Свободата днес и тук 17 Декември 2017  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Противоракетният щит в Румъния - гаранция срещу ядрената тояга на Путин

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Алекс Алексиев, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 

Алекс Алексиев

Системата в Девеселу е политически знак и символ на американската подкрепа за Източна Европа

Русия, войнстваща и заплашителна, все повече прилича на книжен тигър във военно отношение

Алекс Алексиев, americanthinker.com,

Преди няколко дни военното министерство на САЩ обяви оперативна анти-балистична ракетна система в Девеселу, Румъния - първата разположена в Източна Европа и единствен противоракетен щит, базиран на суша, в нейната програма Aegis. 

Веднага на следващия ден бележитият стратегически мислител, Джордж Фридман, основател и бивш директор на частната информационно-аналитична компания Стратфор написа, че нововъведението е зле замислено и най- вече прахосване на пари. Изразеното от Фридман мнение би могло да се окаже сериозен проблем не само защото то представя начин на мислене, който изопачава смисъла на противоракетната отбрана, както и сегашните военно-политически амбиции и намерения на Русия, и най-важното – чувството за заплаха на сигурността, изпитвана от Източноевропейските страни.

На първо място, Фридман омаловажава обосновката за създаването на такъв щит, като твърди, че е твърде трудно той да изпълнява поставените цели и в най-добрия случай може да блокира една от малкото ракети, изстреляни от Русия. Казвайки това, той създава впечатлението, че този противоракетен щит е уникално съоръжение, но резултатът ще е злополучен, ако „Съединените щати се фиксират върху такива сложни военни съоръжения, предназначени за справяне с несъществуващи заплахи“.

Всъщност противоракетният щит в Девеселу ( състоящ се от 25 ракети интерсептори) е част от балистичната противоракетна отбранителна програма на НАТО, носеща загадъчното име АРАА, в която вече са включени редица американски и съюзнически платформи, а се очакват към нея да бъдат прихванати още стотици. В същото време EPAA е част от една успешна американска противоракетна отбранителна (ПРО) система Aegis, доказала вече своята успешност (28 попадения от 34 теста), която разширява своя обсег в световен мащаб, прихващайки нови 33 американски и съюзнически кораби и 257 ракети интерсепори през 2016 г. с перспектива да бъдат увеличени на 49 платформи до 2021. Още през 2008 , Aegis успя да свали неработещ сателит от небето, което стана и една от причините за 

истеричната реакция на Русия

за случващото се в Девеселу. Няма съмнения, както самият Фридман отбелязва, че румънският щит е категоричен политически знак и символ на американската подкрепа за Източна Европа, но да се отрича неговото военно значение означава да не се разбира природата на руската уязвимост и заплахата, която руснаците представляват.

Вторият основен аргумент на Фридман срещу балистичната ракетна отбрана и румънския щит е обстоятелството, че той счита за изключително малка вероятността от евентуална ядрена война и ракетен удар срещу Европа от страна на Русия или някой друг. Той твърди, че само умопомрачен човек може да планира евентуална ядрена война и „рационалността“ е тази, която прави подобна перспектива невъзможна, като че ли завинаги. Това твърдение противоречи на съществуващите доказателства, че както Варшавският договор, така и НАТО са обмисляли използването на тактически ядрено оръжие по време на Студената война, като например НАТО в отговор на инвазията на Русия в Чехия през 1968 година.

Това ни поставя 

в шизофренен, патологичен сценарий

Едва ли някой ще оспори факта, че в света никога не са липсвали маниакални хора, като започнем с Хитлер, Сталин, Мао и Пол Пот, емблематични за миналия век и стигнем до Ким Йонг Ун, айтулахите в Техеран, фанатичните джихадисти и вероятно самият Путин днес. Тук Фридман очевидно не може да направи разлика между безумието и фанатизма, освен ако може да се аргументира, че един джихадист може да бъде спрян от използването на ядрено оръжие в един европейски град, ако може да се сдобие с такова, от „рационалността“.

В този смисъл, неговият фриволен коментар, че корупцията в Иран възпрепятства агресивното поведение трудно би могъл да бъде взет на сериозно. Израелците, на които Техеран постоянно внушава, че ще бъдат заличени от лицето на Земята, едва ли смятат Иранската корупция за „успокояваща“.

И това е едно от нещата, което кара Путин постоянно да дрънка ядреното си оръжие, нещо което Фридман не споменава. В последно време пропагандната машина на Кремъл тръби, че Москва „можела да превърне САЩ в радиоактивна пепел“ и че се готви да използва „ядрен скалпел“, което практически означава първа употреба на тактическо ядрено оръжие, докато самият Путин обяви, че можел да използва ядрено оръжие срещу ISIS и се похвали, че би могъл да вкара руски войски „в пет столици на страни, членки на НАТО, само за два дни“. Това не доказва, че Русия е готова да използва ядрено оръжие, но потвърждава, че размахването на ядрената тояга продължава да е един инструмент и във външната политика. Програмата за противоракетна отбрана е едно от нещата, които обезсмислят агресивната риторика на Путин и карат американските съюзниците в Източна Европа да се чувстват

спокойни заради американската подкрепа

В действителност Русия, войнстваща и заплашителна, все повече прилича на книжен тигър във военно отношение. Науката и индустрията й се намират в период на сериозен упадък по настоящем. В момента, Русия е принудена да внася между 80 и 100 процента от компютърната техника, 95 % от промишлените стоки и 100% от модерните металорежещи машини и инструменти. Според доклад на руското министерство на отбраната от края на 2015 година, процентът на руските военни сили, оборудвани с модерно оръжие, са както следва: сухопътни войски – 35%, военно-морски сили – 39%, военно-въздушни сили – 51%. Едва ли е по-добра и ситуацията с ядрения арсенал на Русия. Многобройни са докладите на руски ядрени специалисти, които изразяват съмнения относно функционалноста на ядрената система, тъй като плутоният в ядрените глави не е бил подменян повече от 20 години.

Едва ли нещата ще изглеждат по-добре в близкото бъдeще. Въпреки, че 30% от бюджета на Русия отива за армията, което едва ли може да продължава, бюджетът за отбрана на Путин е два път по-малък от този на Китай и седем пъти по-малък от този на Америка. В дългосрочен план най-голямата заплаха за руската армия е колапсът, който грози научният й потенциал. По време на конференция за технологиите, организирана наскоро от Висшата школа по Икономика в Москва, едно от заключенията беше: „Русия изостава безнадеждно от световната наука и най-тъжното е, че тя все още не осъзнава това напълно“.

Администрацията на Обама направи множество груби грешки в отношенията си с Русия, особено във връзка с необмисленото „възобновяване“ (reset) на отношенията, провъзгласено от държавния секретар Хилари Клинтън. Но противоракетната отбрана в Румъния не е една от тях.

Превод: Faktor.bg


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional