Свободата днес и тук 24 Февруари 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Долгополов: българите не са длъжници на нищожните потомци на съветските палачи

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

Българското клане, или още един удар в гърба на Путин

 

Повечето руснаци са твърдо убедени, че Европа е обитавана от техни врагове. Доскоро изключение от това правило бяха Сърбия, България и условно европейска Турция. При това, ако първите две са сродни по дух – с “дружбата между народите” и православието, то Турция е сродна телом. Точно от брега на Босфора от пияните гърла към вселената най-често политаше животоутвърждаващото “Таг-и-и-ил !!!”.

 

Със свалянето на Су-24, за руснаците турците от обслужващ персонал мълниеносно станаха еничаро-фашисти. През последните години не толкова братска изглежда и Сърбия – през 2009 г., балканската страна подаде молба за членство в ЕС. И колкото по-често сръбските политици говорят за членство на страната в НАТО, толкова по-призрачна изглежда “дружбата”, която беше много крепка по времето на Милошевич.

 

Но с България картинката е малко по-различна. Независимо, че страната от 11 години е пълноправен член на НАТО, а от 9 години, и на Европейския съюз, до неотдавна Кремъл се държеше с нея доста приятелски. Дори се наричаха “братушки”. Голямата промяна дойде след анексията на Крим и войната в Донбас. Подкрепата на България за санкциите на ЕС срещу Русия и спирането на изграждането на Южен поток, естествено, нямаше как да не се отрази на междудържавните отношения. През изминалата седмица руснаците отново имаха повод гръмко да обявят какво мислят за “неблагодарните българи” и “продалото се на Запада държавно ръководството”.

 

На 3-ти март България празнува Деня на освобождението от османско иго. На този ден през 1878 г., между Русия и Османската империя е подписан Сан- Стефанския договор, който слага край на руско-турската война от 1877-1878 г., а България е обявена за независима държава ( всъщност България не съществува като понятие за Русия преди, по време на и дълго след войната, а се появява като независима държава след скъсването на зависимостта си от Русия чрез Съединението, довело и до скъсване на дипломатическите отношения, но тези факти са дълбоко закопани под вековния слой пропаганда дори и за автора на статията, симпатизиращ на българите- бел. ivo.bg). Но в навечерието на паметната за българите дата, руските медии тиражираха информация, че официална София не е поканила руския президент Путин, но е изпратила покана на турския му колега Реджеп Ердоган. Тази новина взриви медийното пространство. Коментаторите занареждаха – “Предателство”, “нож в гърба”, “игра по свирката на Вашингтон и Брюксел” – в какво ли не обвиниха българите и президента Росен Плевнелие.

 

Поканата към Ердоган се оказа фалшива, за което българското външно министерство направи специално изявление. Но истерията на руснаците, причинена от “пристигането” на Ердоган в България, е нищо в сравнение с “отвращението” от игнорирането на руските власти на българския празник. Точно преди година, когато Ердоган още не беше фашист, също нямаше руска делегация при честването на Освобождението. И тогава заливаха българите с “предатели” и “пиндоски подлоги”. И всичко това гарнирано със сладникавото “обичаме ви”, “ние сме братя”, “вие сте добри, но управляващите ви са боклуци” и т.н. Познато, нали?

 

Русия наистина е направила много за независимостта на България. Но руснаците за пореден път решиха, че всички поколения българи са им длъжници. Не на руските войници от края на XIX век, не на финландските и румънските войски, не на император Александър II, а точно на тях – нищожните потомците на съветските палачи и доносници. Да, има история, която българите почитат, има паметници от този период, които са запазени и до днес. Но има и агресор, когото в различна степен мразят, страхуват се от него и презират по целия цивилизован свят. И докато руснаците мислят, кой народ с какво и колко им е задължен, техният президент е все по-изолиран. В края на краищата, кой уважаващ себе си държавен глава иска да застане до човек, заклеймен като крадец, агресор, убиец, педофил и наркодилър?

 

Руснаците говорят за поредния удар в гърба. Напълно нормално е да получиш такъв, ако си обърнал киндаЗ (чете се отзад напред) на целия свят.

 

Евгений Долгополов

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional