Свободата днес и тук 18 Август 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Срамната истина за следвоенното легитимиране на съветското потисничество

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

 

 

Как се стига до положението, чиито последици и до днес не са напълно преодолени, че съпротивата срещу съветската окупация в европейските колонии на СССР получава мълчаливо приетият и на Запад етикет „сътрудничество с фашизма”? Кой са корените на това мълчание?

 

Само беглецът от СССР Суворов ли е „забелязал”в своите книги, че Сталин се е готвил да нападне своя съучастник в разпалването на Втората световна война Хитлер и е бил всъщност изпреварен от нацисткия си съдружник? Или в самата Германия са били добре запознати с това намерение на съветския диктатор, което е мотивирало Хитлер да действа пръв?

 

От своя страна Москва и до днес мълчи за разминалата се за малко вероятност СССР да стане член на тристранния пакт с Япония, Германия и Италия- как СССР успява да „погребе” и тази срамна тайна?

 

Отговори на тези въпроси дава статията за фалшификациите на Нюрнбергския процес, в превод от руски за ivo.bg на Васил Костадинов

 

Нюрнбергският трибунал – процеса на фалшификация на процеса

 

На Нюрнбергския процес не само осъдиха престъпленията на Третия райх, но се постараха и да скрият неприятните факти. Страните-победителки нямаха изгода да се обсъждат всички обстоятелства около подготовката и хода на войната за да не се компрометират излишно.

 

Втората световна война не завършва с подписването на капитулацията на Германия – истинския финал е издаването на присъдите на нацистките лидери от Международния трибунал в Нюрнберг.

 

Градът е избран за символично – в Нюрнберг са проведени първите конгреси на нацистката партия.

 

Основната цел на съда е обсъждана дълго от дипломатите и адвокатите на победителите: не е ясно по какви закони ще бъдат съдени подсъдимите. И все пак, страните стигат до консенсус.

Процесът започва на 20-ти ноември 1945г. и продължава почти една година – всичко приключва  на 1-ви октомври 1946г.

 

Международният трибунал, съставен от представители на антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ, Великобритания и Франция, разглежда няколко аспекта: плановете на нацистката партия, престъпления против мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

 

В резултат 12 души – оцелялата върхушка на Райха, включително избягалият Мартин Борман – са осъдени на смърт чрез обесване, трима получават доживотен затвор, четирима – различни срокове затвор.

 

Трима министри са помилвани. В хода на процеса организациите СС, СД, Гестапо и елита на нацистката партия са признати за престъпни, а правителството, Генералния щаб и Върховното командване на Вермахта не попадат в списъка.

 

Съветската страна не е напълно доволна от процеса, който се проточва дълго и е съпътстван от много трудности.

 

Докато върви съда, членовете на коалицията вече не са съюзници – в действителност, точно в началото на 1946г., започва така наречената Студена война. Но не само започналото съперничеството между бившите партньори усложнява процеса. Опитът да се направи оценка на всички аспекти на дейността на Райха, може да хвърли сянка върху самите обвинителите.

 

Прелюдията към Втората световна война показва в отрицателна светлина Франция и Великобритания, които през 1938 г. позволяват на Хитлер да започне военна агресия срещу Чехословакия .

 

А Съветския съюз, при публикуване на всички факти за сътрудничеството с Германия, може да се окаже в ролята на агресор за разделянето на Полша през 1939г., с което започва Втората световна война.

 

На сметката на Съюза са и други грехове – бомбардировките на финландски градове през 1940г. и екзекуцията на полските военнопленници.

 

Процесът в Нюрнберг е нож с две остриета. И почти всички трябва нещо да крият или замазват.

 

СССР работи по това не само по време на трибунала, но след това – на руски са издадени само 7 от всички 42 тома документи от Нюрнберг.

На английски, немски и френски е публикуван пълният текст. Съкратен вариант позволява на Кремъл да манипулира съдебните материали, като всички сили, борещи се срещу Червената армия, включително различни националистически организации, са обявени за съучастници на фашистите.

 

Ръка за ръка с нацистите

 

Сътрудничество с Германия е най-опасният риф, който руснаците искат да избегнат по време на дългите изслушвания в Нюрнберг.

 

В началото на 1920-те, Германия и СССР са в един лагер – този на държавите – маргинали. Първата  – победен агресор в Първата световна война. Според  Договора от Версай, на германците са забранени производството и изпитването на нейна територия на много видове оръжия. Втората – заради узурпирането на властта в страната от болшевиките. Но на  Кремъл след края на гражданската война са необходими съвременни технологии.

 

По тази причина, през пролетта на 1922г., по време на икономическия форум в италианския град Генуа, делегацията на РСФСР  провежда отделна среща с германски представители в близкия град Рапало и подписва договор за сътрудничество. Условията му остават в пълна тайна през следващите няколко години.

 

Има какво да се крие. Прилагайки на практика договора, немските инженери построяват в СССР няколко военни завода за производство на танкове и самолети за себе си и за болшевиките.

 

Стаж в Съюза изкарват много офицери от Райхсвера, с които съветските генерали ще се  срещнат по бойните полета на Втората световна. Двама от тях – Алфред Йодл и Вилхелм Кайтел – сядат на подсъдимата скамейка в Нюрнберг. Има сведения, че дори и Гьоринг, ръководител на Луфтвафе, който Хитлер готви за приемник, е натрупал летателен опит в авиобазата в Липецк.

 

Гьоринг, между другото, също подсъдим в Нюрнберг, е осъден на обесване и се самоубива с отрова няколко часа преди екзекуцията.

 

Серията от военни споразумения между комунистите и нацистите не спира дотук.

 

С таен пакт на министрите на външните работи на СССР и Германия – Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп – двете тоталитарни държави през август 1939г. си разделят сферите на влияние в Източна Европа и, на практика, започват войната.

 

Много полски и британските историци смятат, че в окупирана Полша преди съветско-германския войната, НКВД и Гестапо провеждат най-малко четири съвместни конференции за сътрудничество. Има копие от договор подписан от ръководителите на тези структури – Хайнрих Мюлер и Лаврентий Берия. Впрочем, съветските и руските историци смятат, че е фалшив. Но същите хора, половин век след Нюрнберг, твърдяха, че не е имало и таен пакт  Молотов – Рибентроп. За пакта светът за първи път чува по време на процеса над  ръководството на Третия райх.

 

Кремъл е бил на косъм да подпише съюзнически договор с Германия, Италия и Япония.

 

Неприятна истината

 

Трибуналът осъжда Рибентроп на смърт чрез обесване. Но до присъдата дипломатът успява да „изпие” доста кръвчица на руснаците. Съдът два пъти отказва на неговият адвокат Зайдел разглеждане на документите, доказващи съществуването на таен протокол – приложение към договора от 1939г. за разделяне на Полша и зоните на влияние. Главният дипломат на нацистка Германия дори представя фотокопие – оригинала изгаря по време на бомбардировките на Берлин. Но прокурорът от съветска страна, генерал Роман Руденко, настоява, че Трибуналът няма да се отклонява от своите основни задачи: осъждането на нацистките лидери за престъпления срещу човечеството.

 

“Нашата задача не е разследване на външната политика на други държави. Още веднъж напомням: съдът вече отхвърли този така наречен документ като фалшив.”- казва Руденко.

 

Младият съветски прокурор Николай Зоря, получава и заповед да не допуска показания на Рибентроп за тайния протокол. Но подсъдимият и неговият секретар Вайцзекер под клетва все пак възстановяват устно текста. На следващия ден, Зоря е намерен мъртъв в леглото на хотелска стая с пистолет до него. Съветската преса съобщава, че смъртта е настъпила в резултат на невнимателно боравене с оръжие. Въпреки че разследването дори не прави задължителната в такива случаи балистична експертиза.

 

Съветската страна по време на Нюрнбергския процес успява да заобиколи още една много неприятна тема – масовото убийство на полски войници и офицери в Катин. По време на “освобождението” на западните територии през 1939 г., са пленени хиляди войници и офицери от полската армия, които са систематично унищожени от съветските чекисти през април и май 1940г. До Катин са убити повече от 4000, а общо – 22 хиляди поляци.

 

Но всички тези подробности стават известни едва след десетилетия. В Нюрнберг, съветските представители настояват, че откритите от германците през 1943г. останки в Катин, са  фалшификация на нашествениците, а в действителност поляците са убити от нацистите. Докладите на полския Червения кръст, установили вината на НКВД, изгарят по време на Варшавското въстание през 1944г.

 

Прокурорите от Съветския съюз не успяват да докажат тезата си за вината на нацистите, но успехза за Кремъл е, че в присъдата на съда изобщо не се споменава за разстрела на поляците.

 

Лондонски интриги

 

Не само съветите се потят, за да избегнат публичност за неприятни факти.

 

Французи и британци се опитват, колкото е възможно да избегнат темата със започването на войната, особено участието си в одобрението за окупацията на Чехословакия от Адолф Хитлер през 1938г. Британците си блъскат главите и с Рудолф Хес, който до 1941г. е една от ключовите фигури на Третия райх и заместник на Хитлер в партията. Неговата история е много странна. През пролетта на 1941г., уж по собствена инициатива, излита с боен самолет за Шотландия за да се срещне с лорд  Дъглас Хамилтън, с когото се запознава по време на Олимпиадата в Берлин през 1936г.

 

При подхода към мястото на срещата горивото му свършва и Хес скача с парашут. По-късно, германския гост обяснява, че иска да говори пред британския парламент и да предложи мир на Лондон. По официалната информация, на Албиона Хес не е приет от никой, и посреща края на войната в затвора.Осъден е на доживотен затвор в затвора Шпандау в Западен Берлин, който се контролира от британците. Хес в продължение на много години е единственият затворник там. Многократно заявява, че има сензационна информация и, ако я обяви, напълно ще се промени погледа към историята на Втората световна война.

 

През 1987г., на 94-та година от живота си, Хес “договаря освобождаването си”, но е намерен обесен на кабел в двора на затвора.Синът му -Волф Хес и редица историци смятат, че номер 2 в нацистката партия има  информация за тайно споразумение с Великобритания и многоходова игра на британския премиер Уинстън Чърчил. За което плаща с живота си: синът на Хес твърди, че изследването на тялото на баща му показва, че първо е удушен и после обесен.

 

Но за доказване на нещо е късно: британците унищожават всички вещи и документи на  затворника и разрушават затвора. Прахът на Хес е разспръснат.

 

Интригите на Лондон са тема дори и в Нюрнберг. Например, Алфред Йодл, началник на генералния щаб на Вермахта, също осъден на обесване, разказва пред съда: “През юли 1940г., Хитлер ми каза за евентуален сблъсък с Русия. Той искаше да изпревари руска офанзива на запад, планирана според него за следващата есен. Хитлер бе убеден, че Русия ще ни атакува и, че Великобритания я тласка към това. ”

 

Темата не се разглежда от обвинението.За победителите не е от полза разпростирането върху всички обстоятелства по подготовката и хода на войната за да не се компрометират излишно.

 

Освен това, всички получават от Германия и нейните съюзници щедри репарации.

 

А ужасите на нацистките концентрационни лагери, на които за процеса са заснети документални филми, правят всяка друга информация второстепенна.

 

Олег Шама, списание „Новое время”

 

Р.S. Снимките към текста могат да бъдат разгледани на този линк:

http://argumentua.com/stati/nyurnbergskii-tribunal-falsifikatsii-protsessa


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional