Свободата днес и тук 30 Март 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Как се разпада СССР и се заражда руската мафия

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Йордан Янков

По случай знаменателната дата, която наближава, изрових един стар мой текст по тази тема.

По онези времена, имаше едно понятие, което беше събирателно за управленската практика и висшите кадри на СССР – номенклатура. Но по принцип номенклатурата не е била някакво хомогенно цяло. Деляла се е общо взето на три основни относително обособени клана. Всеки един от тях е имал своето значение за съществуването на системата като цяло. Всеки един от тях е имал различни властови ресурси.

Първият клан е този на партийната номенклатура. ще го нарека кланът на Партийците. Той е отговарял за политическата и обществена власт на системата. Неговият властови ресурс е била професионалния партиен апарат, като гарант за единството на обществото.

Втория клан е бил номенклатурата на спец. службите и армията. Ще го нарека кланът на Пазителите. Той естествено се е грижил за сигурността на системата.

Третия клан е била производствената номенклатура – шефовете на предприятията, основно тези които не са били в пряко подчинение на военните. Този клан е отговарял за производството.

Относителната обособеност на трите клана може да се проследи назад още от времената на Ленин. Съществуването и взаимното зачитане на интересите на тези три клана е била гаранцията за стабилността на СССР в продължение на десетилетия. Какво става обаче в началото на 80-те?

В резултат на изтощителното за икономиката превъоръжаване и в резултат на естествената за системата постепенна загуба на производствена ефективност свързано с изчерпване на екстензивния модел на развитие и невъзможността да се премине към интензивен, в края на 70-те и началото на 80-те системата стига до ръба на разпада. Втория клан в номенклатурата, поради природата на своя властови ресурс първи осъзнава че системата е в критично състояние и се нуждае от намеса. Анализът от тяхната гледна точка показва, че слабото звено на системата е най-консервативната негова част – партийната номенклатура. Като лице и публични лидери на цялата система Партийците са най-податливи на корупция – без тяхната благословия нищо не става. Те колят и те бесят. Всички останали се съобразяват с тях. Който не се подчинява е заплашен от силово отстраняване. Всеки от тях пази гърба на другия и не допуска каквато и да заплаха от спиране на корупцията, която храни целия клан. А най-голямата заплаха за тях е каквато и да промяна на  идеологическите догми – още се помнели размирните времена на Хрушчов. Така корупцията в клана на Партийците се идентифицира като основен източник на неволите на системата.

Добре е да се помни, че всичко това ИЗГЛЕЖДА така в очите на Пазителите. Самите те са относително незасегнати от корупцията – затвореността на клана допринася за това. В същото време, макар и основен за всяко общество, Кланът на Производителите не може все още да се намеси, тъй като винаги до този момент нещата в държавата (типично по извратената логика на социализма) са се решавали от Партийците и Пазителите. Шефовете на предприятията и отрасловите министерства се назначават от Партийците, с одобрението на Пазителите и пряко зависят от тях. Срещу своето послушание те получават едно добро място в обществото и най-вече възможност да получават облаги в рамките предприятието в което те колят и бесят (заедно със заводските партийни секретари, но последните могат да се причислят по скоро към същия клан). Ето защо нещата се решават в битката между първите два клана, доста добре отразена в събитията около и след смъртта на Брежнев, Андропов и Черненко.

Горбачов беше вкаран в Политбюро от Андропов като негов заместник, тъй като се знаеше, че Андропов е много сериозно болен и няма да изкара повече от една-две години. След смъртта му обаче партийната номенклатура начело на която стоеше бившия началник канцелария на Брежнев Черненко, направи нещо като мини дворцов преврат и измести “законния” наследник Горбачов.

Естествено той изкара едва една година (може и да са му помогнали) и след неговата смърт Горбачов зае полагаемото му се място. Един път Горбачов дошъл сигурно на власт, Пазителите се заемат с изпълнениена техния план Спасение. А той е:

А) персонална атака срещу лидерите на Партийците под лозунги заети от носталгичните времена на Хрушчов, особено мили на редовите партийни кадри и населението като цяло (в системата на СССР винаги е имало едно златно правило “няма човек, няма проблем”:));
Б) на тази основа мобилизация на населението с цел да се събудят старите патриотични чувства и току виж производство станало пак ударно като в добрите стари времена;
В/ сделка !!! със Запада така че да се спре надпреварата във въоръжаването и да се даде глътка въздух на гражданското производство, получаване на заеми от същия този Запад и постепенното излизане на външни пазари с цел приход на свежи пари отвън.

Така наречената Перестройка. Какви са резултатите?

Във вътрешното производство никакви, защото верни на своят инстинкт,  Пазителите не посмяват да посегнат на социалистическите икономически механизми на производство, а използват идеологическите лозунги на гласността, която уж трябвала да извади на показ злоупотребите в обществото и по този начин да се премахне източника на неефективност (според тях). Въобще не загряват, че причините са доста по-дълбоки и са свързани с това, че бащицата Ленин не е чел внимателно Маркс .

Сделката със Запада общо взето се осъществява на няколко етапа, на последния от които може би е достигната договорката за ГДР, Унгария, Чехословакия и Полша и запазването на статуквото на Балканите (и без това в по-горните страни омразата на населението към СССР е била открита и е ставало все по-трудно да се държат в орбитата им). В рамките на тази сделка преди това се постига и договорката за заемите и излизането на СССР на световния енергиен пазар.

Какво печели от това Запада? Непосредствено премахване на руските ракети със среден обсег на действие, които наистина са били много опасни за Западната отбранителна система. Установяването на диалог с противника, който би предотвратил някаква глупост или внезапна криза, които в условията на толкова много натрупани въоръжения могат да бъдат потенциално много опасни. Пускането на червея на световната търговия който от вътре ще изяде ябълката на социализма. Началото на постепенното икономическо обвързване на СССР със Запада, което ще го направи по послушен за в бъдеще. Но забележете!!! – в същото време Запада продължава да бъзика СССР на тема въоръжаване чрез Инициативата за стратегическа отбрана и по този начин експлоатира вечните страхове на противника и гарантира, че военните разходи няма да станат опасно ниски. По този начин се гарантира икономическия колапс на СССР системата в бъдеще, без обаче да се излага Западът на риска на непредвидими и остри кризи в настоящето.

А какво става в СССР в следствие на тази сделка? Гражданската икономика поучава глътка въздух, но поради фундаменталните причина на кризата тази глътка се оказва без сериозен ефект. Появяват се такива куриози като производството на табли за легла от предприятието, което е построило руската космическа совалка. Но!!! Най-важното!!! Заемите от вън и парите от продажбата на енергийни суровини повишават ПОСТЕПЕННО статуса на клана на Производителите. На първо място на суровинниците. Изведнъж от хора, които винаги са молели Партийците и Пазителите за финансиране, те започват да разполагат с не малки средства, с които ефективно могат да подкупват този или онзи в другите два клана и така да получават безболезнено това, което им трябва. А естествено в една такава система като съветската това на първо място е повече власт. Примера както знаем е заразителен и скоро колегите от военната индустрия, до този момент плътно под ботуша на спец. службите и армията, решава също да си извоюва място на трапезата и постепенно чрез развилата се активна търговия на оръжия навън и чрез граждански поръчки вътре в системата, започва да се еманципира и на свой ред да поставя своите покровители, Пазителите, в зависимост.

От цялата тази история обаче най-губещи са Партийците защото лека полека всички осъзнават, че може и без тях и те престават да бъдат интересни за другите два клана. Просто досадна тежест. Партийците реагират с опит да възстановят статуквото от времената преди Перестройката и правят прочутия опит за преврат от 1991. Да но не успешен, защото Горбачов е човек на Пазителите и те го защитават, защитавайки своите вече трансформирани интереси. Те защитават по този начин и интересите на Производителите, които вече съвсем не са онази последна дупка на кавала от времената от преди сделката със Запада, а държат вече в свои ръце и ножа, и хляба. Сключването на съюза между Пазителите и Производители в борбата им срещу Партийците е завършека в образуването на руската мафия, такава каквато я знаем сега. Следва смяната на Горбачов със Елцин, тъй като последния е много по-удобна фигура за фиктивен лидер, отколкото Горбачов (последният е прелъстен и изоставен )

Този текст дотук е писан преди 10 години. Общо взето не съм променил вижданията си по въпроса с изключение на отношенията между Производителите и Пазителите. Смятах, че първите са получили сегашния си обществен статус благодарение на притока на пари отвън срещу износа на суровини. Реалността обаче показа, че те винаги са били на подчинение на Пазителите. Така наречените олигарси не са нищо друго, освен временни разпоредители на средствата, отпуснати от Пазителите. Някои от тези олигарси си въобразиха, че благодарение на парите са станали независими от Пазителите, но им беше бързо припомнено, че това не е така – някои ги застигна куршум, други се озоваха зад решетките (методи типични за Пазителите).

Като цяло обаче трябва да се знае, че днешната Русия е изцяло проект на Пазителите – от вкарването на Горбачов в Политбюро, до култа към Путин. Разбира се, да не се заблуждаваме – не Путин управлява Русия, а кланът на Пазителите. Той просто е временно изпълняващ длъжността Лице на клана.

А какво толкова пазят всъщност Пазителите? Всяка система има свои вътрешни компоненти, които се грижат за нейното оцеляване такава, каквато е. В случая това е системата на държавния капитализъм, изобретена от Ленин като средство за приобщаване на обществата на азиатските деспотии към модерния свят на индустриалното производство. Подчертавам „държавен капитализъм”. По принцип капиталът не е нищо друго, освен нарастваща стойност. В класическия капитализъм нарастването се реализира чрез личния интерес на отделните капиталисти. При държавния капитализъм тази функция се вменява на държавата. Тя се грижи за производството, движението и консумацията на стоките. Тя е индивидуалния капиталист, доведен до собственото си отрицание – до едно безлично цяло, което се разпорежда със съдбите на всички хора в обществото като с вещи и от които то смуче ресурси за своето нарастване. Тъкмо обаче азиатските деспотии с присъщото на тях разделение на кланове, обединени от авторитета на един деспот, се оказва най-добрата почва, където моделът на държавния капитализъм може да се реализира. Не случайно Русия и Китай стават класически примери на социалистически държави от азиатски тип. Не случайно този модел намира почва най-вече в изостанали общества като нашето, но бива лесно отхвърлен като натрапен отвън от по-развитите централно-европейски държави. Неслучайно дори и сега Китай продължава да съхранява политическата форма на еднопартийно управление, макар че е дал пълна свобода на личната инициатива само дотолкова, доколкото тя не противоречи на интересите на партията като върховен капиталист. Но това е друга тема.

За съжаление историята на Перестройката е история на консервирането на една политическо изкопаемо, което се е вторачило във величието на своето минало и няма никакво намерение реално да се променя. За съжаление до голяма степен България сподели и продължава да споделя съдбата на това изкопаемо. Можем да се спасим като общество само ако се отвържем от това наше минало и да оставим Русия да си потъва сама в имперските си блянове. Скъсването на пъпната връв на енергийните проекти, с които ни държат в своята орбита, е необходимо, но недостатъчно условие. Трябва да разбием отвътре собствения ни модел на държавен капитализъм, който все още си е жив и здрав у нас. Държавата да се отдръпне от икономиката и да остави трупането на богатства на живите хора, а не на своите безлични бюрократични институции. Как обаче това ще стане, когато и в Европа се опитват да градят държавен капитализъм – не знам. Но и това е друга тема.

Блогът на Йордан Янков - http://www.gs-research.org/wordpress/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional