Още за волжките българи и волското покорство на българската русофилщина

История от лъжи

Преди 85 години Ленин подписва указ за създаване на Татарска АССР. Съветската пропаганда твърди, че комунистите възстановяват татарската държавност, разрушена от алчни феодали – експлоататори. В действителност, това е акт на геноцид над волжките българи – първият пълномащабен законен акт на съветската репресивна власт.

Българско превъзходство

“Казват, че чуваши и мордовци са горди да се сродят с руснаци и дори се наричат ​​руснаци; татарите не без гордост се величаят като българи. Защо? Защото в първия случай се признава културното превъзходство на руснаците, а във втория (осъзнато и превърнало се в традиция) –  превъзходството на българите”.

Така пише В.Рагозин – руски етнограф и историк. През 1881 г. в Санкт Петербург, той публикува историческия очерк “От Ока до Кама”. В това подробно изследване ученият описва бита, обичаите и нравите на народите, живеещи по средна Волга. Описвайки казанските татари, той възкликва: “И така, имаме любопитен исторически-етнографски факт: хората, които наричаме ​​татари, изобщо не такива”.

А кои тогава са татарите? Имало е Златна орда и 200-годишно татарско иго. Има ли факти, които не се вписват в тази проста и ясна част от историята?

През 1552-та година московската армия печели блестяща победа – превзет е Казан. По-късно историци ще създадат мита за завладяването на “Казанското ханство” – “последната крепост на татарите-завоеватели”. Но Иван Грозни отлично знае кого покорява. В документите няма и помен от “татари”. Летописите съобщават, че Иван тръгва към Казан – българската столица. Именно затова той приема титлата Велик княз български, а не татарски. След него всички царе и императори на Русия заедно с трона получават и тази титла.

За управлението на империята народите трябва да се разделят на добри и лоши, да се предизвика гняв и омраза между тях. Divide et impera! – Разделяй и владей! За целта митът за татарите и татарското нашествие подхожда идеално. Към татарите са причислени всички мюсюлмански народи.

Великият руски историк Карамзин в “История на руската държава” не пропуска този факт. “Нито един от днешните татарски народи не се самоопределя като татарски, но към тях се добавя името на района, който населява” – отбелязва той.

От тук е ясно, защо Толстой опива войната на Русия в Кавказ, като война с татарите.

” Кавказкият пленник” Жилин е пленен от татарите, затворен е в татарски аул, татарско момиче му помага да избяга. Има ли днес татари в Кавказ? Издаденият в началото на XX век енциклопедичен речник на Брокхаус и Евфрон свидетелства: “Татарите не съществуват като отделен народ”. Това е общо название от времената на “затвора на народите”. Както названието индианци за американските туземци.

Етнографът Рагозин лично открива този факт по време на научна експедиция и не крие учудването си. “Жителите на Казан и региона до Октомврийската революция не престават да се наричат ​​българи” – четем в “История на Казан”, публикувана от Академията на науките на СССР през 1988 г.

Изглежда, че всичко е ясно. С изключение на едно: защо до революцията волжките българи се наричат българи, а след идването на власт на болшевиките стават татари? Когато през 1917 г. Февруарската революция дава свобода на народите на Русия, волжките българи-мюсюлмани първо възраждат своята държавност под формата на демократична република “Идел – Урал щат” ( “Волго-Уралски щат”). Дори включват в името думата “щат”, предполагайки, че Русия ще бъде федерация на свободни и равни региони по примера на САЩ. Първият щат от Съединените щати на Русия!

Скоро болшевиките идват на власт. Те не планират демократично решение на националния въпрос. Народният комисар по националностите Сталин изпраща на президента на република “Волго-Уралски Щат” С.Максуди телеграма с предложение за сътрудничество.С.Максуди, като убеден демократ, получил блестящо европейско образование в Сорбоната, не може да признае властта на болшевиките, и отказва. Сталин не е учил в Париж, затова не може да прости превъзходството на волжките българи: “Волго-Уралски щат” е разгромен. На негово място са създадени няколко автономни републики и области. Една от тях наричат Татарска.

Президентът Шаймиев и нашата история

НА СНИМКАТА ( апокрифна към днешна дата, изтрита в интернет) : българският вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин поднася на 8 декември 2006 г. г  копие на меча на Хан Кубрат на своя домакин Шаймиев.

http://archive.is/sJdyS

Михаил Задорнов се шегува: историята ни е непредсказуема. Следва объркване: трябва ли миналото да се прогнозира? Случило се е отдавна. Смешно е. Е, при нас е нормално- историята ни се определя от нашите управници.

Има много версии за историческите събития. Някои от тях са грешни, някои откровено лъжливи. “Единствената истинска” препоръчват отгоре от Академия на науките и  Института по история по заповед на политическото ръководство. Затова има интересни казуси: съветския режим ни учеше, че Киев е майката на руските градове, а нова демократична Русия, че Рус е родена в Стара Ладога. Сменя се властта – сменя се и историята. Сякаш няма единни научни критерии за историческата истина! Добре е да бъдеш хуморист: посмееш се и забравяш.

Още в началото на Перестройката, видният казански учен и академик Закиев предлага на президента на Република Татарстан Минтимер Шаймиев (тогава на първи секретар на ОК на КПСС на Татарска област) да осъди политиката на произвол и беззаконие по отношение на волжките българи. Той доказва научно необходимостта от връщане на народа собствената му история и името българи, като задължителни условия за възстановяване на националното достойнство, унизено с обидното “татари”. Твърди се, че Минтимер Шаймиев отговорил, че Златната орда е била по-силна от Волжка България, а татарите държали в страх цял ​​свят, затова ще се наричаме татари!?

Вървят упорити слухове, че администрацията на президента на Република Татарстан е затрупана с писма с искане за връщане на името българи. Каква част е истина, може да се съди по следния факт: “В много писма от различни региони на страната казанските татари искат да ги наричат “болгари” и “булгари”. Това неволно признание на комунистите е публикувано в списание “Известия на Централния комитет на КПСС” по  време на Перестройката. Политиката на гласност повдига завесата от лъжи и става очевидно, че указът на Ленин за създаването на Татарската автономна съветска социалистическа република е репресивен акт срещу волжките българи. Минтимер Шаймиев има уникалната възможност да реабилитира своя народ и да стане епичен герой – освободител на общественото съзнание от татарското иго. Но фалшивото величие на Чингис хан е по-примамливо.

За да представи предателството на интересите на хората, като воля на самия народ, той свиква Световен конгрес на татарите. В изявление, прието от конгреса, има следните думи: историята ни даде името татари, и ние винаги ще се наричаме татари. Това е и цялата история!

Някак си по отношение на “татарската” писменост конгреса премълчава, че самата история ни е дала кирилицата во веки веков и няма защо да я сменяме с латининца. Напротив, ситуацията се използва за поредна атака към Москва под лозунга: Русия нарушава правата и свободите на татарския народ, налагайки силово кирилицата. Наистина, политиката е мръсна работа. Там властва Сатаната, там хората умират … само не и историческата истина! Аи малко хора я знаят – истината.

През 1946 г., в Москва се състои специална сесия на Академията на науките на СССР, посветена на проблема за етногенезиса на казанските татари. Участвате изтъкнати учени. Един от докладчиците – историкът и археолог А.П.Смирнов, посветил целия си живот на изучаването на Волжка България, по отношение на етническото самосъзнание на народа подчертава, че “татарите” от незапомнени времена се наричат ​​българи. Известният езиковед-тюрколог Л.Заляй установява, че езика на съвременните татари е естествено и пряко продължение на езика на волжските българи. Видният тюрколог А.Якубовски отбелязва, че “населението Татарстан, заемащо територията на бившата Българска държава, не си е тръгвало, не е унищожено и съществува до днес”;

“с увереност можем да кажем, че етническият състав на татарите или Татарската автономна република е на базата на древните българи …”. Основният извод на научния форум е изложен от академик Б.Д.Греков: съвременните татари по произход нямат никакво отношение към монголите, татарите са преки потомци на българите, етнонима татари към тях е историческа грешка.

Ще намерите ли тази истина в учебници по руска история? Не. Доминира всичката тази лъжа за злите татари, изскачащи от дивите степи да грабят честните хора. Макар от библейски времена да е известно, че лъжата изкривява съзнанието на хората. Лъжата превръща доброто в зло, любовта – в омраза. Особено ужасна е лъжата, заложена в детското съзнание.

Спомням си, веднъж минавахме със сестра ми през руско село. Бях на 12 години, тя е две години по-малка от мен. Децата са си деца, вървяхме, разглеждайки безгрижно пейзажа на слънчевия ден. Изведнъж тя изпищя, аз погледнах назад – от нея се отдалечаваше момче с камшик в ръка. Тя обясни през сълзи, че момчето се приближило, злобно казал “татарка” и я ударило с камшика. От тогава, аз често се питам: откъде такава омраза към момиченце на същата възраст, което вижда за първи път?

През последните години в Русия се надига чудовищно явление – руския фашизъм. Според правозащитни организации, през 2002 г., най-малко 10 души са били ранени и 30 души убити, въз основа на национална омраза. През 2004 г., броят на пострадалите е 5 пъти повече, а 200 са убити. Сигурен съм, че моят сънародник – момчето с камшика, сега е сред тези, върху които тежи грехът от тези зверства. Нацистите публикуват списъци на известни антифашисти, които заплашват с разправа. Убийството на видния учен Николай Гиренко, отговорност за което нацистите поеха, е предизвикателство за обществото. Без съмнение, в това, което се случва, има вина президента на Татарстан Минтимер Шаймиев, който поддържа фалшивата история за татарите, насаждаща ксенофобски и расистки наклонности в обществото.

Руските летописи често пишат: “окаяните българи” отново въстанаха. Спасение за националното достойнство от този гнет те виждат във възраждането на Волжка България. Последната (преди революцията) народна организация, имаща такава цел е “Съвета на волжките българи-мюсюлмани”, разгромена от болшевиките през 1922 г. Въпреки това, в учебниците по история ни разказват за национално освободителното движение на татарския народ. Не вярвайте – това е лъжа. Татари просто не е имало. Ако нашите предци – българите, можеха да видят, че техните потомци живеят в Татарска република, ще се ужасят.

Писахме до президента Шаймиев, че името Татарстан обижда паметта на предците ни, молихме да нарекат републиката Българска или поне с някое неутрално име, като Волжска или Казанска. Знаехме, разбира се, че няма да го направи – той и неговите сътрудници смятат, че потомците на Чингис хан трябва да живеят в “единствената в света татарска държава” – но мислехме, може да бъде прецедент. Но Шаймиев създаде Татарски обществен център и го изтъкна пред Москва. Успя, а президентът Елцин реши да плати и предостави голям суверенитет (макар че можеше да каже, че самата история е виновна, и да не даде нищо). Прилагането на придобитата независимост не закъснява. На територията на Република Татарстан е прекратено действието на Указа на президента Борис Елцин за въвеждане в Русия на паспорти по международен стандарт без графа националност. Единствената цел е  – в паспортите да се запази  наименованието “татари”, да не се даде на хората свободата да се определят като българи в съответствие с техните вярвания и историята на своя народ. Как всичко това е суета на суетите, показва бъдещия ход на историята.

Понякога изглежда, че би било по-добре Минтимер Шаймиев да ни беше  обявил за французи, останали на Волга по време на кампанията на Наполеон. По-малко щеше бъде омразата в Русия, а любовта повече. А и сестра ми е копие на Мирей Матийо.

Президентът Путин и историята

Президентът Владимир Путин дълго ни радваше. След нашия призив към него с молба да вземе мерки за освобождаването на руската история от господството на лъжите, той два пъти се среща с директора на Института по руска история Андрей Сахаров. Първият път на брега на езерото Байкал през 2002 г. – препоръча “да се изчисти историята от политическата обвивка”. Вторият път, само след година и половина, в Руската държавна библиотека – показа конкретен начин за постигането на това: в учебниците да се представят само историческите факти.

Нима ученият не знае това? Очевидно от Сахаров до Сахаров има разлика. Известният учен, академик Андрей Сахаров – един от основателите на ядрения щит на нашата страна, посвети живота си в борба срещу потисничеството на лъжата. Беше лишен от ордените и славата, прогонен от Москва. И победи, тоталитарната система се срина. А историкът Андрей Сахаров държи общественото мнение в заблуда, без да предприеме  действия срещу лъжовната концепция за етногенезиса на казанските татари. Дори и след директните указания на държавния глава да не крие истината.

Правозащитниците, отбелязвайки бързото нарастване на фашистките настроения в страната, виждат една от причините за това в невежеството на масите. Хората с лошо историческо образование, лесно се хващат на куката на фалшивите идеи. А качеството на нашето образование е в пряка зависимост от качеството на учебниците. Ясно е, че президентът Путин добре разбира тази закономерност. И как няма да я разбира! След рязкото влошаване на отношенията между Китай и Япония, народното вълнение логично довежда до лъжи в учебниците по история на Япония. Примерът е  убедителен.

В отговор на атаките на фашистки групировки, Путин обеща, че няма да допусне разпространение в Русия на “бацила на шовинизма”. Той лично осъди използването от редица политически партии в последната предизборна кампания на националистически лозунги от типа “Русия – за руснаците” и призова прокуратурата да реагира на такива явления. Националният въпрос стана толкова актуален, че президентът проведе специална среща за междуетническите отношения. Той подчерта, че националният въпрос е ключов в Русия, от който зависи съдбата на страната, а многонационалността – основа на руската държава и нейно богатство. С особена политическа стойност е неговата теза за руския народ като единна нация.

Въодушевени от това правилно разбиране на взаимовръзката на историята и националната политика, ние го помолихме да реабилитира волжките българи. В заявлението подробно описахме, че по отношение на волжките българи през 1918 г. въз основа на националност, на държавно ниво е проведена и се провежда политика на клевета и геноцид, придружена с премахването на национално- държавното образувание и прекрояване на националнно-териториалните граници. Подчертахме, че особена роля в това е изиграл декрета на Ленин от 27-ми май 1920 г. Въз основа на този акт за волжките българи е създадена татарската република, а волжките българи са оклеветени, че са татари, и насилствено им е наредено да се наричат татари. Това е акт на геноцид над волжко-българския народ: с едно движение на писалката волжките българи са унищожени като народ и задължени да се наричат ​​татари. Тяхното духовно наследство, в частност историята, е забрана и наложена фалшивата татарска история. Съпротивлението на народа за това унижение на националното достойнство, изразено под формата на “Въстанието на вилите”, е безмилостно подавено от редовните войски, които използват масови разстрели, т.е. прилагат “мерки за частично физическо унищожение на народа, убивайки негови членове”, което е признак на геноцид. През същата година е предизвикан изкуствен глад, продължил и през 1921-1922 гг. Това също е акт на геноцид, чрез “създаване на условия, водещи до физическо унищожение”. Тези актове на клевета и геноцид сломяват волята на народа, изкривяват национално съзнание, и го принуждават да се примири с обидното название татари.

Привлякохме вниманието му и към факта, че положението на волжските българи е подобно на положението на руските казаци, които са  реабилитирани през 1992 г. от президента Борис Елцин.

Каква беше изненадата ни, когато получихме отговор от … администрацията на президента Шаймиев! Могат ли субектите на федерацията да решават подобни въпроси? Указът за реабилитация на казаците не е издаден от губернатора на Краснодар, а от президента на Русия! Путин постъпи с нас като в баснята за воеводата Слон. Великият Крилов идеално вижда душевната широта на висшите руски чиновници, които поръчват справедливо решение на проблемите на овцете на … вълците. Резултатът е известен – всичко е като в реалния живот.

Путин + Шаймиев =?

Отговорът на Путин-Шаймиев:

– волжките българи са съществували – те основават град Казан, хилядолетието на който тържествено ще отпразнуваме през 2005 г.;

– има и волжки българи  – «в последните двадесет години от седем милиона татари се отделиха около двеста “българи”»;

– но кръвта на днешните волжки българи вече не е чисто българска кръв, затова върху тях не се простира закона “За реабилитация на репресираните народи”.

Не е необходимо да си опитен юрист за да видиш нарушение на равенството на гражданските права по национална принадлежност: за казаците има закон и действа, а за българите – не, защото кръвта им не е чиста.

Казано по-просто – расова дискриминация. Съждението за чистата кръв е изцяло расистка теория, като измислиците на нацистите за чистотата на германската раса. Водена от расови предразсъдъци, официалната власт приписва непълноценност на волжките българи и провежда политика на дискриминация за ограничаване на правата. Целта е една: да се предотврати освобождаването на съзнание на хората от фалшивата история за монголо-татарското нашествие.

Това на какво ви прилича?

От една страна, властите в Русия се кълнат в привързаност към идеалите на етническия мир и предприемат силови мерки към насилието и убийствата мотивирани от расова нетърпимост. От друга страна – пазят  историческата лъжа – идеологическата причина за междуетническа омраза и ксенофобия. Ревниво охраняват причината, а се борят с последствията!?

Вероятно, това е сравнимо с действията на лекар, който тържествено обещава да излекува пациента, когото едновременно трови. С едни хапчета  го трови, с други, много скъпи, го лекува, правейки грижовни и мъдри физиономии. Защо? – Ясно защо. Разбираемо е: пациентът става кротък като агне, и боготвори лекаря, а лекарят – има стабилен доход и слава на голям специалист.

Да не живеем в лъжи!

“Лъжливите историци трябва да се наказват като фалшификаторите” – казва великият Сервантес. Наистина, фалшивата информация за нашето минало има същия пагубен ефект върху общественото съзнание, като фалшивите пари в икономиката. В действителност, фалшифицирането на историята е идеологически тероризъм. Най-голямата руска лъжа, вече  няколко века безотказно насаждаща омраза между хората, е митът за татарите.

Нашият съвременник, един от великите глашатаи на свободата Александър  Солженицин ни призовава “Да не живеем в лъжи!”. Време е, време е да поемем по този праведен път.

Г.Халилов,

Президент на Българският Национален Конгрес.

Казан, 29.04.2005 г.

http://www.bulgars.ru/ct/lie.htm

Превод за ivo.bg : Васил Костадинов