Тези политически консултации, които провеждахме през последните дни, дадоха възможност да покажем нова политическа култура в парламентарното мнозинство. Така Цветан Цветанов обобщи (цитатът не е съвсем точен, но кой ли може да цитира точно Цветанов!) преговорите между партньорите в управляващата коалиция през последните дни по темата за изборния кодекс и ветото на президента. Всъщност, не е точно управляваща коалиция, защото Патриотичният фронт не точно участва в управлението, де юре го подкрепя, но дефакто го изнудва. И не са точно преговори, по скоро упражнение по прехвърляне на горещия картоф. Това с картофа е важно да се помни (само до края на този текст). Но за друго ми е думата, а именно – за думата.

Не е възможно, казах си, Цветанов да има предвид буквално „политическа култура“. И ако все пак „политическа“ е сравнително уместна дума (ако приемем, че изобщо става въпрос за политически процес, а не за сметкаджийство от амбулантен тип), то за култура изобщо не може да иде реч. Та, приемайки, че се е получила някаква спонтанна грешка на езика, реших да потърся коя е думата, която може би Цветан Цветанов е искал да каже, вместо култура.

Логично е, помислих си, да се римува. И най-напред се сетих за петифура. Да пробваме: "нова политическа петифура в парламентарното мнозинство". Не, петифурата е нещо малко, но много вкусно. Само перфекционист може да сложи цяла торта в една петифура. Трябва майсторлък, качествени продукти и въображение. Няма как това, което имаме като парламентарен сбиротък да е петифура. По-скоро е вчерашен сутляш.

Партитура, викам си. Човекът обича музиката (знаем, Веселин Маринов е негов личен бард и приятел), може да е партитура: "нова политическа партитура в парламентарното мнозинство". Има логика – в партитурата се записват нотите, които оркестърът чете и възпроизвежда в определен ред, така щото публиката чува мелодия, а не какофония. Разбира се, нужен е добър диригент и още по-добър композитор. Обаче, по това, което четем за „преговорите“, а именно парламентарните совалки за осигуряване на необходимия брой гласове за отхвърляне на президентското вето, съдим, че композиторът лежи с инфлуенца, диригентът ръкомаха като съпруга в нервна криза, музикантите са в ступор, тук-там някой просвирва фалшиво, докато накрая концертът е отменен, но никой не връща на публиката парите за билетите. По същата логика отпада и думата „архитектура“. Леко се замислям за „инфраструктура“ – все пак, това е една от любимите думи на властта, макар обикновено ударението й да се слага на погрешно място. Но асфалтът е важен, не думите.

И тогава се сещам за една звучна, носталгична и изразителна дума -  номенклатура: "нова политическа номенклатура в парламентарното мнозинство". Това е, казах си, пасва идеално! Едното значение на думата е списък на наименования, на имена – в нашия случай, депутатски. Няма никакво значение кой стои зад името, защото това не са личности, а функцции на партията. Просто пръсти, които натискат пулта за гласуване. Другото значение на думата, което сме й придали в резултат на така поучителното си социалистическо минало, е управленски елит, ограничен кръг от привилигировани лица, които са попаднали във властта не по заслуги, а по услуги, по родствена връзка или по партийна линия и често, веднъж попаднали, не излизат от кръга, а само сменят местата си. И естествено, управляват в името на собствените си нужди. Е, със сигурност именно това е имал предвид Цветанов!

Обаче в тоя миг се сещам, напълно логично, за думата диктатура: "нова политическа диктатура в парламентарното мнозинство". Озадачена съм и ми е трудно да реша коя от двете думи е точната. Защото и диктатура просто лепна. Зачитам се аз и какво откривам: диктатурата, значи, не разчитала на широкото обществено съгласие, затова предпочитала да ограничава права, да подчини съда и да контролира медиите. Съжалявам за „номенклатура“, но „диктатура“ убедително върви към победа. Със сигурност именно това е искал да каже лирическият герой.

Поизчерпана, поглеждам в интернет. И тогава откривам една дума, която просто изпълва очите като я четеш и устата като я произнесеш: БУЖУМБУРА. Може, викам си, да е тази! Защо трябва думата всъщност да значи нещо, искам да кажа – предварително да значи нещо. Може и Цветанов, като Пипи Дългото чорапче да е искал първо да си измисли думата и едва тогава да намери нейното значение. Е, на фона на невзрачния „спунк“ на Пипи БУЖУМБУРА звучи направо триумфално: "нова политическа БУЖУМБУРА в парламентарното мнозинство". И все пак, глождена от някакъв неприятен смътен спомен, който ми разваля ентусиазма, проверявам. Следва разочарование: Бужумбура е столица на Република Бурунди. Ужасно тривиално. Развалиха ми хубавата дума. Но в следващия миг, о, радост! „Бужумбура“ означава: "Пазар, където се търгуват картофи": "нов политически пазар, където се търгуват картофи, в парламентарното мнозинство".

Това е. Няма друго. Пазар, където се търгуват картофи. Това е българският парламент. Не мнозинството – защото, кое, прощавайте е мнозинството, кое малцинството, в тази заблатена мътна субстанция с неопределен цвят и определено неприятен мирис? ГЕРБ с „реформаторите“ и „патриотите“, както се твърди официално? И до оня ден – АБВ? Или обратното – „патриотите“ с ГЕРБ, предвид централната роля на първите, отредена им лично от премиера (разберете се с Валери Симеонов, каза Бойко Борисов на недоволните от изборния кодекс) и едни бедни, бедни 12 „реформатори“, които жертвали принципите си в името на стабилността (по „Медияпул“). А,  да не забравим и „конструктивната опозиция“ БДЦ и позабравената, но все така с нестабилен психиатричен статус група на „Атака“. Фактът, че някои абревиатури липсват, е чисто конюнктурно обстоятелство, днес не им е пазарен ден.

Какво е това, което може да обедини всички тези имена и абревиатури, тази номенклатура, да ги сплоти до степен на пълно изнагляване и демонстративна пресметлива безочливост? Търговията. С власт, с пари, с гласове. Пазар, където се търгуват картофи. Постове. Кранчета. Порции. Избиратели. Пазар, където се търгуват картофи. Буджумбура.