Свободата днес и тук 04 Юни 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Човекомелачката на ДС ликвидира юридическия елит и го замени с чекисти

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Майя Любомирска, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 

Първи състав на зловещия Народен съд в София. От ляво на дясно са Стефан Манов, председателят Богдан Шулев и Давид Николов

Първи състав на зловещия Народен съд в София. От ляво на дясно са Стефан Манов, председателят Богдан Шулев и Давид Николов

 
 

 
 

       Смешен плач за съдебната реформа, а политиците се страхуват да признаят горчива истина

И от Европа ни го казаха право в очите: „..има остатъци от манталитета на миналото и днес... някои магистрати все още си представят, че служат на държавата, а не на гражданите"

Когато комунистически величия се кичат с ордени, а световноизвестни ерудити тънат в забрава , общественият напредък клони към нула

специално за Faktor.bg

Съдебната реформа буксувала, плачат от сутрин до вечер по студиата политици от ляво и от дясно. Смешен плач, както е казал поетът. Смешен плач, защото никой от тези политически мъже и жени, които горко оплакват несъстоялата се реформа, не се осмеляват да признаят страшната истина: човекомелачката на Държавна сигурност ликвидира юридическия елит на България и го замени с удобни и послушни съветски възпитаници. За които правото е в услуга на държавата, а не на човека. Горчива и жалка истина, чиито плодове берем и до днес. Десетки светли и признати по света български професори юристи бяха ликвидирани от т.нар. Народен съд. А останалите живи в първите години след преврата на 9 септември 1944 г. : поставяни под наблюдение и следене, въдворявани в лагери, политически процеси и принудително изселване, лишавани от адвокатски и юридически права, това са само част от многобройните форми на репресии срещу видните представители на правото в България. Така цветът на българското право и съдебна система са унищожени. Големи юридически умове като министър Александър Гиргинов, Александър Огнянов – бивш министър на правосъдието и председател на Софийския адвокатски съвет, адвокат Борис Вазов – брат на поета Иван Вазов, академик Венелин Ганев – регент, политик и дипломат, Владимир Кутиков – професор от Юридическия факултет на Софийския университет, социалдемократът Атанас Москов – адвокат и доктор по международно право и др., са зачеркнати. Всички те са унищожени от машината на Държавна сигурност. Каква гавра – д-р Петър Детрлиев е принуден да констатира смъртта в лагера в Белене на проф. Александър Гиргинов?!

Историята се повтаря в уродливи форми,

нали. Защото подобна е съдбата и на световно известния български медик проф. д-р Станишев, който е бил принуден в нощта на 1 февруари 1945 г. след масовата екзекуция да установи смъртта на 3 регенти, 33 министри, 67 народни представители, 47 висши военни и други избити, след което последен получава куршума. Д-р Дертлиев също имаше нелеката съдба, макар и физически оцелял от Белене. Но това в скоби. За д-р Дертлиев ще се върнем по-късно. Сега продължаваме да се чудим какви са причините за провалите на съдебната власт. Някои анализатори в любимата поза на щрауса се опитват да заровят надълбоко истината за това, че след като беше избит юридическият елит на България, го замениха верни на БКП и ДС кадри, съветски възпитаници, удобни на комунистическата власт. Те замениха ерудитите от световна величина и се превърнаха в новия юридически елит. Нещо повече, дори и при последното си посещение у нас преди часове Торбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа, ни го каза право в очите: "Може да има остатъци от манталитета на миналото и днес. Може би някои магистрати все още си представят, че служат на държавата, а не на гражданите. Това е общ проблем в посткомунистическите страни." Точен и прецизен разрез на системата, която е служила и в момента може би продължава да служи на държавата, а не на обществото, на отделния човек.

Точно в тази тема се опитва да дълбае и последният сборник с документи „Държавна сигурност и юриспруденцията 1944 – 1975" , издаден от Комисията по досиетата(виж в галерия документи,б.р.). Въпреки че поставя и редица въпросителни, документалният труд събира и осветлява архивни документи за над 20 известни юристи. Досиетата на тези 

„неблагонадеждни бивши хора" и „врагове на народа",

според стилистиката на комунистическия режим, показват как всеки един от тях е извървял пътя към своята Голгота. Странно е, че от сборника липсва т.нар. Народен съд, защото една голяма част от елита са били обект на този съд. Не малко са избитите, други – като Гиргинов, са осъдени и след изтърпяването на наказанието си са изпратени в лагери въдворявани са и са принудително изселвани. След професорите, по същата сталинистка схема са отстранени и репресирани и голяма част от съдиите и адвокатите в страната. Подложени са на комунистическа чистка и им е отнемано правото да упражняват правата си на юристи.

Народният съд не задоволява властта. На заседание на ЦК на БРП (комунисти) от 23 юли 1945 г. Трайчо Костов, оценява работата на Народния съд като положителна, но изтъква и редица негови недостатъци. Били търсени смекчаващи вината обстоятелства, вместо твърдо и решително да води борба „с фашизма" и враговете на народната власт. Юристите в него показвали „голяма любов към формалностите". Народният съд разколебал доверието на Партията към съдиите и прокурорите. Затова в новите закони, които партията готвела, щяло да има друг елемент.

Така се стига до онази тъмна дата - На 23 юли 1945 г. ЦК на БРП (комунисти) взима решение да се проверят всички лица в съдебния апарат. Започва нова чистка в съдебната система. Съставя се и специална комисия, която до 15 септември трябва да извърши прочистването на съда и прокуратурата.

Две години по-късно – на 16 октомври 1947 г. е публикуван Законът за адвокатите, по силата на който започва процес на масовото им заличаване от списъците, даващи им право да упражняват професията. Тече също и процес по 

прочистване на университета

от преподавателите с „недобро минало". Ето какво пише в годишния доклад до началника на I отдел при Дирекция държавна сигурност за 1947 г.:

„Адвокатите в София са около 2000. Всред тях сме слабо навлезли. Можем да дадем характеристики само за около 100 души. Политическият състав на адвокатите още не е определен. Знаем за около 40 комунисти и 20 реакционери. Борбата между отечественофронтовците и реакционерите се води в бившия Софийски адвокатски съвет, когато има да се решават текущи професионални и др. въпроси. В Софийски адвокатски съвет надделяват опозиционери: 20 опозиционери, 5 комунисти,1 отечественофронтовец – некомунист и 4 неутрални. Политическият момент и отсъствието на някои опозиционери решават често пъти остро възникващите въпроси. Във висшия адвокатски съвет отечественофронтовските елементи са по-здраво устроени: 13 комунисти, 4 отечественофронтовци, 9 опозиционери и 1 неутрален. Създаването на адвокатската кооперация се провали поради несъгласието и нерешителността на някои видни адвокати комунисти, които сега печелят много, особено с политически процеси. Забелязани са адвокати комунисти да защитават и черноборсаджийски и конфискационни процеси. Въобще комунистите са най-търсените адвокати и те злоупотребяват с това си положение. Положението на съдиите и прокурорите не е напълно установено".

Както може да се види и от сборника с документи на Комисията по досиетата, приемането на Закона за адвокатите и прилагането му като административна мярка разтърсва из основи адвокатските среди. Ето каква е констатацията за този факт от страна на Държавна сигурност:

„В началото на отчетния период адвокатите бяха в паника от Закона за адвокатите и чак към средата на годината започнаха да се проявяват в политическо отношение, като търсеха близки на отговорна държавна длъжност, членове на БКП, с цел да се прикрият. По тези причини не са отбелязани особени вражески прояви. Голяма част от заличените адвокати, възползвайки се от указа на Президиума на ВНС, публикуван в ДВ на 3 ноември м. г., който им дава право да искат ревизия на делата за заличаване, са подали жалби до главната прокуратура за възстановяване на правата си. До края на декември бяха постъпили около 100 касационни жалби от София. Болшинството от тях са намерили начин да се снабдят с документи, подписани от видни партийни функционери, заемащи отговорни длъжности в държавния апарат".

В друг документ - писмото до началниците на ДС – Видин, и ДС – Лом, от 31 август 1948 г. в прав текст, се казва:

„По закона за адвокатите беше проведена чистка. Известен брой от представените от нас за съкращение адвокати бяха „помилвани" от Комисията по чл. 51 – при Врачанския областен съд..., други се промъкнаха с помощта на Централната комисия и сега са приети за членове на адвокатските колегии по места. Функциите си комисиите бяха прекратили. Сега обаче, по повод на такива пропуски, те трябва наново да заседават и приключат окончателно своята работа до края на т.г. За да не пропуснем този случай, нека се съберат сведения и изготвят списъци на членовете на адвокатски колегии в района на околията, които 

не следва да бъдат адвокати,

да се представят наново."

Елитът, част от който е и юридическият, са обект на постоянни разработки. Така например бившият министър на вътрешните работи и на финансите Александър Гиргинов е обект на разработката „Гошо". След като изтърпява присъдата си от народния съд една година затвор, той участва във възстановяването на Демократическата партия. На 25 октомври 1947 година е интерниран в Разград, а след това в Дулово. Заради своята политическа дейност е изпратен в концентрационния лагер Белене, където и намира смъртта си на 1 ноември 1953 г. Както споменахме и в началото, актът за смъртта на Александър Гиргинов е подписан от д-р Петър Дертлиев.

Много интересно е да се отбележи, че известните юристи – както и останалите интелигенти, са били гонени от ДС дори и без причина. Много характерен в това отношение е адвокат Александър Огнянов, министър на правосъдието в правителството на Кьосеиванов , който дори е помагал на комунистите преди 9 септември 1944, за когото има няколко положителни справки – документите яростно са задраскани и през целия лист е написано огромно „НЕ". След това вече му се приписват всички земни грехове – крепител на фашистката власт, печатал статии в официоза на Бекерле и какво ли не още. Така е и с Венелин Ганев, Атанас Москов и цялата плеяда световно признати български юристи.

И така за пореден път ставаме съпричастни на съдбата на жертвите.

Палачите обаче остават скрити

Скрити остават и делата на шефовете на новата комунистическа юридическа номенклатура, която повече или по-по-малко успява да съветизира юридическата наука и практика и в нашата страна. Комунистическата образователна система стигна дори до такава перверзия, че на Школата на МВР в Симеоново – Първи факултет, известен като ковачницата на кадри на ДС, беше позволено да произвежда юристи за системата. Много от възпитаниците на тази школа и до днес заемат важни постове по всички нива. Заради това и днес правосъдната ни състема ражда само горчиви плодове. Вече не се говори за комунистическите величия като Ярослав Радев или Васил Мръчков, който беше главен прокурор по времето на позорния „Възродителен процес". През 2009 г. Комисията по досиетата осветли агентурното минало на 63-ма магистрати като сътрудници на бившата ДС и военното разузнаване и контраразузнаване, 28 от които продължаваха по това време да работят в правораздаването.

Така стана ясно, че бившият главен прокурор Васил Мръчков е работел към Първо главно управление на ДС с псевдоним „Юриста“. Той е бил член на ЦК на БКП и е заемал високата държавна длъжност зам.-председател на Държавния съвет от декември 1989 г. до разпускането му през април 1990 г. През 2004 година Васил Мръчков бе предложен на президента Георги Първанов за орден "Стара планина". Това предизвика скандал, а лидерът на ДПС Ахмед Доган дори обяви, че ще върне своя орден в знак на протест, тъй като Мръчков се смята за отговорен за т.нар. "Възродителен процес". В резултат на обществения скандал Първанов награди Мръчков само с орден "Кирил и Методи".

Така е – когато комунистически величия се кичат с ордени, а световноизвестни ерудити тънат в забрава , общественият напредък клони към нула. В това число и съдебната система. Затова е смешен този плач за несъстоялата се реформа, нали.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional