Свободата днес и тук 06 Декември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Комунистическият терор в навечерието на атентата

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Даниела Горчева, Холандия, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 

Комунистически партизани

Комунистически партизани

 
 
Още по темата
 

 
 

Премълчаваните подвизи на българските "антифашисти"


 

“Преминавайки през огъня, ние станахме смели до безразсъдство.

Бомба, отрова, разстрел

– ето нашата нова психология.”

Васил Коларов (14 декември 1925 г.)

 

“И аз сега казвам, недостойно бе за мен и за мнозина, които мислиха като мен, да се подчиняват безпрекословно на едно безумие. Човек, който като краен садист решава да обезглавява стотици и стотици ценни живота, който забравя след това, че за неговия престъпен порок ще плаща цяла класа, не може да бъде комунист.”

Цола Драгойчева (1925 г.)

 

Неотдавна бяхме ощастливени да научим, че БСП предлага със закон да бъдат обявени за престъпни авторитарните режими в периода 1923 - 1926 г. и 1934 - 1944 г.

„Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света - казва Маргарет Тачър. – След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми.“ (виж интервю на Светослав Малинов с М. Тачър, сп. Разум, бр.1).

И българските комунисти често демонстрират пълна амнезия. Това я е обяснимо. Техните престъпления са толкова потресаващи с жестокостта си, причиняват такива невъобразими страдания, погубват десетки хиляди човешки живота и разсипват толкова човешки съдби, че трябва да си психопат, за да се гордееш с делата си. Затова и комунистите са най-безсрамните лъжци.

Разбира се, те не биха били толкова нагли, ако обществото ни десетилетия не бе държано в неведение за истинските подвизи на другарите.

Затова се налага отвреме-навреме да опресняваме паметта на българските комунисти.

Нека да припомним за нещо много малко известно на българското общество – не за кървавия септемврийски метеж през 1923 година, подпален от Георги Димитров и Васил Коларов по заповед на Москва, които веднага щом се напича, безславно офейкват в съседна Югославия и оставят българи да избиват българи, а за целогодишния терор през 1924 година, в навечерието на атентата.

Терор, диктуван от Коминтерна,

който въпреки трагичните събития от септември 1923 година не спира потока от революционни заповеди от Москва и поддържа „курс към въоръжено въстание“.

Ето защо през цялата 1924 година българските комунисти се занимават с тероризъм и вербуване на нови членове, предимно от средите на необразованите или малообразованите, усилено се снабдяват с оръжие, вкл. от Съветския съюз, създават въоръжени чети, тероризират населението. Някои от убийствата са потресаващи със садизма си.

Те са описани от един от най-добрите български разследващи полицаи Пане Бичев в книгата му за атентата в „Света Неделя“ през 1925 година (вж Пане Бичев. Навечерието на атентата, изд. Анико, София, 2006). Книгата може да бъде купена от издателството (има бройки в ресторант „Сите българи заедно“).

Самият Пане Бичев е безмилостно убит през 1944, а книгата му унищожена от комунистическата власт. Името му тъне в забрава, докато на имената на комунистическите терористи и до днес има наречени улици, площади, села и градове.

Но както казва Дянко Марков, има оръжие по-силно от лъжата и това е истината. Книгите не горят. Оцеляват единични екземпляри преди десет години неуморният Цочо Билярски успя да я подготви за печат.

Ето една съвсем малка част от описаното от българския топ полицай Пане Бичев, убит, че е служил на България и се е борил с най-нечовешкия тероризъм.

Моля, полюбувайте се на подвизите на българските „антифашисти“:

„На 12 септември 1924 към четата се присъединява и Атанас Пряменов, известен под името “Главореза”, изпратен от Централния комитет като негов представител. Познати са грабежите и престъпленията на тази политическа чета, която Централният комитет създаде със задачата да се създаде тормоз и несигурност в страната.

Според показанията на заловените Коста Петров и Жеко Киров, на 13 септември с. г. четата влиза в с. Турски Алагюн, задигат оръжието, находяще се в общината, като взимат от нещастното население 100000 лева контрибуция.

На 17 септември 1924 четата напада трудовашката група в местността “Падалото” - в момента, когато групата е била вече готова да отиде на работа. Тук бива убит капитан Багрянов по най-отвратителен и зверски начин. Ранен и заловен, Багрянов бива докаран при Т. Грудов, който дава заповед на разбойниците Коста Петров и Атанас Премянов да го бият с прикладите. С пронизано рамо, пробита глава, облян в кърви, Багрянов изгубва силите си и пада в безсъзнание. Свестяват го и наново започват безмилостни удари с прикладите.

Под страх на разстрел дава се заповед всеки трудовак да удари с по едно дърво своя началник. Изнемощял, облян в кърви, Багрянов изгубва сили и пада в безсъзнание. В това положение Коста Петров и Желязко Янев опитват ножовете си в гърдите на нещастния Багрянов. Тежките охкания и стенания, изтръгнати от разкъсаните гърди на умирающия, не трогват главорезите.

И още не издъхнал, започва се оная страшна и зверска операция, която би отвратила и най-коравото сърце.

Ръцете и краката на Багрянова биват отрязани и закачени по дърветата, а червата извадени и разхвърляни по продължение на лагерната ограда.

Тук садизма взема най-голямо проявление, като надминава и най-кръвожадния звяр. И нека се знае че Багрянов цели 3 години устояваше на фронта своя дълг и трябваше да бъде убит по най-зверски начин в своята Родина и то от ръцете на разбойници.

На 18 септември четата влиза в село Кърк харман, където Атанас Премянов отрязва главата на селянина Георги Багрев и то всред селския площад, тъй както касапите ежедневно режат главите на безпомощните агнета. От това село четата взима 40000 лева контрибуция все в името на революцията.

На 26 септември 1924 четата влиза в село Мехмеч Кьой, като взима контрибуция от 25000 лева, а от село Урум Кьой се вземат 18000 лева.

На 27 септември 1924 четата влиза в село Дюлгерлии тежко раняват кмета и след маса безчестия взима 42000 лева контрибуция.

На 2 октомври четата влиза в село Сазлъ Кьой където най-вулгарния разбойник Хасан Хаджиолу отрязва главата на българина Желю Добринов, като взимат и 48000 лева контрибуция.

През октомври четата влиза в село Черан Кьой убива невинния свещеник и взимат 100000 лева обезщетение.

В с. Коджа Бук четата убива кмета, помощника, един полицай и един войник, които са биле случайно в селото.

В с. Дингизово, Атанас Прямянов отрязва главите на един селянин и един митнически стражар, поради това, че същите лица са молили четата да не налага контрибуция на селото, поради това че е бедно.

На края на октомври четата влиза в село Ялагюн и взима 61000 лева обезщетение, а от село Скеф 40000 лева. Събраната сума от контрибуция се изпраща в Бургаския окръжен комитет, а последният я препраща в Централния комитет за революционни нужди и пр., и пр.

По-нататък в показанията си заловените комунисти обясняват:

“когато бяхме прогонени от България минахме в Турция, а от там в Гърция. От Гърция минахме явно в Сърбия и се установихме в гр. Ниш.

След пристигането ни в Ниш нас ни зачислиха като земледелци и ни разпръснаха по квартири. Неделчо Атанасов и Коста Тодоров идваха при нас и се срещнаха с Тодор Грудов, когото взеха с автомобил и отведоха в Белград. Нашата група дойде по-рано, а тази на Георги Янчев по късно. Щом Г. Янчев дойде в Ниш при него се яви Димитър Илиев и го заведе в Белград при Христо Стоянов и Неделчо Атанасов.”

“На 9 февруари бяхме повикани в квартирата на Гаврил Генов, представителя на Ш Интернационал в гр. Ниш, дето ни се възложи задачата да дойдем в София и останем в разположение на Централния комитет. За водач ни назначиха Страти Стефанов, земледелец.”

“Между другото Гаврил Генов ни каза че щом стигнем до София Страти Стефанов и Жеко Киров да останат край града, а аз (Коста Петров) да отида до Централната поща, дето била книжарницата на Петко Напетов, който бил предизвестен за нашето отиване. Като вляза в книжарницата и се уверя по чертите че е той, да поискам един молив, “Хартмурт” и когато ми го подаде да му кажа тихо “аз съм Филип, търся Кольо”, а след това той щял да ме свърже с един голям човек и да върша всичко каквото ми каже тоя човек. Гаврил Генов ни каза, че с нас ще тръгне и Атанас Пряменов, главореза.

На 10 срещу 11 февруари вечерта тръгнахме за Цариброд – без Атанас Пряменов, който по една случайност пропусна влака. В Цариброд отидохме при Никола Попов, земледелец, бивш околийски началник в Берковица, който заедно с някой си Спас ни заведоха до граничната линия и ние преминахме в България, но бяхме заловени в с. Владиславци.”

Е, кои са всъщност … „кръволоците“?

Това е само една много малка част от терористичната дейност на БКП и „подвизите“ на добре платените й с пари от Коминтерна дейци, за да се види срещу какво са били изправени правителството и народът на България.

Десетилетия наред българският държавник Александър Цанков – университетски преподавател, убеден парламентарист и социал-демократ бе демонизиран и наричан „кръволок“, защото през 1923- 1925 година спаси страната и народа си като пресече опитите на БКП чрез гражданска война и терор да установи съветска власт и защото осуети замислите на московските болшевики за победата на „световната революция“ в България.

Но нека сложим ръка на сърцето си и да се запитаме кой всъщност е кръволокът: дали министър-председателят Александър Цанков, възстановил погазената от земеделското управление на Стамболийски Търновска конституция, провел през ноември парламентарни избори, благодарение, на които ( а не на преврата) остава на власт и спасил страната си от насилствена съветизация и неминуема подялба между алчните й съседи или тези, които по заповед на чужда държава взривяваха църкви, пълни с хора?

В своите мемоари Ал. Цанков напомня, че атентатът в катедралата всъщност далече не е първият:

"Срещу Нова година на 1925 е осуетен атентат, който да вдигне във въздуха Военния клуб, по времето тъкмо когато държавният глава поздравява столичани с Новата година по тогавашния обичай.“ „Атентатът - пише Ал. Цанков - биде осуетен, защото адската машина бе открита случайно."

Но комунистическите „геройства“ продължават:

"За да тероризират съдиите, комунистическата терористическа банда уби посред града столичния прокурор Димчев. От омраза към офицерството съвършено безпричинно бе убит на гара Костенец един съвършено невинен, капитан Беров. Атентатът в град Враца – с цел да се хвърли града във въздуха. Атентатът срещу държавния глава на 14 април 1925 г. Атентат е убийството на ген. Коста Георгиев, народен представител и бивш началник- щаб на армията. Атентатът на 16 април 1925 - короната на болшевишко-комунистическите престъпления...Атентатът срещу Севлиевския областен съд, който бе изцяло избит. Ами да напомня ли за бандата на прочутия за времето си комунист Дочо Христов, организирана и командвана от комунистите, която върлуваше между Ловеч и Троян, нападаше и избиваше граждани само затова, че бяха омразни тям – на комунистите. Кой уби ген. Христо Луков, полк. Пантев, бивш директор на полицията, народния представител Сотир Янев, Запрян Клявков и колко още, да продължавам ли списъка? Той би бил безкраен.“

Идеалисти ли? Платени агенти на Коминтерна!

И не на последно място трябва да се отбележи фактът, че терористите от БКП не правят нищо, без да им бъде заплатен хонорар.

Всеки партиен сътрудник получава минимум по 3000 лева месечно възнаграждение, а терористът Марко Фридман, през когото минават над 400 000 лева за по-малко от 30 дни, получава заплата от 5000 лева (за сравнение през 1925 г. един гимназиален учител има заплата около 1200-1500 лева). Секретарите на Комунистическата партия, редакторите на “Работническия вестник” и “Ново време” получават месечно по 15000 лева заплата.

В следствените показания на Цола Драгойчева може да се прочете признанието й: „Парите в партията оказаха твърде много своето пагубно влияние върху движението, защото и при най-елементарно посягане към какъвто и да било, член на партията, за каквато и да било работа, той чакаше възнаграждение.“.

Години наред в България на имената на атентаторите, масови убийци и терористи бяха наречени градове, улици, предприятия. Жертвите им и до днес тънат в забрава. 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional