2/3 страдат за Тодор Живков и жадуват евразийска прегръдка. Ако се вярва на БСП

Върхът на "Позитано" е системна жертва на собствената си пропаганда

Огнян Минчев

Ако ги питате, ще ви кажат, че се завръщат към корените си - надутите и безсмислени метафори са тяхната първа специалност. Всъщност битката е за друго. Всеки разумно мислещ човек - включително и на Позитано - знае, че БСП отдавна не е и никога повече няма да бъде основна политическа сила - една от първите две, въпреки, че формално още е на второ място по подкрепа.

Последният опит да дойде на власт на всяка цена БСП направи под ръководството на Станишев, който трябваше да доказва в ПЕС, че правилно е избран начело на партийната фамилия. За целта Станишев извърши недопустими и уродливи неща. Той буквално предаде партията си за слугиня и наложница на Сарая, организира най-калната предизборна кампания в най-новата история на България и насили "с коляно" изборните резултати чрез Костинброд. Всуе - всуе се мореше ПЕС-овеца... Заедно с Доган направиха 120 депутати и опряха до "златния пръст" на жълто-кафявата Атака. (Да не говорим за това по какъв начин преди всичко това прогресивните сили спретнаха поредния преврат срещу поредното правителство през февруари 2013 г.)

Но, да се върнем на темата: Оттук нататък БСП може да участва в политическия живот само като партия от втората редица. Затова на Позитано явно изключват възможната стратегия за ново движение към центъра - по подобие на това, което Станишев направи през 2005 и 2013... Защото и да идат в центъра - няма кого да намерят там, вече няма. Оттук нататък спасението - макар и краткосрочно - е в мотивирането на класическото ядро на партията и движение към периферията, където "Атака" и атакоподобните гризат подкрепата на по-непримиримите червени радикали и националисти. С две думи - БСП е решила да си вземе на сигурно своето, а оттам нататък - всичко допълнително е добре дошло. А надеждата за допълнително все още съществува.

Върхът на "Позитано" е системна жертва на собствената си пропаганда, според която 2/3 от българите страстно жадуват евразийска прегръдка и много страдат, че България се е отклонила от славния път на Тодор Живков § С-ие. Тези "2/3" са всъщност 10-12 на сто и партията не желае да ги дели с други. Дали ще успее - остава да видим.

Коментарът на Огнян Минчев е от личния му профил във фейсбук. Заглавието е на редакцията