Свободата днес и тук 16 Юни 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Съветски диверсанти дестабилизират България още от 1923-1925

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Асен Генов, http://www.dnevnik.bg

На 23 август 1939 г. СССР и нацистка Германия сключват договора Молотов-Рибентроп. Той спокойно може да бъде наричан и пакт Сталин-Хитлер. Без волята на двамата диктатори с братска идеология подписването му едва ли би било възможно.

В началото на 30-те години Германия е в икономическа криза, страната преминава през депресия. Избирателите гласуват за Хитлер. През март 1933 г. нацистите получават 43,9%, а само половин година по-късно, през ноември, те вече имат пълната, абсолютна власт – 92,11%. Националсоциалистите имат пълен контрол над Германия, а приятелските им отношения със СССР се материализират в значителна икономическа и стопанска помощ от страна на Съветите. Доставя се всичко — петрол, жито, памук, черни, цветни и редки метали.

През 1941 г. между СССР и Германия е подписано "Разширено икономическо споразумение", по силата на което милиони тонове руско зърно и фуражи отпътуват за Германия. Пропагандата в двете страни тържествува - това е "несъмнено приятелско сътрудничество" (в Германия) и "политически триумф" (в-к "Правда" в СССР).

По същото време СССР започва интензивни преговори с Германия за присъединяване към страните от Оста чрез външния си министър Молотов. Но не всичко върви гладко - в края на 1940 г. СССР ясно изразява пред Германия своите интереси към Балканите и Проливите. Съветското ръководство се опитва да сключи с България "Пакт за взаимопомощ", който да гарантира, че България ще остане в сферата на руското геополитическо влияние, защото се намира в зоната на "граничната безопасност" на СССР. Хитлер обаче охладнява и дава да се разбере, че вече не се нуждае от военна помощ, но се стреми към договор в "широки рамки" със СССР.

"Пакт за взаимопомощ" не е най-коректното наименование на предложението на СССР към България

защото става дума за това българската държава да гарантира военните интереси на Съветския съюз. Да обсъжда тези
гаранции в София е изпратен Аркадий Соболев. Той прави предложение на българското правителство, в което се съдържа и уверение, че "СССР не възразява България да се присъедини към тристранния пакт и че самият той ще направи същото". Това не е грешка. Същата теза се потвърждава и от телеграма на Сталин до шефа на Коминтерна, Георги Димитров, в която се казва: "...При сключване на този пакт ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но и ние самите ще се присъединим"


Комунистическата историография обича да спекулира с това споразумение, но ако беше прието, в най-добрия случай щеше едновременно да постави България в съветската зона на влияние и да присъедини страната ни към Тристранния пакт. В най-лошия случай България можеше да последва съдбата на прибалтийските републики, които с подобни споразумения бяха анексирани от СССР.

Рибентроп потвърждава тези съмнения. В своите записки той пише, че по повод интересите на СССР към Балканите, в частност към България и Проливите, разговорът с Хитлер "тръгна в не особено удовлетворителна посока и завърши без каквито и да било решения", а след срещата с Молотов "у Хитлер остана впечатлението за сериозни руски апетити на Запад".

При това състояние на отношенията между нацистка Германия и Съветския съюз, само няколко месеца след безрезултатните пазарлъци на Сталин с Хитлер по отношение на България българското правителство подписва договор за присъединяването ни към Тристранния пакт. Това се случва на 1 март 1941 г. Години по-късно, на 22 август 1944 г., само дни преди комунистическия преврат и окупацията на България от СССР, министър Първан Драганов (осъден на смърт, екзекутиран на 1 февруари 1945 г.; присъдата е отменена през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд) ще обясни пред българския парламент мотивите на правителството да влезе в Пакта по следния начин: "...С избухването на войната през 1939 г. България обяви, че ще запази неутралитет. И тя можа да остане на тази политическа позиция до март 1941г.

...Политиката на неутралитет на България бе поставена на изпитание. Ние имахме пред себе си съдбата на няколко държави, които, без да имат някакви национални аспирации, за да вземат участие във войната, и бяха се обявили за неутрални, бяха прегазени и окупирани

...Присъединяването на България към Тристранния пакт стана в един момент, когато отношенията между Германия и Русия бяха приятелски, затвърдени с пакт за ненападение и защото ние имахме уверения, че при известни условия и Съветският съюз ще се присъедини към този пакт. При тези обстоятелства не можеше да се очаква, че България ще се намери в един лагер, противен на Съветския съюз."

Така или иначе, Соболевата акция се проваля въпреки шумната пропаганда от страна на БРП(к). Аркадий Соболев си тръгва разочарован от България на 26 ноември 1940 г. След присъединяването ни към Тристранния пакт и най-вече след началото на войната между Германия и СССР на 22 юни 1941 г. компартията изцяло променя позицията си спрямо нацистка Германия. Дотогава, по спомени на Върбан Ангелов – висш комунистически функционер, който впоследствие ще стане обвинител в Народния съд, компартията агитира за влизането ни в Тристранния пакт и се отнася към нацистка Германия като към приятелска страна.

След като доскоро братските СССР и нацистка Германия започват да воюват помежду си,


българската компартия започва нелегална терористична дейност, с която налага доктрините на СССР у нас

Неправилно би било тази дейност да се нарича партизанско движение. Целта на българските комунисти е дестабилизация на властта. Те се стремят да завземат властта и да установят комунистически режим в страната.


Кой и защо бомбардира България?

В заключителната фаза на войната, в името на своите геополитически интереси, СССР пречи на България да сключи мир със Съюзниците и настоява бомбардировките да продължат, докато "българите се вразумят". Това се потвърждава и от телеграмата на британския външен министър Антъни Еден, който на 29 октомври 1943 г. информира Чърчил, че според Сталин "София със сигурност трябва да бъде бомбардирана, защото България не е нищо повече от провинция на Германия". (Ричард Овъри, "Бомбената война. Европа 1939-1945")

Успоредно с терористичните акции на компартията България става обект на саботаж и диверсии от страна на СССР в периода след юни 1941 г. Различни исторически източници и хроники споменават за съветски бомбардировки и специални екипи, изпращани в България от СССР.

В своите мемоари маршал Голованов – главнокомандващ съветската Авиация с далечно действие, описва изненадващите бомбардировки на СССР като "съвършено неочаквани за България, която все още поддържа дипломатически отношения с Москва. Рейдовете се отразиха на вътрешното положение, което в този момент никак не е добро." Освен в британската преса, вестниците в САЩ също публикуват данни за нападенията. На 25 септември 1942 г. "Ню Йорк Таймс" пише:

"Руснаците казват, че твърденията за бомбардировки са провокативни лъжи. Официалната съветска агенция ТАСС е упълномощена да отрече като "провокативни лъжи" информацията, че съветски самолети са бомбардирали части от България преди няколко дни и че българското правителство е закрило консулството в черноморския пристанищен град Варна заради намерени там "компрометиращи материали"...

При друг повод, година по-рано, на 23 септември 1941 г., "Сънди Морнинг Хералд" пише:

"Информацията, че руски саботьори са били спуснати с парашути в северна България, дадена единствено от българския началник на полицията, незабавно разпространени от Берлин, бяха отречени днес от Москва. Те са описани като неуважителен опит да се даде оправдание на България да скъса отношенията си с Русия."

Информация за съветски парашутисти може да бъде прочетена и в австралийския вестник "Аргус": "Москва отрича тази информация, а говорителят каза, че руските парашутни нападения не биха били малки, неефективни и наистина "невидими", както твърдят от Оста"

Политиката на пълно отричане и непоемане на отговорност е характерна за официална Москва дори и днес

в контекста на събитията в Източна Украйна и Крим — от пълно отрицание до официално на доста по-късен етап признание за изпратени военни части.


Въпреки отрицанията от Москва историците и участниците в събитията рисуват по-различна картина. Маршалът от съветските военновъздушни сили, по-специално от силите на Авиацията за далечно действие, Голованов, описва в своите мемоари "Дальняя бомбардировочная" рейдовете и бомбардировките дълбоко в тила на врага, в т.ч. и столиците на балканските държави, сред които и София. За периода след присъединяването ни към Пакта, до окупацията ни от СССР през 1944 г., по-специално за август 1943 г., той пише:

"Към партизаните направихме 1426 полета, доставяйки 1292 души и 365 тона боеприпаси. Зад линията на фронта [навсякъде в тила на врага] хвърлихме 1262 парашутисти."

Маршал Голованов описва акциите на далечната бойна авиация на СССР от 1944 г. в Словакия по следния начин:
"Хвърлените групи, всяка от които не по-голяма от 10-15 души, бързо нарастваха и събираха доброволци-партизани, превръщайки се за броени дни в хилядни отряди, готови да водят бойни действия."

Информация за бомбардировките може да бъде намерена и в книгата "Бомбената война". Ричард Овъри пише, че България е станала обект на атаки заради влизането си в Тристранния пакт. Като почти сигурни съветски атаки са бомбардировките на 23 юли и 11 август 1941 г. и на 13 септември 1942 г., когато сред засегнатите градове са София и Бургас.

Не трябва да пропускаме факта, че през описвания период — 1941-1944 г., за фактическо партизанско движение в България не може да става дума. По-скоро може да говорим за форма на терористична дейност и организирани саботажи срещу властта — България не е била окупирана, не е била управлявана от чужди военни сили и е имала свое легитимно правителство.


България – мишена на световната революция

Но това не е нещо ново за отношението на СССР към България. През 20-те години страната ни отново е мишена на съветския държавен тероризъм. Един от изследователите на съветските диверсионни действия в други държави по време на Втората световна война, Николай Абин, описва дейността на Разузнавателното управление на Работническо-селската червена армия (РСЧА, на руски: РККА) и на Задграничния отдел на политическото управление на КГБ в книгата "Диверсанти. Легендата на Лубянка – Павел Судоплатов". Диверсантските дейности, наречени "активно разузнаване", започват у нас поне през 1923-1925 г., дори по-рано. Авторите пишат:

"Мерките на Коминтерна по разформироване на отрядите на "активното разузнаване" бяха предприети и в България, но с огромно закъснение. На 16 април 1925 г. в софийската църква "Света Неделя", по време на опелото на убития генерал Георгиев, бойците от редиците на българските комунисти произведоха мощен взрив. Целта на терористичния акт бяха членовете на българското правителство, оглавявано от Александър Цанков, присъстващи на службата.

Според замисъла на организаторите на атентата (
Военният център на БКП със съдействието на Задграничния отдел на Обединеното главно политическо управление към Съвета на народните комисари на СССР, Разузнавателното управление на РККА и Коминтерна), след ликвидацията на правителството в България трябваше да започнат въоръжени бунтове на работниците и селяните. Тези бунтове на компартията трябваше да прераснат във въоръжено въстание. Случи се обаче точно обратното: загинаха около 150 души, но целите на покушението не пострадаха. Българските работници и селяни (повечето православни!) не само не подкрепяха бойците, но реагираха на терористичния акт крайно негативно. Въоръженото въстание беше потушено преди да започне..."


Интересно е и друго обяснение, което авторите на книгата за диверсантската дейност на СССР в други държави дават за тези действия след началото на войната между нацистка Германия и Съветите. Описват се групи от съветски диверсанти в България:

"За съжаление, основната работа на специалните структури на Коминтерна по организация на партизанските движения в страните на Европа след 22 юни 1941 г. се основаваше на ежеминутни импровизации. Така, хвърлената в България първа разузнавателно-диверсионна резидентура, Специалната група "Братушки" и аналогичната резидентура, създадена по линия на Разузнавателната група на генщаба на РККА, бяха формирани в условията на цайтнот. Подготовката им бе съпроводена с редица грешки и по време на спускането им в България през август-септември 1941 г., загинаха или бяха заловени от полицията 37 души от общо 53 (70% от личния състав)..."

Друг историк, американецът Джон Бел, в своята книга "Александър Стамболийски и Българския земеделски народен съюз 1899-1923" описва залавянето на съветски кораб през 1923 г., плаващ от Одеса към Варна, който пренася оръжие. По заповед на Стамболийски ръководителите на БКП са арестувани, което пък обяснява и пълния неутралитет и "известното чувство на облекчение", обзело БКП след преврата от 9 юни 1923 г. (информация може да бъде намерена в "Работнически вестник", бр. 266 от 1923 г.).

Това не са единствените примери, които могат да бъдат дадени. Очевидно е, че Коминтерна, СССР и българските комунисти систематично, в течение на десетилетия се стремят да дестабилизират България и българските правителства чрез саботажи, подривна дейност, диверсии и тероризъм. Нормалното демократично развитие и нормалният живот на страната са възпрепятствани систематично от болшевишките усилия да поставят България под съветска зависимост.

За съжаление, те успяват и на 9 септември 1944 г. в България, след преврат и последвал червен терор, се установява комунистическа диктатура и режим


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional