Свободата днес и тук 26 Февруари 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЗА КОЗИТЕ, КОЗИТЕ-ХОРА И ДРУГИ РОГАТИ СЪЩЕСТВА

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Николай Флоров


Борис Джонсън, бившият кмет на Лондон, не е първия, който замеси козата в негов стих със сексуален подтекст в отношенията между християнския свят и исляма. Неотдавна един ислямски фанатик в Холандия буквално закла на улицата един потомък на Ван Гог, за ужас на целия свят, понеже беше нарекъл мюсюлманите “goat fuckers”.

Глава със същото заглавие е част от книгата «Винени разкази» на Николай Флоров с малко повече светлина върху мястото на козата в живота на Изтока и за Запада ( и то какво място!), независимо от апокрифния живот на овчарите. Ето и самата глава в превод на автора от английски.

-----------------------------------------------------

Да говорим за кози кожи, но не за самите кози, не би било честно не само към животното, но и към самия Бакхус-Дионис. В края на краищата, козата е жертвеното животно на бога и неговия спасител.

Римският поет Вергилий предполага, че думата «трагедия» идва от «трагос», гръцката дума за коза. Той твърди, че козата е била превърната в жертвено животно понеже  сдъвкала и повредила лозата. За други животното е част от критски мит, където името на Бакхус-Дионис е било Загреус, тоест името на детето, преоблечено като коза с огромни рога.

Западни любители на животните обичат да държат козата като домашно животно и така познават нейните изключителни качества. Любителската ферма обаче не е мястото, където може да се види истинската природа на това животно. В сравнение с нея овцата е направо прекрасно и много по-полезно същество във всяко отношение, включително кротка и послушна. Сравнение между двете е нужно само за да подготви читателя за сатанинската, измамна и превратна природа на козата и специално на пръча и неговата невероятна роля в античността.

Читателят, лишен от познание по темата, може да се подсмихне на тия сравнения: достатъчно е обаче само да погледне лицето на един пръч, за да разбере неговото невероятно подобие на човек с една-единствена разлика – рогата му са видими за всички. С други думи това, което за непросветения изглежда интересно, може също така да е невероятно арогантно, лакомо, умно и любопитно, а следователно и интелигентно. В комбинация с изключителна пъргавост и голяма енергия, това животно влиза не само в симбиозна връзка с хората, но става и проклятие още от самото начало на историята.

Да оставим търговската стойност на козата на тия, които я развъждат и да видим какво представлява нейната всеядна природа. И овцете и козите имат едно ненадминато качество за оживяване – те ядат тревата по-близо до земята от всяко друго животно с едно предимство за козата, а именно че яде почти всичко друго – храсти, плодни дръвчета (листата и плодовете), тръни и кора, всичко! Нейният непредвидим и своеволен темперамент е пословичен. Способността й да се катери по невероятно трудни места е кошмара на всеки овчар и тя го прави за да докопа последното стръкче трева или цветче. Заедно с неограничената способност на човека да разрушава природата, козата е може би най-природно-опасното животно на света. Нищо чудно че за нея има специално място в древната митология, заедно с подобните качества на Силенус, постоянния придружител на Бакхус-Дионис и предтеча на гръцката версия, Сатира – и двамата известни като хора-кози, от които по-късно произлиза Сатаната.

Тази традиция продължава много по-дълго с появата на богомилите и катарите. Началната реакция на Ватикана е била да започне кампания на страх в обикновените вярващи, превръщайки Сатаната в символ на злото. Така митични същества като Мефистофел и Луцифер стават олицетворения на Сатаната и примери за непрекъсната приемственост между древните идеи и Средните векове чак до наши дни.

Наранявайки лозата обаче козата е превърната в жертвено животно и нещо като предупреждение срещу всеки, който по този начин извършва светотатство. Така лозата става израз на безсмъртност и основа на Орфизма, чиито корени се търсят в Древна Тракия, Македония и Мала Азия.

За гърците бога Дионис е свещено дете, а по-късно свещена коза, като крайната цел на поклонниците изглежда е била самите те да станат кози (трагои). И наистина, в статията «Жертвоприношение» на Британската енциклопедия четем, че мистичната цел на поклонниците се изразява чрез обличане в козя кожа, изяждайки в същото време свещеното животно, което трябва да се възроди в телата на богоизяждащите вярващи.

Това са традиции в основата на формирането на света, който наследява древния. Точно това изяждане на бога ( за някои критици канибализъм) в християнството представлява най-древната основа на причастието.

На един рядък бронзов релеф от Мала Азия Александър Македонски, отгледан в същите орфически традиции, е изобразен покрит в козя кожа. Дори и днес има хора, които поддържат бакхическите традиции в Македония и България и са  готови да търсят навскъде и без значение на каква цена  да намерят кожа от пръч, която да облекат за годишните празненства на бога в края на януари.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional