Свободата днес и тук 01 Октомври 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Реформите "на парче" са обречени

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Илиян Василев, http://clubz.bg

 

Необходимите промени са взаимосвързани. Такива трябва да бъдат и действията на реформаторските сили

Снимка БГНЕС

Илиян Василев

Прореформистките сили правят една голяма грешка - степенуват реформите в зависимост от личните си предпочитания и професионална ориентация. В края извеждат приоритети, които поставят "своята" реформа пред другите.

Най-често твърдят, че съдебната реформа е "майката" на реформите, което не е лишено от основание. Други имат своите предпочитания към битката срещу корупцията, реформите в специалните служби и сферата на сигурността, в това число и отбраната.

Логика също има - корупцията разяжда обществото и всяка малка победа в тази област дава криле на обществеността и вяра, че има успешен край. 

Трети настояват, че здравеопазването трябва да бъде акцент, тъй като само здрави хора могат да има полза и да правят реформи. Както се казва, кому са нужни реформи, ако не доживеем до тях.

Погледнете колко енергия отне измисления спор около "робството"

което идва да покаже ангажираността на обществото с проблема на образованието и реформата там. Или поне, че дори и "високи" теми от образователната програма се използват, за да дискредитират цялостното движение към Европа и към нормалност.

Ами социалната сфера, демографията, културата? Кой може да спори, че отсъствието на реформа в подхода към демографските ни проблеми е въпрос за оцеляването ни като нация? Какво по-важно от това?

Защитните на околната среда пък имат своите битки и приоритети, но всеки дърпа опърпаната черга в своя посока.

Истината е, че успехът на всяка отделна реформа се обуславя и усилва от успеха на другите

Не само защото всяка една от тях има свой инкубационен и период на случване, на законодателно решение, на актове на изпълнителната власт и на ефект върху развитието. А защото отделните реформи са взаимнозависими и взаимноусилващи се - успехите и неуспехите във всяка една от тях влияят върху съдбата на останалите.

Съдебната реформа е по-видима за обществото не само поради оставката на министър Христо Иванов и битката на улицата, но тя действително е спасителният остров на статуквото. Обществото не може да чака, докато Кой? изпадне в окончателна несъстоятелност, за да променим Конституцията, докато разпишем и реализираме и духа, и последната буква на съдебната реформа и вкараме в затворите всички корумпирани.

Никога няма да има перфектен момент или изобилие от ресурси, в това число и на кадри и време. Напротив, реформите постоянно ще се осмислят и реализират в условията на дефицитност. Важно е тяхното едновременно движение по всички направления, за да настъпи точката на пречупване на съпротивата и на самогенериращата се ескалация на реформата. 

Технологичното време, за да настъпи една промяна, ще изисква своето, политическата конюнктура ще изтиква на преден план текущи пикове в общественото и медийно внимание. Парламентът ще доказва своето нарастващо несъответствие като реформаторска воля и действие. Но междувременно не трябва да се чака, камо ли да се застава в позиция на блестяща изолация.

Нищо не е перфектно. България - също

Как да е по друг начин, като лидери на ГЕРБ като господин Цветан Цветанов не виждат около нас нито олигарси, нито проблем с прокуратурата, да не говорим с ВСС, а само в шефа на ВКС. Все едно, че живеем на различни светове, в различни епохи. Той балансира, за да съхрани и възпроизведе статуквото, ние очакваме революция, челен сблъсък и промяна.

Какво правим, например, с нереформирано МВР, ако хората не усетят, че държавата се грижи за тях, а не само за сигурността на депутатите по жълтите павета и в охраняваните от НСО територии?

Да не забравяме, че има пряка симбиоза между задкулисие и трансгранична организирана престъпност. Повече от ясно е, че в битката си за оцеляване и срещу реформите, кръговете около Кой? мобилизират криминалния контингент. И ако МВР е блокирано в този нереформиран вид, тежко и горко, на всеки, който тръгне с донкихотовски плам да воюва с драконите на олигархията.

Реформата там зацикли, прореформистките сили са разединени, а съпротивата е консолидирана. Министър Румяна Бъчварова е оставена сама на себе си. Ако приемем, че има партии и сили, които стоят зад реформа на МВР, то няма как да забележим, че всеки реформатор говори на свой език и държи "до дупка" на своята реформа, дори до степен да предпочете "съюзи" с опонентите. 

В същото време антиреформистките сили са организирани

стегнати и ресурсно обезпечени, след като ползват привилегията на властовите си позиции. От скоро имаме и нов шеф на ресорната комисията по вътрешен ред и сигурност, което означава, че законодателно и по всеки друг начин реформите на МВР ще останат в зародиш, докато лидерът на парламентарната група на ГЕРБ не прецени, че някакво движение все пак е нужно.

Реформата в армията се проследява като движение по много параметри, но един от най-видимите е превъоръжаването на армията с нов многоцелеви боен самолет. Това беше и червената линия на оставката на министър Николай Ненчев, но той все още балансира около нея. В по-широк план и военната реформа е блокирана, при това не е само въпрос за парите. Силите на съпротивата са изключително арогантни - хем протестират срещу съвместната охрана на въздушната ни граница и усилването на отбранителния ни потенциал с въоръжения и формирования от партньорите ни от НАТО, хем колчем стане дума да усилим собствения военен капацитет, за да се защитаваме сами, скачат като ужилени, че ще нападаме Русия!?

Така е и с реформата в здравеопазването която увисна между големите надежди, реалните постижения и съпротивителния алианс между засегнатите от реформата и политическите противници. (междувременно Конституционният съд отмени ключов текст за реформата) Петър Москов изглежда все по-самотен на този фон и никакви пиар умения не променят негативната прогноза за съдбата му. Факт е, че той остана изолиран от "своите" и се затвори в собствената си политическа и реформаторска самодостатъчност.

Където и да погледнем, реформаторските усилия в отделните области са откъснати едно от друго, което не само ги лишава от синергия, но и позволява те да бъдат атакувани и обезличавани по единично.

Вероятно една от причините за това е партийният и политическият поглед, който определя поведенческата ексклузивност на лидерите на партиите. Те са загрижени от текущата нетна полза на действията си, т.е. от незабавния келепир, а не от абстрактен прогрес и съдба на реформите, ползите от които ще бъдат разпръснати между много хора с различен партиен и политически профил.

Затова реформаторските движения трябва да бъдат широки, отворени за хора с различна политическа ориентация и предпочитания, за да не позволяват доминация на която да е партия.

Трябва ни холистичен подход и обединяване на реформаторските ресурси, не само защото никой не е по-важен от другия, а защото съпротивата срещу реформите черпи сили от разединението, егоизма, тщестлавието, разноговоренето и изпразването на думите от съдържание.

-----

* Коментарът е написан специално за Клуб Z.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional