Как се хващат руски шпиони в Америка

Темата за съветския, а сега руския, шпионаж в Америка е стара колкото е старо КГБ-то. И Ленин, и Сталин  предпочитат да изпращат дипломати и шпиони на Запад, подбрани отначало сред руските евреи – самият Ленин ги счита за по-подходящи от руснаците поради образованието и познаването на езици. 

Не че самите руснаци са били пренебрегвани, но те не притежават еврейската космополитност, за която Сталин злъчно ги е подигравал.

Днес обаче руските евреи съвсем не са подходящ материал за имперското разузнаване на Путин, а това означава че неговите руски шпиони много често разиграват невероятно комични спектакли на Запад. Една такава почти комична книга на име «Как да хванеш руски шпионин» беше издадена в САЩ миналата година. Нейн автор е пакистанецът Навид Джамали, заедно с журналиста Елис Хеникан.

Джамали е син на пакистански емигранти. Той пристига с родителите си в 1984 година и много скоро те (родителите му) отварят компания с име «Книги и изследвания», тоест търсене на статии, доклади, техническа информация и книги за бизнеси и правителствени агенции – нещо като днешния Гугъл за тогавашната пред-гугълна епоха.

Да добавим – това е времето на затихващата Студена война. В 1988, когато Джамали е само дванадесетгодишен, в компанията се появява  служител от съветската мисия към ООН и казва: «Вие бяхте препоръчани от мой колега в ООН като хора, които могат да ми помогнат с някои материали». И той представя списък от документи от сорта «Специално издание на Бюлетина за атомни специалисти», «Годишник за световното въоръжаване и разоръжаване» и т.н.

Само половин час след тях пристигат двама агенти на Федералното Бюро за Разследване (ФБР) с желанието да разберат какво е поръчал предишния клиент на компанията. «Господин Томахин (името на съветския агент) е част от съветското разузнаване» - обясняват те и бащата на Джамали им дава списъка.

«Изпълнете неговата поръчка – казват агентите – и се отнасяйте както обикновено с всеки клиент. И когато се върне – ако се върне – ние с вас пак ще се видим».

И така започва двадесетгодишно сътрудничество между родителите на Джамали, той самия и ФБР. За всичките тия години през техния бизнес се сменят редица руски т.н. «сътрудници в ООН», както и агенти на ФБР. Руснаците плащат само в стотачки, пресни от банката и великодушно не искат ресто.

Джамали расте, става студент и един ден решава, че и той би могъл да внесе своя дял в играта заедно с ФБР, но тоя път като двоен агент. «Исках да допринеса с нещо.» Тогава той предлага на ФБР, че е готов да поеме по-голям риск. «И така и така, родителите ми остаряват и аз трябва да поема бизнеса. Вече са минали  двадесет години, а руснаците продължават да идват и търсят нашите услуги».

Тогава ФБР му дава часовник, за да записва разговорите си с руснаците. Когато обаче американците разбират, че главния руски клиент на Джамали по онова време ще бъде върнат в Русия, ФБР решава да прекрати операцията.

«Няма да ви досаждам с подробности как всичко свърши – казва Джамали – само ще ви кажа, че беше нещо като старо шпионско романче със среща в ресторант, 20,000 долара, тайни шпионски сигнали и два обикновени Форда, които сгащиха руснаците на паркинга».

На моменти книгата е не само развлекателна, но и смехотворна за приомите, които използват руснаците. Студиото «20 Сенчъри Фокс» вече е придобило правата за филм, планиран за 2017.

За българския читател общо взето това е позната история, повтаряна от самото начало на комунизма. Това, което впечатлява постоянно в руските методи на действие, е ненаситната им нужда от информация от всякакво естество: техническа, научна, военна, космическа, нови материали и открития, електроника – всичко.

Русия е изостанала във всичко – такава е била винаги и възможността да се докопа до каквато и да е информация на Запад за нея би било огромно улеснение, ако с това може да спести огромни пари за изследвания, нови машини и т.н.

Проблемът обаче е, че в Америка законите определят периода на засекретеност на дадена информация (обикновено 30 години), след което тя е достъпна за всеки.

Друг проблем е, че в огромния и открит за всички свят на Америка трябва да си доста просветен човек, за да знаеш как да търсиш специализирана информация.

На това отгоре руските шпиони са научили един особено смехотворен трик – те използват съвсем популярни източници за информация (дори популярни списания), откъдето правят своите доклади до КГБ,като по тоя начин заблуждават  шефовете си с някаква дейност и оправдават съществуването си в Америка. С други думи, те пращат главно плява обратно в Русия, където научници ровят да намерят някакво зърно истина.

За тях ФБР има много прост трик – то ги следи, но ги оставя да харчат парите си. Кокото повече стоят, толкова повече пари оставят в Америка, докато дойде реда им да бъдат изритани.

Представете си само колко пари са похарчили славните руски шпиони за всичките двадесет години, обслужвани от бизнеса на Джамали и родителите му!

Не много отдавна на шпионския хоризонт в Америка се появи и така наречената Мадам Бонд – рускинята Ана Чапман и нейните десетина шпионски съзаклятници, които трябваше да проникнат в правителственит кръгове на САЩ за висш шпионаж. Случаят беше още по-комичен, защото включваше буквално криене на пари под камък, тайни записки на телефонни книги и използване на късовълново радио! Въпреки провала, Ана Чапман беше посрещната в Русия като руския Джеймс Бонд!

Особен елемент в руския шпионаж на Запад е неговия антиамериканизъм. Русия до голяма степен оправдава мизерното си съществуване чрез създаване и поддържане на опасност от врагове. За Русия Америка е враг номер едно. Тя би искала да се сравнява по всичко с нея и макар че не може, това е основното й пропагандно усилие днес.

Тази психоза води началото си от сталинизма и Путин изглежда напълно я възприема. Такава тя е пренесена и в България и нейни най-добри представители са АБВ и Атака.

Когато мадам Меркел говори за «паралелна действителност», в която живее Путин, тя знае какво говори – в такава действителност тя е расла и живяла.