Някои "За" и доста "Не" за безусловния доход

Симпатизанти са предимно представители на политическата левица, либертарианци, феминисти, смятащи, че това изглежда добър начин за борба с бедността и социалното неравенство, както и за намаляване на бюрокрацията за социално подпомагане и отнемане на инструменти, използвани от партиите за раздаване на помощи срещу подкрепа на изборите.

Критиците казват, че в самата идея, формулирана преди десетилетия, има нещо от утопичния социализъм и аргументи, които в крайна сметка може да не доведат до желания резултат или дори да имат обратен ефект. Според тях преди да прилагат ББД днешните правителства би трябвало да подобрят сегашните социални държави. Вместо да дават пари "на калпак" е по-добре да се намали бюрокрацията, да е по-динамичен пазарът на труд и да се прекрати съществуването на работещите бедни - хора със заплата, която е твърде малка, за да са материално видимо по-добре от живеещите на помощи за безработни.

"Дневник" подбра откъси от няколко текста, да са представи част от дебата в западни медии по тази тема.

В статията си "Базов доход за всекиго" в "Ню Йорк таймс" Чарлз Мъри заявява, че "това е единствената надежда да се справим с това, което се задава на трудовия пазар - нещо невиждано в човешката история, както и за съживяването на американското гражданско общество".

Като припомня, че още Милтън Фридман предлагал идеята за безусловен базов доход веднага след края на Втората световна война, той твърди, че всички варианти на подпомагане от т.нар. социална държава не успяват да намалят под 10% дела на живеещите в бедност американци. Мъри смята, че времето на ББД най-после е настъпило, но идеята трябва да се реализира правилно.

На първо място, казва той, е важно ББД да замени всички останали социални плащания и администрацията, занимаваща се с оценяването, обработването и раздаването им.

Като втори важен момент авторът изтъква, че ББД трябва да се раздава през банкови карти при определена структура - за всеки пълнолетен американец по 13 000 долара годишно, от които 3000 задължително да отиват за здравно осигуряване. За хората с доходи над 30 000 долара годишно е редно сумата за ББД да е по-малка, но никога да не пада под половината (6500 долара), защото това е компенсацията за спрените разходи по социалното и медицинско осигуряване.

Мъри твърди, че по данни към 2014 г. въвеждането на ББД в САЩ би излязло с 200 млрд. долара по-малко от всичките плащания по социално осигуряване, здравеопазване, купони за храна, доплащания на ниски доходи, помощи за режийни на домакинствта, помощи за самотни родители и т.н. Към 2020 г. спестената сума би стигнала почти 1 трилион долара, казва авторът.

Друг съществен момент е, че като привърженик на ББД Мъри уточнява, че с такова плащане не разчита да върне на работа онези, които и сега живеят на социални помощи, а да не стане по-тежък този проблем. По данни от 2015 г. в САЩ почти всеки шести (18%) неженен мъж и всяка четвърта (23%) неомъжена жена на възраст 25-54 години не работят и почти всички те живеят от парите на другите.

Той обяснява, че при сегашната система при започване на работа автоматично се губят правото за получаване на няколко категории помощи и бонусите на ниско данъчно облагане.

Най-същественото му послание е, че ББД е инструмент за преход към съвършено нова ситуация на пазара на труда, при която роботизирани системи и навлизането на изкуствения интелект ще заместят цели професии и ще оставят без занимание милиони хора (Бел.ред. - подобна визия идва основно от хората в Силициевата долина). В този смисъл ББД ще е силен стимул обществото да се самоорганизира в прояви на солидарност и застраховане на най-слабите срещу пропадане в мизерия, както и ще остави в ръцете на частни лица - а не на правителството - значителна част от средствата в икономиката, допълва Мъри.

Той рисува и картина на това как би могло да изглежда обществото след въвеждане на ББД.

Никой няма да гладува по улиците, а който не може да си намери работа, поне ще води достоен, макар и скромен, живот. На онези, които се оплакват, че са зле и никой не ги иска на работа, ще има елементарен отговор: "Ввземи се в ръце и спри да обясняваш колко си безпомощен, защото знаем, че не си".

Промени би трябвало да има и в междуличностните отношения - съжителстваща двойка или съквартиранти ще могат с основание да искат от безработния в домакинството най-после да поеме част от разходите, защото вече има някакъв гарантиран доход. Или пък баща, бягащ от отговорностите си, може да бъде осъден да отделя част от ББД за детето.

Иначе казано, ББД няма да освободи хората от отговорностите им, а ще им наложи отговорности, които не са съществували преди това.

Мъри вярва, че с ББД се отваря път на най-онеправданите в обществото към изкачване в средната класа, стига да имат малко повече ум в главата си и спрят да вярват, че не могат да бъдат нищо други освен слабо образовани, неквалифиирани и обречени да живеят в квартали без бъдеще.

В отговор на статията на Мъри се появи текстът на Едуардо Портър "ББД е лош инструмент за борба с бедността".

Той посочва, че на пръв поглед аргументите в полза на ББД са силни. Ако в САЩ линията на бедността за 4-членно семейство е около 25 000 долара годишно, то допълнителен доход от 13 000 долара е добре дошъл.

Но според цитирани от автори изчисления, ако на около 300 милиона американци се даде чек от 10 000 долара, това означава над 3 трилиона долара годишно, а това е сума, приблизително толкова, колкото събраното от данъци от федералното правителство. Дори да се дават два пъти по-малко пари - 5000 долара, пак сумата е повече от целия федерален бюджет, след като от него се изключат разходите за социална сигурност, медицински грижи, отбрана и плащане на лихви по дългове.

Проблем има и със самата концепция за поголовно раздаване на ББД, защото тя означава преразпределяне на пари, които би трябвало да помагат на бедните, към всички, т.е. и на по-заможните над тях в доходната скала.

Раздаването на пари на всички разделя подпомагането от нуждата - ББД е една и съща фиксирана сума, независимо какво прави този, който я получава и от какво се нуждае. С отпускането на пари накуп се отнема и възможността за политики за измъкване от бедността. Известно е, например, че жизнената среда влияе върху развитието на децата от бедни семейства и ваучърите за жилищни нужди (отпускани само за това) може да подействат като стимул за преместване в по-добър квартал. Раздадени като ББД, тези пари може да бъдат похарчени от родителите им за съвсем други цели.

Друг концептуален проблем е непрекъснатото повтаряне, че се помага за оцеляването на останалите без работа, както и на онези, които са заплашени да им я вземат роботите. Но поне от 60-те години насам се ходи на работа далеч не само, за да се изхранваш. Днес работата е източник на статут, на организиране живота на хората, на предоставяне на възможности за развитие и напредък. Един чек никога не може да замени всичко това.
По-разумни инструменти изглеждат бюджетни субсидии за доплащане при ниско платени работни места или вдигаге прага на необлагаемите доходи.

На проблема с липсата на "добра работа" вероятно трябва да се отговори не с ББД, а с това "работата" да е добре платена и да бъдат обучавани хората за по-квалифициран труд.

Списание "Икономист" смята, че е твърде рано да се реализира идеята правителството безусловно да плаща на всички свои граждани определена сума – било като добавка към спечеленото от труд, била като цялостен заместител на заплатата.

На първо място, ББД е отговор на проблем, който още не се е появил. А може би и никога няма да се появи, защото всички досегашни катастрофични сценарии за технологиите срещу човека не са се сбъдвали.

Второ, цената за реализиране на ББД е внушителна и то без да говорим за заместител на заплатата. Ако в САЩ (там подобна инициатива има още по времето на президента Ричард Никсън през 70-те годни) бъде въведен ББД от 10 000 долара годишно, ще трябва данъците да скочат до 35% от БВП (при 26% сега), обяснява "Икономист".

В Швейцария ситуацията е същата – "Ройтерс" обясни, че дори след събирането на целия бюджет за социално подпомагане от около 200 млрд. франка, пак не достигат около 25 млрд. франка за реализиране на ББД от 2500 франка месечно, а и тази суа е само ориентировъчна.

Дори в САЩ, най-голямата икономика в света, вдигане с почти 10 пункта на дела на данъците в БВП би имало непредвидими последици за растежа, създаването на благосъстояние, стойност на активите и т.н. А и 10 000 долара годишно е много малка сума за стандарта на живот и бедните, на които уж иска да помогне, няма да усетят съществена промяна.

С 2500 франка на месец живее и малка част от швейцарците – един учител в гимназия, например, получава годишно 71 700 франка. По данни от 2010 г. под 11% от работещите взимат под 4000 франка месечно брутно заплащане. Средната заплата е била почти 6000 франка, а в много сектори, включително в публичната администрация, е била значително над 8000 франка.

Въвеждането на ББД рискува да навреди на принципа на солидарността, на който се основават съвременните социални държави. Не е сигурно колко от получаващите ББД ще продължат да работят и може напрежението между тях и онези, които ходят на работа и плащат данъци, в крайна сметка да разкъна на парчета целия модел, коментира "Икономист".

Накрая, поддържането на устойчива система за ББД изглежда ще изисква строг контрол на границите и правото на установяване на чужденци в страната. Иначе казано, богатите държави или ще затворят вратите си, или ще позволят чужденци да работят, но като втора категория граждани без държавна подкрепа.