Свободата днес и тук 18 Ноември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Оттук-нататък

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com


Не знам дали има друга страна, която десетилетия наред да е представяла историята си от гледната точка на друга страна. И която да не дава признаци, че иска да промени това, независимо от оповестени напоследък факти и документи.

Задължително беше, а май и днес е да се изтъкне петвековният ни робски статут, за да се яви на бял кон „освободителят”, дошъл със собствената цел да стъпи, да утъпче и да уголеми сферите си на влияние. Обида е да продължаваме да наричаме всичко това - освобождение. Рано или късно, ако „освободителката” не беше допринесла за гибелта на Левски в лицето на граф Игнатиев, Апостолът на българската свобода би продължил безкористното си дело. Би го увенчал със свобода, над която да не тегне вечното и назидателно изискване за благодарност и подчинение, пред което като покорни телета да коленичим на 3-ти март. Да коленичим, готови на още заколения върху националната си памет.

Рано или късно България щеше да постигне свободата си, ако Левски беше останал жив. Българинът Захари Стоянов гръмко се отказа от меда и жилото на „освободителния” московлук като от „лошо нещо”.

Това, че наши съвременници – уж сънародници, го заявяват кресливо като висша форма на патриотизъм, е угнетяващо, защото вменява привързаност към чужда държава и маркира категоричен отказ от национална идентификация. А ако изобщо удостоверява подобна „идентификация“, тя е задължително под руски флаг.

Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович е българинът, осъдил Левски на смърт. Шест години по-късно – на 8 май 1879 е назначен за член на Висшия съдебен състав в България. А подписът под назначението му е на княз Дондуков-Корсаков, на когото признателна България е кръстила булевард.

С булевард е почетен и граф Игнатиев – вероятно заради три свои „заслуги“ към България. Първата – по негово настояване са заточени българските владици през 1872. Русия не одобрява да има самостоятелна Българска църква и държи тя да остане под върховенство на Патриаршията. Втората - обявяване на схизма против българската църква от руската и от Патриаршията. Третата – решителен принос за гибелта на Левски.

Дали булевард „Граф Игнатиев“ не е благодарността на мазохистична и безпаметна България за тези три „заслуги“. Но това явно не е достатъчно, защото неотдавна в София се откри и паметник на въпросния граф.

Има сякаш съзнателно търсена символика в имената на пресичащите се столични булеварди. „Граф Игнатиев“ пресича „Патриарх Евтимий“ и минава покрай паметника на духовния пастир на българите – все едно показва кукиш на националната ни памет. После „Графът“ продължава напред и пресича булевард „България“ в буквален, но и в преносен смисъл. След което някак естествено се влива в „Драган Цанков” – човекът, посрещнал руския генерал Каулбарс и оплакал се пред него как се преследват русофилите в България.

Генералът взема страната на русофилите и в нота до българското правителство съобщава, „че Русия не се отказва от България, но желае българите на дело да докажат своята любов и признателност.“[1]

„О, минало незабравимо“. Та и досега така.

Стигнахме предела, пред който е неизбежно най-накрая да изберем – дали „дружба от векове за векове” с доказано печални последици, или коректно партньорство с цивилизования свят, от който бяхме откъснати в средата на миналия век. Място за шикалкавене и мимикрия може все така лесно да се намира в маневрите за управление на разделените ни уж по закон власти, но все по-трудно ще се понася. Оттук-нататък.



[1] Никола Станев, „История на нова България 1878-1941“, първо издание 1929 г., с. 67

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional