НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

Странни фойерверки избухват вече месеци наред в публичното ни пространство. А подпалвачите им – о, те са пред очите ни.

Да започнем от Премиера. Не е ли удивителен афинитетът му към прибързани импровизации на важни решения. Какво друго, освен удивление буди помпозният начин, по който отмени проведени вече процедури на възлагане на обществени поръчки. Част от тях са за стотици милиони левове, а общата им сума е за милиарди. И това става ей така, без аргументи. По подозрения и мотивирани от някакво мистериозно шесто чувство.

Какъв е резултатът от този ход, който премиерските клакьори се опитват да представят като връх на държавническото чувство, обгърнало мощно Борисов от всички страни. Е да, той се крие под плащеницата на неподкупната справедливост, но питате ли бизнеса как се чувства в условията на такава среда на несигурност и непрозрачност? Та често става дума за огромни суми, а при тези условия стопанският риск става непоносим. Поставете се на местото на този, който залага настоящия си бизнес и неговото бъдеще на основата на мъгляви обещания за честна игра, които днес ги има, утре ги няма. Е, няма такъв будала, който да се включи в играта. Освен ако неговото не е гарантирано по друг начин – не с процедурни правила, а с уговорки, правени на четири очи с наши хора. Та това е толкова сигурно, че човек трябва да е хванат от гората, та да не го проумее.

Но за да сработи цялата тази система трябва да се подхвърли на обществото някаква дъвка, която да отвлече вниманието му. А дъвките не валят от небето. И тук в ролята си влизат медиите. Изведнъж констатираме, че няколко бурки са грозна заплаха за националната ни сигурност. Темата става доминираща, тя обзема радиа, телевизии, вестници, интернет. А зад тази завеса тайно и полека, някои натрупаха богатство, за което при нормални условия са необходими няколко века (да ме прости дядо Вазов за волността ми да преиначавам великолепните му стихове).

Какво да се прави? В нормалния свят защитата от подобни опасности за обществото се постига с организиране на честни избори и с честно, независимо и ефикасно правосъдие. Спомняме си всички, че именно съдебната реформа беше сърцевината на обещанията на ГЕРБ и гравитиращите около него партии и формации преди изборите. Но когато стигнахме до фазата, в която намеренията се превръщат в действия, ни вкараха в тупик, както казват руснаците, или стигнахме до кривата круша, казано по нашенски. Появи се едно непреодолимо препятствие – Конституцията. Главният прокурор Цацаров се хвана в нея и обезсмисли всякакъв опит за реформа на правосъдната ни система. Неизказаната фраза, е измислена от вожда Г. Димитров – непротивоконституциователствувайте. Сиреч, не бламирайте основния закон на държавата. Макар, че самият този закон предвижда ред за неговото осъвременяване, ако това се налага.

Но нашите съвременни политици са царе на извъртането, на лъжливите движения, на финта с други думи. В един момент стана ясно, че Изборния ни кодекс, известен като Кодекса Манолова  се нуждае от корекции. И се стигна до първия абсурд. Мая Манолова организира при себе си сбирка, на която да се дискутират от участниците недостатъците на Кодекса и да го променят така, че той да се превърне в гарант за честните избори. Тоест, тя предлага бламирането на самата себе си. Нека оставим встрани факта, че организирането на подобни сбирки не е работа на Омбудсмана на Републиката. В случая Манолова посяга на собственото си творение, като първа стъпка към стола на Президента. Но ефекта от срещата беше никакъв.

Излишно е да описваме смехотворните често пазарлъци, при които НС гласува един Избирателен кодекс, в който се прогласи нещо, което и за абсолютния лаик е действително фрапантно нарушение на конституцията. Получи се уродче, което посяга грубо върху един от стълбовете и. Ето какво казва чл. 6 от нея:

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

...................................................................................................................................................

Е, кажете как се вместват в този текст приетите ограничения за гласуване на българските граждани в чужбина? Никак! И се случи нещо необяснимо. Същите тези, които препятстваха съдебната реформа, основавайки се на неприкосновеността на Конституцията в този случай просто забравиха за съществуването и. И не само това. Забравиха и че имаме Президент. А той имаше само един вариант на действие и го приложи – наложи вето на Кодекса в този му вид.

От тук нататък последва нещо, на което най-подходящото име е цирк. Имаме едно очевидно нарушение на Конституцията, задължение на Президента е да реагира, той го прави, а го атакуват и когато той след отхвърляне на ветото му декларира, че ще поиска тълкувание от Конституционния съд на промените – изкараха го едва ли не предател на националните интереси. 

Да, свидетели сме как висшия орган на властта в Републиката върши срамни дела. Очевидно е, че това Народно събрание премина границите на търпимостта и трябва да си ходи.  Жалка история, която ако не се случваше пред очите ни би ни се сторила невъзможна.

Непротивоконституциователствувайте дами и господа народни представители! Вървете си с мир!