Петър Чолаков, http://www.dnevnik.bg
Изказването на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сред срещата му с румънския премиер преди седмица, в което той за пръв път даден ясен знак, че Румъния може да бъде освободена от мониторинга преди България, трудно може да бъде омаловажено.
Да, Румъния продължава да има сериозни проблеми в правосъдието. Но, за разлика от преди няколко години, когато според индекса за корупция на "Трансперанси интренешънъл", тя ни правеше компания заедно с Гърция на последните места в Европейския съюз, според данните за 2015 г. нашите съседи на север и на юг бележат успехи. Румъния и Гърция си поделят 58-то място в ранглистата (първа е Дания, т. е. най-малко засегната от метастазите на корупцията в публичния сектор), докато България твърдо се е закотвила на дъното в ЕС по този критерий и заема незавидната 69 позиция. Далеч преди нас са не само други европейски страни, но и държави като Бутан (27), Руанда (44) и Намибия (45).
Вероятно някои ще възразят на тази критична оценка. Първо, в ново изказване миналия четвъртък Юнкер уточни, че както за Румъния, така и за България мониторингът може да бъде премахнат към края на мандата на тази Европейска комисия (той изтича през 2019 г.). Освен това, посочените "екзотични" държави-дестинации все пак изпреварват не само нас, а и румънците и гърците. Моят отговор е, че ако желае, човек винаги може да възразява, да поспори, или просто да намери "причини", с които да се утешава...
Фактът е, че в Румъния все пак се прави нещо позитивно
и това се признава в Брюксел; ние оставаме пленници на забвението. Любопитно е, че в новото си изказване Юнкер посочи, че Румъния и България никога не са били разглеждани "в пакет" от европейските институции. Последното твърдение е (меко казано) притеснително за нас, българите, защото знаем, че в продължение на години двете страни бяха третирани като "двойка" от Брюксел… Значи ли това, че все пак дистанциите между нас се увеличават и думите на председателя на ЕК от вчерашния ден бяха опит да насърчи по-слабия от двамата източноевропейски ученици? Нека да бъда ясен. Изказването на Юнкер, направено по-рано тази седмица след срещата с румънския премиер Дачиан Чолош, е, преди всичко, сигнал към чуждите инвеститори и предприемачи, които се интересуват от румънския пазар, че институционалният климат там се подобрява.
Никой почтен човек не би искал да влага парите си там, където всичко е омотано в мрежите на непотизма и клиентелизма, а магистратите се кланят не на конституцията и законите, а на тези, които имат финансов ресурс и политическо влияние. В този смисъл
корупцията и авгиевите обори на съдебната система
са могъщи прегради пред икономическия просперитет
на една страна и нейните граждани. Както проникновено отбелязва един от класиците на политическата мисъл – Августин Блажени (354-430г.), без справедливост, какво друго е Държавата ако не голяма разбойническа шайка?.
Преди да поговорим обаче за невинния до доказване на противното – Делян Пеевски, и за това дали обръчът около него се затяга (да се надяваме, че този път става дума за обръча на правосъдието, а не "обръчите от фирми", за които се "изпусна" неговият ментор д-р Ахмед Доган преди години), нека да хвърлим бърз поглед на север.
Тук не е мястото за задълбочен анализ на постигнатото от Румъния в борбата с корупцията. Това, което се вижда, дори нa prima vista, обаче впечатлява. С ефективни присъди са висши политици и магистрати: министър-председател, министри, депутати, съдии, прокурори, кметове на големи градове и др. Само през 2014 г. Националната антикорупционна дирекция (DNA), ръководена от прокурор Лаура Кодруца Ковеси, осъди 1138 топ фигури от политиката, бизнеса и съдебната система. Важно е да подчертаем, тук не става въпрос за политическа чистка (в противен случай ние, разбира се, бихме имали, както показва историята на "демократична" България след Освобождението, определено "предимство" пред съседите – тогава у нас е практика всяко ново правителство да гони, съди и праща в затвора членове на предишното).
Посочените лица принадлежат към различни партии. По данни за 2015 г.
повече от 60% от румънците имат доверие
в Националната антикорупционна дирекция
докато доверието към парламента е едва 11%. Няма да коментирам доверието към българската съдебна система както и "успехите" на органи, които трябваше да имат подобна роля в България (като комисията за предотвратяване на конфликт на интереси – КПУКИ и др.)… Ще дам само показателен, достатъчно известен пример от северната съседка. През 2012 г. румънският министър-председател и професор по международно право Адриан Нъстасе (ръководил страната в периода 2000-2004 г.) беше осъден на две години затвор. Обвинението доказа, че той е използвал организирането на конференция, която е финансирана публично, за да набере средства за своята неуспешна кандидат-президентска кампания през 2004 г. Когато разбра, че полицията ще дойде в дома му, за да го арестува Нъстасе се простреля в гърлото, в опит да избяга от правосъдието като се укрие на онзи свят, но оживя и след кратко пребиваване в болница облече раираната пижама… През 2014 г., след като беше освободен предсрочно, Върховният съд на Румъния го осъди на четири години и шест месеца затвор за взимане на подкуп. Бяха доказани и обвиненията срещу него в изнудване. Спирам дотук.
И така, да се върна на въпроса. Ще се втали ли българският политически и финансов вундеркинд, "десетката" Д.П.? Всъщност,
през последните дни работата, изглежда, стана дебела
– първо дойде забраната за влизане в Турция за Пеевски и неговия ментор Доган. Южната ни съседка не е посочила основанията за ембаргото. Последва анулирането на търга за автомагистрала "Хемус", в който, както се твърди, имат интереси фирми, близки до Пеевски и Валентин Златев. Бяха прекратени и други крупни обществени поръчки. Последователността и бързината на тези действия на правителството ме кара да мисля, че става дума за защитен блок, с езика на бойните изкуства, който цели да спре удар срещу управлението. Целта на този удар щеше да бъде да внуши/освети обвързаността на властта с финансовите и политическите интереси на Пеевски и други "особени" лица.
Когато има съмнения за закононарушения, те трябва да се разследват. От това само ще спечелят българските граждани. Не вярвам обаче интересите на Д.П. да бъдат засегнати сериозно. Състоянието на българското правосъдие и магистрати го доказва, особено в сравнение с бавноразвиващите се, но все пак, оказва се, по-способни, техни румънски колеги. Дори ако Пеевски бъде пожертван "за пред Брюксел", не трябва да забравяме, че магнатът беше "назначен"; той е симптом за определени проблеми в държавата – с неговото озаптяване няма да се реши всичко. Това обаче би било едно добро начало.