни трябват нагайка и зоб.

Зобта, от време на време, за да не се вземем на сериозно и да разправяме, че сме били ГолЕмата работа. И пак ще станем, щом си приватизираме Трите морета. Пусто дето все някой ни пречи.

Каква голема работа бе, господине Борисов, след като строим т.н Лувър, тип: Втора прясност, а затваряме осем съвременни действащи театъра из цялата татковина. Ей така, като нема нищо.

Вие, попитахте ли Веждичката, по фамилия Рашидов, ваш ментор по културата и поради недоразумение също такъв ваш министър, защо примерно Сащо Морфов напусна.

И да сте го питали, той ви е излъгал. Рекъл вие, абе артисти, кво да ги праиш. После е изпсувал, все едно че вика Митовски за снимка пред знамето.

Вие, представяте ли си, един Тарковски ако бе го напсувал Брежнев, какво щеше да стане. Щеше да стане само един от двамата действащи лица.

Но и това ще отминем. И трагикомичната ви външна политика, и земеделското пренебрежение към войската. Вие, да сте видели селянин да обича техниките? И да не си плюе в пазвата при гърмежи, а?

Е, какво остана тогава? Едното робство ни остана, ама пак кабинетът ви даде жертва. Туризмите и болежките ще ги оставим на самотек, щото беден човек не ходи на почивка, а все някога ще се мре.

При вашето управление по-добре да е утре. И то от масова пандемия. Макар че и сега сме сред първанците в жанра.

Е, за какво тогава да бъдем приети в пълноправния Шенген. Заради сините ни очи? Шведите, комай по-добре я вършат и тази работа. Без да споменава даже стоманата и “Волво”.

 А, може би щото вие сте доказан и врял и кипял в битки и събития генерал. Може, но по този въпрос ще се произнесе съответният съд, заради смъртта на онзи клетник Чакъра.

Е, ако е само  за едното “Конграчулейшънс”, то началниците европейски могат да го казват и на Черногорския премиер /президент, вие и по манталитет и по характер си мязате. Само дето там, хептен никой пък не работи.

И като за мезе, ще ви обадя още нещо: В Обединените Арабски Емирства, почувствали, че са богати, но не са щастливи. Не, не казвам, че са нещастни. А, просто не са щастливи. И онези бедуини бивши, с респектиращо белите си дрехи, хоп – да вземат и да назначат Министър на щастието. Млада и засукана красавица. Само като я видиш сутрин по телевизора, и ти се присква да си осигурен мигрант в Кьолн. И тази пренебрегвана поради текстове в Корана и липсата на европейска политкоректност дама, започнала да върши работа. Според техните си стандарти за щастие. Е, тук май-тотално се разминахме и с предизборни обещания и с понятия за фискална сигурност и с дадености.

А ние, древните и най-мъдри българи, когато се загрижехме, че няма кой да ни е яхнал през врата, свалихме един некадърен икономист и назначихме /”…за 12 път с огромно мнозинство - според плъзгавия Г. Марков/ един тотално доказан илитерат.

Това не е обида, Борисов, като ония, дето вие ги мятата от екраните. Това е само обяснение за човек, който не умее да чете, а сиреч да разбира прочететеното. Затова сега ще поясня и заглавието: Някога, когато ни идваше на гости в НРБ-то, геният на Карпатите, бащата на всички Даки и любимия на цял на народ другар Николае Чаушеску, с неговата другарка: гениалната професор - химик Елена Чаушеску, на всяка бакалница висеше ласкав надпис на румънски:

Сатраяска камарадуле /греша естествено в изписването/ Чаушеску. Което значеше: Да живее, другарю Чаушеску.

И както здравееше дълго и непобедимо, един ден непобедимо любимият му народ го гръмна. И жена му също гръмнаха. Друго не им оставаше на братята румънци.

 Толкова им беше омръзнал и досадил с мегаломанските си приказки и глада, породен от тях.

Та “Сатраяска НРБ” и днес ни поздравява братска Румъния, която изпрати Ботев на Козлодуйски бряг, а ние си го убихме най-откровено. От благодарност. И защото ненавиждаме да сме свободни.