Свободата днес и тук 21 Юли 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ако ни е омръзнало само да оцеляваме

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Юлия Иванчева, http://www.dnevnik.bg/

 

Юлия Иванчева 
 

Спазарил един човек 50 кг. брашно. Взел чувала, метнал го на гръб и тръгнал да се прибира. Отначало чувалът му се сторил лек, и си казал: "Това не са 50 кг., по-малко са. Този ме излъга!" Продължил напред, изморил се и чувалът му натежал. Казал си той: "А, това са повече от 50 кг. Аз го излъгах!"

Тази история не е типична само за българите. Подобни истории имат повечето народи, защото във всеки човек е заложено недоверието към другия и страхът да не бъде излъган. На напредък, обаче, могат да се радват само онези нации, които успяват да поставят доверието в основата на обществените отношения. Русия например, най-богатата на природни ресурси страна има икономически резултат близък до този на Холандия, където дори земята не достига. Разликата е, че в Русия доверието – към съседа, към собствената и към чуждите държави е ниско – а в Холандия не е така. Този принцип убедително защитава Франсис Фукуяма в книгата си "Доверие: обществени ценности и създаване на благосъстояние", където развива тезата, че за успеха на една национална икономика от съществено значение са фактори като степента на взаимно доверие в обществото, общото съзнание, чувството за социална ангажираност и отговорност.

Днешните проблеми на Европа до голяма степен се дължат на

криза на доверието

Изтока не вярва на Запада. Гражданите не вярват на политиците. Националните държави не вярват на брюкселската бюрокрация. Както показа бежанската криза, съседни държави (дори такива, които са част от ЕС) също не си вярват. Липсата на доверие се просмуква и в самите общества. Дори в Стара Европа е очевидно недоверието към другия, в лицето на бежанеца.

А в България кризата се проявява в още по-изострени форми. Представяте ли си например как мнозинството в германския парламент заявява писмено съгласие, че ще приеме даден текст, а след това, без никакво обяснение, гласува по коренно различен начин? Спомняме си обаче, че по повод промените в Конституцията, у нас стана именно така. Бихте ли допуснали, че Съветът за развитие на Великобритания би узаконил от Лейк Дистрикт да бъде заграбена десет пъти повече от договорената в концесията територия? Знаем, че Лейк Дистрикт е в безопасност, но не и Пирин. Можете ли да се сетите за избягал от страната директор на най-голямата банка, в която и да е страна член на ЕС? Едва ли. Но ние си имаме, даже знаем къде е и чакаме сам да се върне.

Когато писмената гаранция не значи нищо, когато кражбата не се наказва, а се узаконява, когато не знаеш дали т.нар. елит и утре ще е в страната – тогава доверието изчезва.

Обществото се разпада на атоми

И животът се свежда до оцеляване.

Факт е, че без доверие оцеляват милиони хора по света. На принципа на арабската поговорка: "Аз – срещу брат ми; аз и брат ми – срещу братовчед ни; аз, брат ми и братовчед ни – срещу света." Но животът в режим на оцеляване не е приятен за хората, той е приятен само за определен тип властимащи.

Има два начина за изграждане на доверие. В традиционните общества доверието се опира на кръвни и родствени връзки, на тяхна база се изграждат – родове, кланове и племена. Туркменистан, например, се управлява от пет клана, а Узбекистан от седем. Там политическата стабилност е непоклатима. Крепи се на споразуменията, които тамошните авторитарни президенти постигат с мнозинството от клановете.

В съвременните общества основа на доверието са институциите, а не кръвта. В едно модерно общество, институциите са инструменти за поддържане на справедливостта – "всекиму своето". А осигуряването на справедливост създава сигурност и предвидимост, които позволяват на всеки човек да прави планове за бъдещето. Тези лични планове взети заедно означават развитие на всички.

Например, ако Комисията за защита на конкуренцията си върши работата и предпазва от монополи, всеки начинаещ предприемач ще може да започне бизнес, разчитайки единствено на себе си. Но България е на последно място по предприемачество в Европа, защото всеки, който реши да стартира бизнес трябва да получи одобрението на съответния монополист. Повечето хора не са готови да се унижават за да работят и изобщо не започват.

Ако правителството си беше на мястото

еврофондовете щяха да постигат своята цел, да стимулират развитие, т.е. да достигат до бенефициентите си. Но хората за които са предназначени не кандидатстват, защото постепенно разбраха, че тези пари са предназначени за предварително определени групировки и тяхната политическа прислуга. Въпреки всичко, положението нямаше да бъде така безнадеждно, ако поне съдът си вършеше работата, ако чрез него потърпевшите успяваха да постигнат справедливост, наказвайки виновната институция.

У нас загубата на доверие в институциите не е новина. Продължаващата с години деградация доведе до възстановяване на родово-племенната структура. Всяко ведомство, организирано

на принципа на шуробаджанащината

представлява родово образувание, което съответно не обслужва обществото, а клана. Това прави институциите особено податливи и на "отвличане".

За да има развитие, е необходимо да се възстанови обществото; а за да се възстанови обществото, трябва да се възстанови доверието. За да се постигне това, е нужно да се възстановят институциите.

Тук имаме да решим два проблема.

Първият проблем се казва Бойко Борисов

Премиерът не спира да ни дава примери за институционална неадекватност. Той не разбира за какво съществуват институциите, опитва се да решава всичко лично и така окончателно лишава институциите от смисъл. Както сам ни каза преди някоколко дни: "Аз съм достъпен - дали е чистачка или съдийка, все тая". Така всеки стига до заключението, че за да получи справедливост не му трябват институции, а телефона на премиера. С което министър-председателят лично ни вади от модерния и ни връща в клановия тип общество. А няма никакъв начин кланово общество да настигне и задмине Румъния по отношение на справедливост и ред за половин година, както премиерът обеща.

Вторият ни проблем е липсата на разбиране, че административната и съдебната реформа са двете страни на една и съща монета


Без възстановяване на институциите, всяка съдебна реформа е обречена на саботаж. По тази причина с години се саботират и електронното правителство, и електронната здравна карта, и електронното гласуване – всички инициативи, които ще направят институциите прозрачни и подконтролни на гражданите. Да не говорим, че ще плащаме много по-малко, а ще получаваме много повече.

Ако ни е омръзнало да оцеляваме, ако искаме да се развиваме, ще трябва да намерим решение на тези два проблема. Или единственият проблем, който ще решаваме през живота си, ще е – дали мелничарят ни е излъгал за 50-те кила брашно, или ние него.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional