Свободата днес и тук 24 Август 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Голямата измама Априлски пленум – БКП прати на идеологическа „баня“ цял народ

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Майя Любомирска, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 

Тодор Живков и Никита Хрушчов по време на посещението на съветския вожд в София през 1962г.

Тодор Живков и Никита Хрушчов по време на посещението на съветския вожд в София през 1962г.

 
 
 

 

Живков: „Органите на ДС не са апостол Павел. За кучетата, които хапят – тоягата!

60 години по-късно лъсна истината за лагерите, избитите и разстреляните на границата, мръсните политически игри и ограбването на държавата

През 1959 г. 26 тона златен български държавен резерв е изнесен за „братушките“ в Москва

специално за Faktor.bg

Питат радио Ереван:

– Какво е порочен кръг?

– Това е, когато Тодор Живков дава на Владимир Живков орден "Людмила Живкова"...

Вицът е от онези, за които се получаваше наградата „златната решетка". Защото е от времената, когато за разказване на вицове можеше да се озовеш в затвора. Но пък е най-точният образ на онази грандиозна измама, наречена десталинизация на БКП, белязана от Априлския пленум през 1956 година. Тогава под маската на „борба с култа към личността" на върха на партията и държавата за десетилетия се настанява Тодор Живков и обкръжението му, а вътрешнопартийните врагове са елиминирани – в прекия и в преносния смисъл. Така пленумът, белязан като борба с култа към личността, стана емблема на култа към личността.

Сега – 60 години, след грандиозната измама на априлския повей, наследници на комунистическия режим се опитват да направят поредната подмяна на историята с настояването за обявяване на управлението преди 9 септември 1944 г. за престъпно. Няма да им се получи, както не им се получи пропагандният балон с десталинизацията, на въдицата на който се хванаха малцина. Защото останалите усетиха на гърба си „промените" на комунистическия режим.

А колкото до разведряването от клещите на Държавна сигурност, за които си спомнят живите свидетели на тези времена, то също е временно. Или по-точно е да се каже, че преминава в по-рафинирана, по-перфидна фаза, а измамата "Априлски пленум" остава жива само в клишетата на продажната интелигенция, обявила себе си за поколение с априлски сърца.

За пред света се тръби една истина – българските гулаци се закриват. Истината е по-различна – това е само за кратко, защото след това се 

откриват нови лагери

А ДС настъпва във всички направления на обществено-политическия живот. Особено след Унгарските събития, а по-късно и Пражката пролет.

Колкото до икономическите измерения – ограбването на държавата започва с бурни темпове и под прекия поглед на Москва.

Прочие ето малко факти за икономическите процеси след знаменития Априлски пленум на ЦК на БКП:

България не само е била окупирана от съветските войски, но е била задължена като победена страна да плаща 55 на сто от бюджета за издръжка на окупационните войски. Както припомня в разследванията си и Антон Тодоров, 159 от най-печелившите български предприятия, в които е имало германско участие, са били конфискувани от Москва по силата на военните клаузи. Още по-скандално е, че до 1958 г. страната ни е била принудена да изплаща милиони контрибуции в швейцарски франкове. И още: изнасяни са за Съветския съюз хиляди тонове оловен и цинков концентрат, огромни количества тютюн и пет тона розово масло, формално „продадени" на цени, три пъти по-ниски от международните.

Както добре се знае, Априлският пленум е отражение на ХХ конгрес на КПСС, на който „изгрява" звездата на Никита Хрушчов. Той разбираемо посещава „близката чужбина" както наричат по това време България, за да я „наглежда". Точно по вече на една от визитите му през 1959 г. –три години знаменитите събития, гръмко се съобщава, че СССР подарява на държавата ни съветските дялове от „Булгартабак", „Табсо" и „Горубсо"!?

И пак през тази 1959 г. 26 тона златен български резерв заминава на съхранение в Москва. Като обяснение – доколкото това е било нужно изобщо, тъй ката по това време на обществото се „снасяха" определени правилни новини – казва се, че резервът се мести, защото – забележете – сградата на БНБ няма да издържи на ... атомна бомбардировка.

„До 1962 г. две партиди от златния резерв на България е продаден, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж, пише в изследване на архивите на БНБ. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения.

През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират 

по изрична заповед на Тодор Живков", 

отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ.

Разбираемо някои анализатори питат дали тъкмо това не е една от реалните причини Живков да иска да ни превърне в 16 република на Москва.

И това са само част от фактите. Затова шейсет години след грандиозната измама за десталинизацията на комунистическата партия не можем да си затваряме очите за започналите от това време обществени процеси.

Няма нищо странно във факта, че стенограмата от „славния" Априлски пленум излезе на бял свят чак през 2002 г., едва след смъртта на един от най-приближените на Тато – Милко Балев, тъй като ценният документ е бил скрит на съхранение в неговата каса. И как няма да бъде скрит, след като от него лъсва голата истина за „великата" измама с десталинизацията на партията. Стенограмата е запечатила: "Как Живков пращал на баня партийните си другари; защо Цола Драгойчева обвинила руските ченгета в некомпетентност; как Славчо Трънски най-напред бил пребиван, а след това се опитали да го купят и да го вербуват за доносник, на което той отказал естествено; как яко ги обработвали в ДС, за да направи Денчо Знеполски лични признания, че щял да ходи да убива Сталин в Москва" .

За жалост не с тези битовизми свършват измамите на Априлския пленум. Тъкмо след 1956 г. се засилва дейността на Държавна сигурност, създават зловещия лагер „Слънчев бряг" край Ловеч и Скравена, в които условията са ужасяващи, а кумирът на носталгиците Тодор Живков изрича злокобното наставление: „Органите на ДС не са апостол Павел. За кучетата, които хапят – тоягата!"

Така след 1956 г. машината за репресии на Държавна сигурност се завърта на такива бързи обороти, които нямат спиране.

Бившият директор на Държавна сигурност и министър на вътрешните работи Руси Христозов е отстранен, но получава отговорния пост председател на Държавната планова комисия, а сменилият го през 1951 г. като вътрешен министър Георги Цанков запазва поста си.

И за да не сме голословно ето какво казва министърът на вътрешните работи Георги Цанков на 3 май 1956 г. :

„Протокол № 4 от срещата

на министъра на вътрешните работи с ръководството

на МВР във връзка с изводите по работата на ДС

в светлината на Двадесетия конгрес на КПСС

София, 3 май 1956 г.

Г. ЦАНКОВ:

Всеки комунист служи на партията и би следвало да бъде не секретен сътрудник на ДС, 

а трябва да бъде както ние разбираме агент на партията, защото той ако забележи нещо нередно трябва да сигнализира партията, а не чрез нас да сигнализира партията.

Ние говорим, че ДС е орган на партията. ДС е създадена да предпази само партията от враговете, или и държавата. Партията и държавата, ние тук не можем да делим и издигаме Китайска стена, но може ли партията да гарантира сама себe си, без ДС, от врагове вътре в партията? Във Френската партия, в Италианската партия има ли ДС, за да ги предпазва от вътрешни врагове?

Аз считам, че партията има сили и особено при една постановка, каквато аз изложих, макар че не я развих както трябва, да се издигне ролята на партийния член и се засили бдителността и авторитета на члена на партията.

ДС трябва да се занимава с враговете извън партията, да се занимава

с настроенията и вражеската пропаганда, която се опитват враговете да създадат сред народа. В това число тя ще пресича да влизат в партията такива хора. Вътре обаче партията ще трябва да гарантира със собствени сили опазването си от враговете.

Др. Д. ЧОЛАКОВ:

При мен идва една учителка и ми каза, че хазаите є били лоши хора.

Поверително ми каза, че сътрудничила на ДС. Мисълта ми е тази, че тези

хора, които са партийни членове, не се използват фактически като агенти,

а да казват за хората кой какво представлява! Мисля, че по този въпрос трябва да се помисли, дали такива ще трябва да ги смятаме за агенти на МВР...."

И така се започва разрастването на ролята на Държавна сигурност, хипертрофирането на апарата, масово следене, масово подслушване, масови доноси, и ... нови лагери.

Но преди това ето една констатация на положението в страната по това време:

„Отговори на въпросите, зададени на Съвещанието на ръководния състав и партийните бюра при МВР, във връзка с решението на Политбюро

София, [април] 1956 г.

14. Другарят Лазов, за Богоев не зная, но за Лазов си спомням, защото

имах среща лично с него и говорех, никой не го е карал да убива 50 жени,

защото са бягали за Югославия. Но той е наказан, че не са били взети

достатъчно мерки, когато са ставали масови преминавания през граница.

Неговият въпрос беше поставен в Политбюро и може би правилно е било да бъде снето наказанието му, но въпросът от др. Лазов по всяка вероятност не е бил повдиган и от „Кадри" също, аз не помня точно как стои въпросът, но той поставяше въпроса да се снеме наказанието.

15. Аз лично съм наредил с др. Колчев и Гюров да се очистят делата, без да се унищожават никакви материали и да се установи в нашите дела, само това което е истина и се представи някой работник да се види какво

представлява той, да се каже ето това и това е работникът, да се поговори

лично с него, да се разбере вярно ли е или не, да се представи кадровото

му дело, което да представлява безспорен материал, мръсотиите, които са натрупани за нашите кадри, да се сложат в отделни папки и никой да не се рови в тях, защото те са мръсотии, клевети, не са доказани..."

Най-голямата измама е априлската реабилитация на репресираните

Тя трае само от лятото на 1953 до влизането на танковете в Унгария. Пред света се тръби, че настъпва едва ли не ерата на правовата държава. Защото са закрити 11 затвора и ТВО Белене. И защото се решава според един от документите, че „В бъдеще въдворяване, както бе практиката досега няма да се извършва, и всички провинили се вражески и други престъпни елементи трябва да се предават на съответните съдебни органи и наказват съгласно законите в нашата страна."

Радостта от глътката свобода е кратка. Режимът не може да не се крепи на страха и репресиите и това логично води до откриването на новия български ГУЛаГ – „Слънчев бряг" и Скравена. Прелюбипитна подробност е, че софийското село Скравена е родното място на секретаря на ЦК на БКП по пропаганда и агитация Стоян Михайлов Мирчев – баща на неуспешния кандидат за столичен кмет Михаил Мирчев и дядо на настощия депутата от БСП Стоян Мирчев. Точно той е вносител на предложението да бъдат обявени за престъпни авторитарните режими преди 1994 година!? Но това в скоба.

Само след няколко месеца през декември 1956 г отново е отворен Белене, където впрочем началник е полковник Томов, баща на журналиста Тома Томов. Но и това остава в скоби.

В Докладна записка от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП за въдворените в ТВО съгласно Указ № 468 от 4 декември 1956 г. може ясно да се види вече идеята за лагера на смъртта край Ловеч. „ТВО беше една подходяща мярка за непоправимите криминални престъпници, злостни хулигани, професионални пияници, побойници, развратници и скандалджии.", не без гордост подчертава Цанков. И това е сигналът за нови и още по-зловещи репресии.

В лагера в Ловеч, наречен с черния хумор на лагеристите „Слънчев бряг" , през 1959 – 1962 г. са били въдворявани без присъда противници на властта, бивши депутати - земеделци и младежи, изпращани там от милицията. За трите години от съществуването си ловешкият лагер оставя мрачна статистика: от 1501 души, минали оттам, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежките условия. През 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена.

През зимата на 1961 г. двама затворници успяват да избягат. А когато милицията успява да ги задържи, те разкриват ужасяващи подробности за тежкия труд и боя, на който всекидневно са подложени. Пряк началник на тогавашните ТВО е генерал Мирчо Спасов, любимец на Тодор Живков. В Политбюро решават, че е дошло времето да се сложи кръст на „свързаните с култа към личността" трудови лагери. На бърза ръка се сформира комисия на ЦК, която трябва да направи проверка в ловешкото ТВО. Така на 24 март 1962 специалната група подготвя доклад. В него се казва: "Според нас извращение на законността и социалистическия морал е целият режим, установен в общежитието. В сигналите до ЦК се изтъкваше, че някои от въдворените са умирали от нанесения им побой. ... Предлагаме ТГ в Ловеч и Скравена да се разформирова."

На заседание на Политбюро главният виновник за физическия тормоз на лагерниците Мирчо Спасов припомня думите на своя патрон Тодор Живков:

„Вие другарю Живков ми наредихте

и спомняте ли си, че когато ви докладвах какви лица се изпращат в лагерите ми казахте: "Да се чистят, да се чистят тия хулигани"

През април 1962 г. без много шум лагерът в Ловеч бил закрит. Преместили „златният човек" Мирчо Спасов от МВР на работа в ЦК – де факто не го наказали, а го издигнали в йерархията.

Документите свидетелстват, че комунистическият режим създава 86 концлагера и 29 затвора, през които са преминали над 300 000 души, подлагани на нечовешки гаври и унижения, глад и студ, физически и психически тормоз. Стотици хиляди са разстреляни или убити по най-жестокия начин, а от разсекретените досиета излезе информацията, че има официално разпореждане в лагерите да се стреля по хората. И след Априлския пленум ....Както се казва, коментарите са излишни, а пропагандните балони на априлските певци на партията вече се спукаха. Въпросът е обаче дали ще видим политическа воля в правоприемника на БКП - БСП да осъди авторитарния тоталитарен режим. А не потомци на виновните за смъртта и съсипаните съдби на милиони да търсят под вола теле, като се опитват да подменят историята. И да я пренаписват такава каквато им е угодна. Особено предконгресно, нали.

В галерия:

1. 166 лагеристи преди да бъдат преместени от Белене в Ловеч.

2. Лагерът в Ловеч.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional